Определение № 2888 от 05.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2888 гр. София, 05.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002101062 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. С. чрез адв. Ж. срещу решение № 152 от 05.12.2024 г. по гр. д. № 204/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали.

Ответникът Я. Н. Д. не е подала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не взема становище.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е:

- обезсилено решение № 283 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1694/2023 г. на Районен съд – Кърджали (РС – Кърджали) в частта, с която е отхвърлен предявения от А. И. С. против Я.

Н. Д. иск за изменение на издръжка на детето А. А. С., родено на 25.10.2021 г., определена с протоколно определение от 11.07.2023 г. по гр. д. № 450/2022 г. на РС – Кърджали и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск за присъждане на първоначална издръжка на детето А.;

- отменено е горното първоинстанционно решение в частта, с която е осъден А. И. С. да заплати на Я. Н. Д. направените по делото разноски, за разликата над 470 лв. до присъдените 940 лв. и

- потвърдено е решението на районния съд в останалата му част – с която искът на бащата А. С. за изменение на режима на лични отношения на детето с майката като неотглеждащ родител, определен по гр. д. № 450/2022 г. на РС – Кърджали, е отхвърлен и в тежест на ищеца са възложени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че предмет на делото е претенция с правно основание чл. 127, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 9 СК - за изменение 1 на режима на лични отношения на детето А. А. С. с неговата майка Я. Н. Д. (неотглеждащ родител) чрез определяне на по - ограничителен режим на личните контакти, а именно – до навършване на 3-годишна възраст на детето същото да вижда майка си в присъствието на бащата или посочен от същия негов близък, както и това да се осъществява на определено от съда място, а при условията на евентуалност – майката да вижда и взима детето през седмица, в определен от съда почивен ден, без преспиване, съединена с искане за определяне на месечна издръжка в минимален размер, дължима от майката. Установено е от данните по делото, че с влязла в сила съдебна спогодба по гр. д. № 450/2022 г. на РС – Кърджали, одобрена в съдебно заседание на 11.07.2023 г., родителските права по отношение на общото на страните дете А. са предоставени на бащата А. С., а на майката Я. Д. е определен режим на лични отношения с детето, съгласно който същата има право да вижда и взема детето при себе си с преспиване всяка седмица от 18. 00 ч. в четвъртък до 18. 00 ч. в неделя, като родителят, при който е детето, поема ангажимент да осигури явяването му в съответното учебно заведение. Страните по горното дело са постигнали съгласие относно разпределението на времето на лични контакти, като родители с детето през официалните и личните празници, както и ежегодно, за периода от 01.07. до 01.09., а също е уговорено, че издръжката на детето ще се поеме от родителя, при който то се намира фактически. За установена по делото е приета следната фактология: Отношенията между страните са влошени, като до тяхната раздяла през 2022 г. помежду им са възниквали чести конфликти.

По реда на чл. 23 от Закона за закрила на детето са приложени мерки за закрила в семейна среда, като за детето и родителите му (страните по делото) има издадени направления за ползване на социална услуга към Център за обществена подкрепа (ЦОП) – Кърджали. При предприемане на горните услуги и провеждане на срещи между майка и дете, страните влизат в пререкания помежду си, взаимно се нападат и срещите приключват бързо, а през лятото на 2024 г. срещите в ЦОП не се осъществяват редовно. В резултат на работата на социалните работници и организираните срещи детето започва да разпознава майка си, да й подарява цветя, прегръща я, играе с нея, наблюдава се смекчен тон между двамата родители.

Основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети от бащата, подкрепян и подпомаган от неговата майка - бабата на детето по бащина линия. За детето има осигурени добри битови условия, подходящи дрехи, храна и всички необходими консумативи за нормалното му отглеждане. Детето има избран личен лекар, записано е и посещава детска градина в [населено място]. Майката понастоящем също живее в [населено място], в жилище под наем, което се състои от две стаи, баня и тоалетна и една тераса.

Същата учи във висше учебно заведение и работи по трудов договор. Най - значим възрастен за детето е неговия баща, то търси неговото внимание и се чувства спокойно, когато са заедно. Връзка на привързаност съществува между детето и бабата по бащина линия, която се грижи за него, когато бащата е ангажиран (според констатациите на изготвения пред втората съдебна инстанция социален доклад на ДСП – Кърджали).

Съобразно е и заключението на съдебно – психологическата експертиза, според която майката е млад, здрав родител (не е нито тежко болна, нито неспособна да полага грижи за детето си), с отговорно отношение към детето, притежава умения да се грижи за нуждите, 2 свързани с неговата възраст, както и да му осигури подслон, прехрана, емоционално и умствено развитие. Така е обобщено, че тя притежава родителски капацитет, който и позволява да задоволи основните нужди и потребности на детето по неговото отглеждане и възпитание. Установено е също, че както бащата, така и майката се опитват да бъдат добър родител и дори да проявяват компенсаторни – заместващи другия родител функции. При бащата това се изразява чрез поддържане на силна симбиотична връзка и засилен стремеж да бъде отделено детето от другия родител. При майката се наблюдава стремеж да подреди и изгради живота си и да вземе детето при себе си. Експертното становище е категорично, че най - добър интерес за детето е да има връзка с двамата си родители, защото липсата на топла връзка с единия родител поради решение на другия родител води до тежко натоварване на психиката на детето – води до объркване, тревожност, понякога агресивност, със стаено чувство за вина без да е ясна причината за това. Предвид така установената фактическа обстановка, решаващият състав е направил извод, че в случая не са налице основания за ограничаване на договорения между страните, със съдебната спогодба, режим на лични отношения на майката с детето. Това съждение е изводимо от фактическия извод, че няма промяна в обстоятелствата, при които е определен съществуващия и договорен (между страните) режим на лични контакти на детето с неговата майка, която не упражнява родителските права върху него. При позоваване на разясненията, дадени с ППВС № 1/1974 г., е изтъкнато, че правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на взетите мерки, направена с оглед най – добрия интерес на детето. В тази връзка е прието, че чрез съществуващия до сега режим на лични отношения с неотглеждащия родител, е обезпечена възможността детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Изложени са съображения, че право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители, която възможност в случая е осигурена и спомага осъществяването на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител. По тези аргументи и отчитайки досегашния (установен по взаимно съгласие на страните) режим на лични контакти на детето с майката, както и принципното му значение да способства за съхранение на отношенията на привързаност, обич и разбирателство, както и с оглед на съществуващата емоционална връзка между този родител и детето, и при съобразяване експертното заключение за психологическата годност на майката да бъде пълноценен родител и с най – значима роля в първите години от живота на детето, втората съдебна инстанция е намерила искането за ограничаване на режима на лични отношения на детето с майката за неоснователно.

По отношение на обусловения иск за присъждане на издръжка, в обжалваното решение е прието, че първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск, доколкото е отхвърлил иск за изменение на дължимата от майката месечна издръжка за детето А., а такава не е била 3 определена със спогодбата между страните в производството по гр. д. № 450/2022 г. на РС – Кърджали. Това обстоятелството сочело, че предявеният иск бил за първоначално присъждане на месечна издръжка, а не за изменението й. Ето защо първоинстанционното решение в тази му част е счетено за недопустимо, поради което е обезсилено, а делото - в същата част, е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск. Изложеното пък е обусловило отмяната на първоинстанционното решение в частта на разноските, присъдени в полза на ответницата над 470 лв. до 940 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за селектиране на жалбата с твърдения, че поставените от него въпроси са обусловили изхода на делото и са разрешени в отклонение с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Въпросите имат следното съдържание:

1. „Задължен ли е въззивния съд при постановяване на решението си да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора ?“;

2. „При иск за промяна на режима на лични отношения следва ли съдът служебно да следи за интереса на детето и да определи режим именно в защита на този интерес?“;

3. „Следва ли при въззивната проверка на първоинстанционното решение съдът да приложи императивна правна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване? Ограничена ли е въззивната инстанция до посоченото във въззивната жалба когато следи за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършили пълнолетие деца при произнасяне относно мерките за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката им?“;

4. „При иск за издръжка на ненавършило пълнолетие дете, длъжен ли е съдът, вкл. въззивният съд, доколкото е призван да следи за най – висшия интерес на детето, служебно да определи правната квалификация на претенцията и да се произнесе по основателността й според изложените обстоятелства, на които тя се основава?“ – въпросът е уточнен и прецизиран от ВКС съобразно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., ОСГТК.

По първия въпрос се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и на ВС, вкл. задължителната такава, опредметена в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, а именно: решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т. о., решение № 432/26.10.2010 г. по гр. д. № 826/2010 г. на II г.о., решение № 157/01.07.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г. на III г.о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т.о., решение № 344/21.09.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г., решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1163/2010 г., и трите по описа на IV г. о. По втория въпрос се поддържа отклонение с ППВС № 1/1974 г., с решение № 60262/22.11.2021 г. по гр. д. № 249/2021 г. и решение № 91/19.03.2014 г. по гр. д. № 6859/2013 г., и двете по описа на IV г. о. на ВКС, а по третия и четвъртия – с постановките по т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.