Решение № 22909 от 17.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22909 гр. С, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110158255 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. М. Н. и Л. Г. Т. срещу С.

С. Т., с която са предявени активно субективно съединени искове с правно основание чл.

108 ЗС за признаване за установено, че ищците са съсобственици, всеки на 1/2 идеална част, на самостоятелен обект с идентификатор ********* в сграда с идентификатор ********** по КК на гр. С, одобрена със Заповед РД-18-53/23.112-11 на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище - апартамент №133 с площ 83,81 кв. м. и прилежащо избено помещение №8 заедно с 0,794 % от общите части на сградата и правото на строеж с адрес: гр. С, ж.к. ФЖ, ул. С, бл. 212, вх. Е, ет. 7 и осъждане на ответника да им предаде имота.

В случай че бъдат уважени предявените искове поддържат и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот № 86, том IV, рег. № 6468, дело № 587 от 2022 г. по описа на нотариус ВВ, рег. № 268 на НК, с район на действие Софийски районен съд.

Ищците поддържат, че са съсобственици на посочения имот при равни квоти в качеството на наследници на Б Г. Т., починал на 27.12.2021 г., а ответникът претендира да е собственик на основание завещание на починалия, обявено на 12.08.2022 г. и вписано на 23.08.2022 г. в Агенция по вписванията, но нищожно, т.к. не е написано ръкописно и подписано от завещателя. Твърдят, че завещанието е с посочена в него недостоверна дата, като не е предадено за пазене и съхранение при нотариус, а се е намирало във фактическата власт на ответника. Сочат, че ответникът се е снабдил с констативен акт за придобиване по документи на този имот, започнал е изнасяне на обзавеждането в имота, сменил е 1 ключалката на входната врата на жилището и ги е лишил от фактическата власт върху имота. Поддържат, че ответникът е ипотекирал имота, но впоследствие ипотеката е заличена.

С молба от 09.01.2023 г. посочват, че ответникът е прехвърлил на трето лице имота на 04.11.2022 г. – ЙАТ, на която съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19 от 04.11.2022 г., том VII, рег. № 8071, дело № 795 от 2022 г., по описа на нотариус ХВ, рег. № 628 на НК, с район на действие Софийски районен съд ответникът се е задължил да предаде владението на процесния имот.

Молят за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че е близък роднина на Б Г. Т., който е първи братовчед на бащата на ответника, а освен това двамата са били и съседи в сградата, в която се намира и процесният недвижим имот. Посочва, че след смъртта на завещателя е открил завещанието в жилището, след което е предприел действия по обявяването му. Оспорва твърденията за нищожност на завещанието, като сочи, че същото отговаря на всички изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН. Оспорва исковете като неоснователни и доколкото след обявяване на завещанието е прехвърлил по силата на договор за покупкопродажба от 04.11.2022 г. в полза на трето за настоящото производство лице правото на собственост върху жилището и към момента не е негов титуляр. Оспорва имотът да се намира в негово владение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, твърденията и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представения с исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот №152, дело 10969/94 г. от 12.05.1994 г. на I-ви нотариус при СРС, че ГМ Т. и М. Т.а Г.а са дарили на сина си Б Г. Т. придобития по време на брака им недвижим имот – апартамент №133, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ФЖ, бл. 212, вх. Е, ет. 7. Не се твърди и не се установява приживе Б Г. да е извършил прехвърлителна сделка с имота, поради което и същият е бил в патримониума му към датата на смъртта му.

Видно от удостоверение за наследници, изх. № 2659/221.09.2022 г. на СО, р-н С, Б Г. Т. е починал на 27.12.2021 г., като не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, поради което на основание чл. 8, ал. 4 ЗН наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Видно от удостоверението наследници по закон на Б Г. Т. на основание чл.8, ал. 4 ЗН са неговите първи братовчеди – ищцата А. М. Н. /посочена под т. 1.1.1 – дъщеря на сестра на майката на наследодателя/, ищецът Л. Г. Т. /посочен под т. 1.3.1. – син на брата на майката на наследодателя/, ПС Г. с ЕГН ********** и КСД /дъщери на брата на бащата на наследодателя/. В четвъртия ред съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН наследяването не става по заместване, а по правилото, че по-близкия по степен и низходящия на по-близък по степен изключва по-далечния по степен /в този смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК/. Поради това в случая призовани към наследяване в четвъртия ред са първите братовчеди и те 2 изключват децата на починалите първи братовчеди /какъвто е и ответникът – посочен в т.2.1.3.1./.

Представено от ищеца в заверен препис е саморъчно завещание, вписано в Службата по вписванията с вх. рег. № 62721/23.08.2022 г. , Акт № 280, том XI, дело № 47659/2022 г., имотна партида 801562. В същото е посочено, че е съставено на 12.04.2021 г. от Б Г. Т. и с него завещателят оставя след смъртта си наследствения му апартамент в град С, квартал ФЖ , ул. С, бл. 212, вх. 6, ап. 133. С оглед своевременното оспорване на представения документ от страна на ищците, с Определение № 18175 от 26.04.2024 г. е открито производството по чл. 193, ал. 2 ГПК по проверка истинността на документа. При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него, в случая ответникът, следва да установи неговата истинност чрез пълно и главно доказване. От заключението на допусната съдебно-почеркова експертиза се установява, че ръкописният текст в саморъчното завещание от името на Б Г. Т. не е положен от Б Г. Т. и подписът за „завещател“ не е положен от него. Заключението, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за обосновано, задълбочено и компетентно изготвено, като не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение компетентността и безпристрастността на вещото лице. Поради това и съдът кредитира заключението и въз основа на него приема, че саморъчното завещание от 12.04.2021 г. не е изписано и подписано от Б Г. Т., поради което съставлява неистински документ.

За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН - да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Неизпълнението на което и да е от посочените изисквания води до нищожността на завещанието съгласно чл. 42 б. "б"ЗН. Следователно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН процесното завещание е нищожно, тъй като не са спазени изискванията на чл. 25,ал. 1 ЗН да е изписано и подписано лично от завещателя. Нищожността на единственото придобивно основание, на което се позовава ответникът, налага извод, че същият не е придобил със смъртта на Б Г. Т. притежавания от последния недвижим имот.

С оглед установената нищожност на завещателното разпореждане призовани да наследят процесният имот като част от наследството на Б Г. Т. при равни квоти, всеки по ¼ ид.ч., са наследниците му закон - ищцата А. М. Н., ищецът Л. Г. Т., ПС Г. с ЕГН ********** и КСД с ЕГН **********. Недоказани са претенциите на ищците, че са придобили само те имота, поради липса на приемане на наследството от ПС Г. и КСД. Действително от представените разписки за заплащане на комунални услуги, такса за гробно място и от изявленията и действията им по предявяване на настоящия иск се установява, че ищците са приели наследството, оставено им от починалия Б Г. Т.. Същите обаче биха могли да приемат и да са собственици само на частта от откритото наследство, за която са призовани към наследяване. В настоящото производство не се установява останалите двама наследника да са се отказали от наследството в предписаната от нормата на чл. 52 ЗН форма и отказът да е вписан в особената книга по чл. 49 ЗН. Отказът от наследството съставлява нарочно 3 изявление, изричен формален акт на разпореждане с откритото наследство, и не би могло да се презюмира наличието му поради липса на установени действия по приемане, както твърдят ищците. До вписването на отказ от наследството в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се на призованите към наследяване ПС Г. с ЕГН ********** и КСД, съставлява незаето (вакантно) наследство, като включените в него имуществени права и задължения нямат носител и не се придобиват от приелите наследството ищци.

Посоченото обаче касае единствено установителната част на предявения ревандикационен иск, като ищците следва да бъдат признати за титуляри на доказано преминалото в техния патримониум право на собственост на по ¼ ид.ч. от процесния имот, а установителната им претенция да бъде отхвърлена за останалата по ¼ ид.ч.

Притежаваните от тях права и обстоятелството, че ответникът не се установява да е титуляр на правото на собственост обосновават активната процесуалноправна и материалноправна легитимация на ищците да ревандикират целия имот от всяко трето на съсобствеността лице, което го владее без правно основание / в този смисъл трайно установената съдебна практика, част от която Решение № 174 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 4982 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо г. о., Решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр. д. № 3934 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г. о., Решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 1241 от 2011 г. на ВКС, ГК, второ г. о. и Решение № 8 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 1355 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г. о. /.

Предявяването на иска по чл. 108 ЗС е действие на управление и с него част от съсобствениците могат да бранят съсобствеността, като претендират и получат владението на целия имот от трето лице, което държи или владее вещта без основание, като по отношение на последното релевантен е моментът на предявяване на иска. В случая исковата молба е депозирана в съда на 27.10.2022 г. С нотариален акт от 26.08.2022 г. за собственост на недвижим имот № 86, том IV, рег. № 6468, дело № 587 от 2022 г. на нотариус ВВ ответникът е признат за собственик на процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* като придобит по завещание. Видно от посочения нотариален акт и от Нотариален акт за поправката му № 37, том V, рег. №8001, дело № 730 от 2022 г. придобивното основание, въз основа на който е издаден, е процесното завещание вписано в Службата по вписванията с вх. рег. № 62721/23.08.2022 г., Акт № 280, том XI, дело № 47659/2022 г., имотна партида 801562.

Видно от показанията на свидетеля РАМ, живущ в съседство на процесния апартамент, след около 1-2 месеца от смъртта на Б Т. ответникът почистил и опразнил от наличния в него багаж апартамента, за да го продава като взел ключовете за апартамента от районно управление. След опразване на апартамента свидетелят не е виждал ответника. С протоколно определение от 17.05.2024 г. с оглед изявленията на ответника съдът е отделил за безспорно по делото обстоятелството, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху имота до началото на ноември 2022 г.

Предвид посоченото доказано в производството е, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота към датата на подаване на исковата молба – 27. 10.2022 г. и доколкото не е станал негов собственик владението му е без правно основание, което налага 4 уважаване на предявения срещу него осъдителен иск по чл. 108 ЗС.

Разпечатката съдържа 24 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbccc300-7187-497a-a3ba-12a30a38aa74