Решение № 73 от 05.07.2022, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно гражданско дело 107/2022
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 05.07.2022
- В сила
- 05.07.2022
- Състав
- Пламен Неделчев Димитров, Добринка Савова Стоева, Теодора Василева Василева
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. Силистра, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Н. Димитров
Членове:
Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20223400500107 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 87/24.02.2022г., постановено по гр.д. № 693/2021г., СРС признал за установено, че Г. В. СТ. не дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООДгр.Силистра, с ЕИК 828050351, следните суми: 163.89 лева- цена на доставена вода и други ВиК услуги, за ап.№ 2, намиращ се в с.Калипетрово, ул.“Красна поляна“№9, за периода 31.01.2018г.- 13.10.2019г.; 17.14 лева - цена на доставена вода и други ВиК услуги, за ап.№ 2, намиращ се в с.Калипетрово, ул.“Красна поляна“№9, за периода 18.07.2020г.- 30.09.2020г.
Отхвърлил е иска на Г. В. СТ., срещу “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООДгр.Силистра за признаване за установено, че не дължи сумата от 1938.44 лева, представляваща стойността доставена вода и други ВиК услуги, за периода 14.10.2019г.17.05.2020г. Осъдил е “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД- гр.Силистра да заплати на Г. В. СТ. сумата от 32.32 лева - разноски по гр.д.№ 693/2021г. по описа на РССилистра. Осъдил е Г. В. СТ. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД- гр.Силистра сумата от 274.38 лева- разноски по гр.д.№ 693/2021г. по описа на СРС.
Осъдил е Г. В. СТ. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООДгр.Силистра следните суми: 1 694.55 лева -главница, дължима за периода 14.10.2019г.17.05.2020г.-цена на доставена питейна вода и други ВиК услуги в апартамент №2, намиращ се в с.Калипетрово, обл.Силистра, ул.“Красна поляна“№9; 192.37 лева- обезщетение за забава за периода 31. 12.2019г. -01.07.2021г. Осъдил е Г. В. СТ. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД- гр.Силистра сумата от 375.48 леваразноски по насрещния иск, предявен по гр.д.№ 693/2021г. по описа на СРС.
1
Недоволен от решението в отхвърлителната част по неговия иск и в уважителната част по насрещния иск, е останал Г. В. СТ., който го обжалва в законоустановения срок.
Моли да бъде отменено решението на СРС в обжалваната от него част, като се признае за установено, че няма парично задължение към ВИК ООД, отхвърляйки по този начин и предявения от дружеството насрещен иск. Претендира заплащане на разноските пред двете инстанции.
Ответната страна “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД- гр.Силистра депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.
Силистренският окръжен съд, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл. 35 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, и насрещен осъдителен иск за неплатени задължения.
Жалбоподателят сочи във въззивната жалба, че отрицателният установителния иск е следвало да бъде уважен в пълен размер, както и да бъде отхврлен изцяло, като неоснователен, насрещният иск, предевен от ВиК ООД.
СРС е приел, че исковете на Г.С. са основателни за периодите от 31.01.2018г. до 13.
10.2019г. относно задължението, възлизащо на 163.89 лева, и за периода 18.07.2020г.30.09.2020г. за 17.14 лева, но за периода 14.10.2019г.- 17.07.2020 г., са неоснователни.
Предмет на настоящото производство са задълженията на ищеца за периода 14.10.2019г.- 17.07.2020г.
Не се спори по делото, че Г.С. е собственик на ап.№ 2, намиращ се в с.Калипетрово, ул.“Красна поляна“ № 9, и е потребител на ВиК услуги за този имот. Не се оспорва също фактът, че претендираната от ВиК цена на доставени услуги в апартамента не е заплатена от потребителя, както и че от 17.05.2020г. водоподаването към апартамента на ищеца е спряно поради натрупаните и незаплатени задължения.
Видно от двустранен протокол № 27922/02.10.2019г. /стр. 17 от първоинстанционното дело/, на 02.10.2019г. в процесния апартамент е монтиран индивидуален водомер № 130077185, с пломба на холендъра № 72668, и съответно видно от двустранен протокол № 29162 /стр.7/ водомерът е демонтиран. От изявленията на процесуалния представител на ответника става ясно, че поради ползването на разрешен платен годишен отпуск от съответния служител в дружеството, в неговата база данни събитието на демонтажа е отразено на 17.07.2020г.
Страните не спорят, че до 2.10.19г. отчитането на доставените и ползвани количества вода е ставало чрез общ за етажната собственост водомер.
Според вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, за периода от 17.05.2020г. /датата на отразяване спирането на водоподаването към имота/ до 17.07.2020г. са начислени служебно 5 куб.м. и е издадена фактура № 0010983156/30.09.2020г. /стр. 47 от делото/, за отчетен период 11.05.2020г. - 17.07.2020г., със задължение за абоната от 18.31 лева. С оглед признанието на ответника, че още през месец май, отклонението към имота на Г.С. е затапено и вода не е подавана, както и отразеното в Двустранен протокол № 29162/17.04.2020г. /стр. 7/, че водомерът в имота е демонтиран, правилно СРС е приел, че сумата по тази фактура не се дължи. Съдът е съобразил, че протоколът за демонтаж е непрецизно попълнен, но съпоставяйки го с другите доказателства по делото и изявленията на страните, е приел за установен факта, че считано от 17.05.2020г. водоподаването към апартамента е спряно и индивидуалният водомер е демонтиран, като през останалия период от време-14.10.2019г.- 16.05.2020г. дружеството е изпълнявало задълженията си и е 2 доставяло на абоната вода, както и е осъществявало другите услуги, дължими по договора.
Както се посочи по-горе, не се спори, че ищецът не е изпълнил задължението за заплащане на цена за ползваната вода и услуги за периода 14.10.2019г.- 16.05.2020г., но той счита, че те са недължими, тъй като отчетените количества вода са прекомерни и не съответстват на потребностите на домакинството му. Тези негови твърдения обаче не са подкрепени с доказателства. Няма и данни Г.С. да е сезирал ВиК ООД за неточности в измервателното устройство, повреди във ВиК инсталацията или други проблеми, свързани с подаването и отчитането.
Свидетелят С П /инкасатор във ВиК ООД, отчитащ процесния имот/, заявява в с.з., че след монтирането на индивидуалния водомер, в апартамента на С. е имало теч, за който са ходили негови колеги от ВиК и са го предупреждавали да го отстрани, както и той, минавайки всеки месец, го е предупреждавал да си смени крана, но ищецът е отговарял, че няма пари за това.
Тези факти се потвърждават и от другия свидетел Ст.С., инкасатор, отчитащ показанията на общия /контролен/ водомер в жилищния блок. Той заявява, че е знаел от колегите си, че е имало теч в имота на ищеца и те са го предупреждавали да го оправи, тъй като има доста кубици, но всъщност нищо не е било предприето от негова страна.
Съпоставени тези показания с експертното заключение на ВЛ, налагат извода, че периодът на бездействие от страна на жалбоподателя е продължил от 14.10.2019г.09.01.2020г. Видно от представената справка в табличен вид, отчетената вода е съответно 57, 41, 71 куб.м., макар че и след това, консумацията не е незначителна - по 25, 27,29 куб.м.
Всичко това налага извода, че ползвателят на услугите не е положил дължимите усилия, за да преустанови безпричинното изтичане на водата и въпреки отправените предупреждения е бездействал. Имайки предвид пасивното му поведение за предходния период, обосновано с липсата на средства и невъзможността да заплаща задълженията си, очевидно бездействието му е мотивирано от липсата на санкции. Както правилно е съобразил СРС, възмущението му се поражда едва след като водоподаването е спряно поради прекомерните му задължения.
Според заключението на ВЛ за периода от м.10.2019г. до м.05.2020г. консумацията на вода е отчитана по показания на монтирания индивидуален водомер на ищеца, като са добавени и преразпределените водни количества от общия водомер на сградата. Посочено е, че от 14.10.19г. до 13.11.19г. – 57 куб.м. от инд. водомер, а от 13.11.19г. до 9.04.20г. – 193 куб.м. от индивидуалния водомер и 234,56 куб.м. преразпределени от общия водомер, като още 18,571 куб.м. са преразпределени от общия водомер за периода 9.04.20г. – 11.05.20г.
В настоящия случай се отнася за сграда, в режим на етажна собственост, от което следва, че за тази сграда релевантни са правилата, залегнали в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, касаещи етажна собственост. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл. 25 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „ВиК“ ООД-гр.Силистра /ОУ/.
Съгласно чл.25 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014г., публикувани съгл. изискванията на чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ, в сила от 02.10.2014г., приложими и в правоотношението с ищеца, изразходваното количество вода за сгради - етажна собственост се разпределя въз основа на отчета по чл.27 и отчетите по индивидуалните водомери, като в разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода в сградната или вътрешна водопроводна мрежа /ал.1/. Разликата (общото потребление), между количеството питейна вода, отчетено от общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал.8 и чл.23.,ал.3, за потребителите, чийто водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери количества /чл.25, ал.2 от ОУ/. Именно въз основа на тези разпоредби, за периода 13.11.2019г.- 11.05.2020г., на ищеца са разпределени 253 куб.м. Както правилно е посочил СРС, причината за това може да се 3 намери в голямото количество, потребена от С. вода, начислена по индивидуалния му водомер /поради неотстраняване от негова страна на повредите в имота му/, тъй като разпределението е пропорционално на личното потребление, както и в бездействието на последния и останалите обитатели на етажната собственост. От свидетелските показания и доводите на ищеца става ясно, че и тяхното поведение е сходно с това на Г.С.- пасивно и безотговорно. В жилищната сграда, според отчетите, първоначално са регистрирани двама ползватели, а в последствие четирима. Съдейки по твърденията на ищеца и показанията на свидетелите, не са избрани представителни органи на етажната собственост /ЕС/, съответно никой от живущите не предприема действия по отстраняване на възникнали повреди в сградата, а в случай, че в нея има и други обитатели, не уведомява ВиК оператора, че в разпределението следва да бъдат включени и тези лица.
Като се има предвид това фактическо положение и продължителният период, през който е продължило, начислената сума за отчетеното по този начин количество вода намира своето логично обяснение.
От заключението на вещото лице и приложените счетоводни документи категорично се установява, че за периода 14.10.2019г.- 11.05.2020г. дължимата от ищеца сума към ответника възлиза на 1 697.41 лева главница и 194.19 лева - лихви за забава.
Съобразявайки всичко изложено до тук, СРС е стигнал до правилния извод, че ищецът и ответник по насрещния иск дължи на дружеството 1 694.55 лева- главница и 192.37 лева - обезщетение за забава, поради което правилно е уважен насрещният иск и съответно отхвърлен искът на ищеца за сумата над 163.89 лева /цена на доставена вода и други ВиК услуги, за ап.№ 2 за периода 31.01.2018г.- 13.10.2019г./ и 17.14 лева - цена на доставена вода и други ВиК услуги за ап.№ 2 за периода 18.07.2020г.- 30.09.2020г., а за разликата до пълния претендиран от него размер, че не дължи сумата от 2 119.47 лева, искът е отхвърлен.
Във въззивната жалба се сочи, че самото отчитане на водомера, съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВИК" ООД, град Силистра и чл. 32, ал. 4 от Наредба №4/14.09.2004 г. показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, с посочване на трите му имена и адреса. По подобен ред е уредена в чл. 24, ал. 4 от ОУ и хипотезата на отзаз на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година - длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49.