Определение № 3732 от 10.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3732 гр. Варна, 07.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501943 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 507/01.03.2022 год. по гр. дело № 8733/2021 год. по описа на РС-Варна, както следва:

І. Въззивна жалба от „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 00, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител" № 97 срещу горното решение в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на И. А. Ю. от с. Памукчии, община Нови пазар, следните суми: сумата от 69 865 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от трудова злополука, станала на 13.11.2018 г. в гр. Варна, при която е настъпила смърт на съпруга и́ з.ю Ю. ЕГН **********, на остнование чл. 200 КТ, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.06.2021 г. до окончателното и́ изплащане; сумата от 18 358, 97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума от 69 865 лева, за периода от 13.11.2018 г. до 15.06.2021г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;

ІІ. Насрещна въззивна жалба от И. А. Ю. от с. Памукчии, община Нови пазар, срещу горното решение, в частите, с които: е отхвърлен за разликата над присъдените 69 865 лева до пълния предявен размер от 140000 лева, предявения от И. А. Ю. от с. Памукчии, община Нови пазар, срещу „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 00, със седалище гр. Горна Оряховица , за заплащане на сумата от 140 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от трудова злополука, станала на 13.11.2018 г. в гр. Варна, при която е настъпила смърт на съпруга и́ з.ю Ю.

ЕГН **********, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.06.2021 г. до окончателното и́ изплащане; е отхвърлен за разликата над 18358, 97 лева до пълния предявен размер от 36788, 89 лева, предявения от И. А. Ю. от с.

Памукчии, община Нови пазар, срещу „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 00, със седалище гр. Горна Оряховица, за заплащане на сумата от 36788, 89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от 140 000 лева за периода от 13.11.2018 год. до 15.06.2021 год.

В жалбата на ответника по исковете „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 00, със седалище гр. Горна Оряховица , са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните 1 правила, изразяващи се в неправилен анализ и преценка на доказателствата, както и в недопускане на своевременно поискани от страната доказателства, в резултат на което е и необосновано.

Изводите на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и за степента на съпричиняване от страна на починалия з.ю Ю. са неправилни и в разрез с доказателствата по делото. При определяне на размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг, настъпила в резултат на трудовата злополука, съдът безкритично е възприел показанията на ангажираните от ищцата свидетели, като не е обсъдил възраженията и доводите на ответника в тази насока, игнорирайки обстоятелството, че свидетелката Т. Григорова (ангажирна от ищцата) е заявила, че няма никакви преки впечатления относно семейните отношения между ищцата и съпруга и́ преди смъртта на последния. Не е съобразено също, че ангажираните от ищцата свидетели изнасят факти относно отношенията между нея и съпруга и́, осъществили се назад във времето, преди тяхната раздяла. В нарушение на процесуалните правила са счетени за недостоверни показанията на ангажираните от ответника свидетели относно установеното от тях, че ищцата и съпруга и́ са били във фактическа раздяла преди злополуката и не са живели съвместно, което е в опровержение на извода на районния съд за съществувала силна емоционална връзка между ищцата и съпруга и́. В нарушение на процесуалните правила изцяло е кредитирано заключението на СМЕ в психиатричната му част, без да бъдат обсъдени възраженията и доводите на ответника за неправилност и необоснованост на определени изводи на вещото лице–психиатър. Поради това и изводът на съда за наличието на силна емоционална връзка между ищцата и съпруга и́ и съответно – за степента и интензитета на душевните болки и страдания, търпени от ищцата от смъртта на съпруга и́, оттам и изводът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, е необоснован. Като последица от това е нарушен и материалният закон – чл. 52 ЗЗД, относно определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от трудовата злополука, при която е починал съпругът и́.

Твърди се също, че въпреки, че съдът правилно е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за злополуката, неправилно е определена степента на съпричиняването от страна на пострадалия Зия Ю. за настъпването на трудовата злополука. Жалбоподателят счита, че с оглед установеното по делото, приносът на пострадалия за настъпването на злополуката е 3 / 4 (75 на сто) и повече, а не както е приел първоинстанционният съд – 30 на сто.

Отравено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за постановяване на друго, с което в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД) да се определи по-нисък размер на обезщетението , след което да се намали размера му със степента на с ъпричиняване на вредите, вследствие проявената груба небрежност, която, с оглед конкретния принос на пострадалия е 3 / 4 или повече от окончателния размер на обезщетението.

В жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство, а именно:

За допускане на тройна съдебно-психологична експертиза, която да се възложи на вещи лица от друг съдебен район за да се избегне колегиална обвързаност и влияние, като вещите лица да дадат отговор на следните въпроси: 1) Страда ли ищцата от „Тревожно-депресивно разстройство“ ? 2) Ако е налице „Тревожно-депресивно райзстройство, дължи ли се то на злополуката със съпруга и́ или е съществувало преди смъртта му на 13.11.2018 год.?;

За допускане до разпит в качеството на свидетел при условията на призоваване на Станчо Тодоров Банчев с адрес: гр. Белослав, ж. к. Младост, бл. 21, вх. А, ет. 4, ап. 29, който да даде показания за обстоятелствата какви са били съпружеските отношения между ищцата и съпруга и́, включително и живели ли са съвместно или поотделно (разделени), с оглед доказване на наведените от ответника в отговора му на исковата молба твърдения, че ищцата и съпруга и́ не са живеели заедно, а са били разделени дълго преди смъртта на последния.

Исканията се обосновават с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищцата Иксан e Ю., оспорва подадената от ответника въззивна жалба. Счита, решението в атакуваните от него части за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части. Излага подробни съображения. Оспорва и направените с въззивната жалба искания за събиране на доказателства, като счита, че не са налице основания за събирането им във въззивното производство. В евентуалност, при условие, че 2 въззивният съд допусне до разпит поискания от ответника един свидетел, ищцата отправя искане за допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане за опровергаване на твърденията на ответника.

В насрещната въззивна жалба, подадена от ищцата по исковете, са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от нея части е неправилно и необосновано, постановено е в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че определеното от районния съд обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 100 000 лева е силно занижено и не съответства на критерия за справедивост по чл. 52 ЗЗД, съобразно и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, справедливото обезщетение за причинените и́ неимуществени вреди от настъпилата в резултат на трудовата злополука смърт на съпруга и́, е 140 000 лева.

Твърди се също, че изводът на първоинстанционния съд за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на злополуката е неправилен и необоснован, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което и няма основание за приложението на чл. 201, ал.

2 КТ. Наведени са и оплаквания, че неправилно е намалено от съда присъденото обезщетение за неимуществени вреди с изплатената парична помощ при смърт на осигурено лице за м.11.2018г. в размер на 135 лева. Според ищцата обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде намалявано със сумите, изплатени по КСО, тъй като обезщетяването по КСО е законоустановено право, което не изключва възможността на наследниците да предявят иск срещу работодателя на осн. чл. 200 от КТ и с изплатеното съгласно КСО обезщетение не може да се компенсират претърпени неимуществени вреди.

Отправено е искане за отмяна на ршението в обжалваните от ищцата части и за постановяване на друго, с което исковете по чл. 200 КТ и по чл. 86 ЗЗД да бъдат в пълните предявени размери. Претендира се и присъждане на сторените разноски. В насрещната въззивна жалба не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, ответникът по исковете оспорва подадената насрещна въззивна жалба. Счита решението в обжалваните от ищцата части за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части, при условие, че подадената от него въззивна жалба бъде счетена за неоснователна.

Съдът, като се запозна с делото, с жалбите и с подадените писмени отговори, намира, че направените с въззивната жалба на ответника искания за събиране на доказателства във въззивното производство са основателни, като съображенията за това са следните:

С исковата си молба ищцата е поискала да и́ бъдат допуснати до разпит и двама свидетели при условията на довеждане за установяване на обстоятелствата относно душевните болки и страдания, които е претърпяла по повод смъртта на съпруга и́; отношенията помежду им; твърдяната емоционална привързаност между тях.

С отговора си на исковата молба ответникът е поискал да му бъдат допуснати до разпит двама свидетели при условията на призоваване – Рафи Хасанов Феймов и Станчо Тодоров Банчев за установяване на наведените от него в отговора му по чл. 131 ГПК твърдения относно отношенията между ищцата и съпруга и́ – че същите са живеели разделени и че между тях са липсвали твърдяните от ищцата силна емоционална връзка, сплотеност, привързаност. Другите двама свидетели – Ю. Ю. Ю. и Риза Ереджеб Мустафа ответникът е поискал за установяване на други обстоятелства – за изясняване на механизма на трудовата злополука, за естеството на работата на участниците в маневрата при която е настъпила злополуката, за допуснатите от пострадалия Зия Ю. нарушения на нормативните документи и правилата за безопасност при провеждане на маневрата, с оглед доказване на възражението си по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на трудовата злополука.

В определението си по чл. 140 ГПК съдът е приел, че исканията на страните за допускане на свидетели за установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, са основателни и следва да се допуснат, а вемсто това е допуснал разпит на двама свидетели на ищцата за горните обстоятелства, а на ответника – един свидетел за установяване на механизма на трудовата злополука. В проведеното първо открито съдебно заседание на дата 30.11.2021 год. (чл. 143 ГПК) процесуалният представител на ответника е повторил искането си за разпит на двама свидетели за установяване на семейните взаимоотношения между ищцата и съпруга и́ при смъртта на последния, като е заявил, че води в съдебното заседание трима свидетели – един за установяване 3 на механизма на трудовата злополука (допуснат с определението по чл. 140 ГПК) и други двама – за установяване на взаимоотношенията между ищцата и съпруга и́. Съдът, с протоколно определение от същата дата, е отказал допускането до разпит на трети свидетел за ответника.