Решение № 261 от 22.10.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Сливен, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500362 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 60/04.08.2025г. по гр.д. № 494/24г. на КРС, с което е:

- ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, по отношение на И. В. В. с ЕГН **********, с адрес *******, че Х. Х. О., ЕГН **********, с адрес ******* е собственик на основание покупкопродажба на поземлен имот УПИ *******, представляващ застроено дворно място с уредени сметки по регулация по устройствения план на с. *******, одобрен със Заповед № 107/03.03.1983 г. на община Котел, с площ от ******* кв. м. при граници: от две страни - улица, УПИ *******, УПИ *******, ведно с построените в имота:

1. Полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ на първи етаж 59 кв. м. /петдесет и девет/ кв. м., състоящ се от една стая и гараж със застроена площ 22 кв. м. /двадесет и два/ и втори етаж със застроена площ от 61 кв. м. /шестдесет и един/, състоящ се от три стаи и салон.

1

2. Полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ на първи етаж 40 кв. м. /четиридесет/ състоящ се от една стая и втори етаж със застроена площ от 42 кв. м. /четиридесет и два/ състоящ се от три стаи и антре, заедно всички подобрения и трайни насаждения в имота, по нотариален акт № **, т. **, дело № ******* г. и № ***, т.**, рег. № ******* г. на служба вписвания при РС Котел.

- ОСЪДЕН на основания чл.108 от ЗС И. В. В. с ЕГН **********, с адрес ******* да предаде на Х. Х. О., ЕГН **********, с адрес ******* владението върху УПИ *******, представляващ застроено дворно място с уредени сметки по регулация по устройствения план на с. *******, одобрен със Заповед № 107/03.03.1983 г. на община Котел, с площ от ******* кв. м. при граници: от две страни - улица, УПИ *******, УПИ *******, ведно с построените в имота:

1. Полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ на първи етаж 59 кв. м. /петдесет и девет/ кв. м., състоящ се от една стая и гараж със застроена площ 22 кв. м. /двадесет и два/ и втори етаж със застроена площ от 61 кв. м. /шестдесет и един/, състоящ се от три стаи и салон.

2. Полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ на първи етаж 40 кв. м. /четиридесет/ състоящ се от една стая и втори етаж със застроена площ от 42 кв. м. /четиридесет и два/ състоящ се от три стаи и антре, заедно всички подобрения и трайни насаждения в имота - собственост на ищцата и неоснователно владян от него и са присъдени на ищцата разноските по делото в размер на 1910, 73 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Въззивникът атакува посоченото по-горе решение на Районен съд – Котел първо като недопустимо, тъй като е разгледан непредявен с исковата молба установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК и евентулано - като неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, както и к а т о постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при допускане, възприемане, анализ и оценка на доказателствата и доказателствените с р е д с т в а . Освен това въззивникът го намира и за необосновано.

2

Въззивникът заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК, основание за недопустимост на съдебния акт и обезсилване на решението е разглеждането на непредявен иск, като това понятието следва да се разглежда в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, според което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните – чл. 6, ал. 2 от ГПК. Рамките на търсената защита от ищеца се определят с посочване в исковата молба на основанието – изложените обстоятелства, и на петитума на иска. Следователно произнасяне по непредявен иск ще е налице, когато съдът обоснове решението си на факти, които не се твърдят в молбата или пък се произнесе по незаявен петитум.

В конкретния случай според него е налице именно тази хипотеза – съдът се е произнесъл по незаявен петитум. В исковата молба няма направено искане съдът да се произнесе по установителен иск за собственост на имота, който е единият от двата иска, които по необходимост съставляват ревандикационния иск по чл. 108 ЗС.

Ревандикационният иск по своята същност включва два иска – установителен за собственост на вещта и осъдителен за връщането на собственика. При това разглеждането на осъдителния иск е обусловено от уважаването на установителния иск за собственост. Съдът с решението си се е произнесъл по двата съединени иска, но в исковата молба няма направено искане от страна на ищеца за установяване на правото му на собственост върху имота. Това произнасяне от съда не може да санира порока в исковата молба.

Поради тези аргументи въззивникът счита, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

По-нататък, по отношение на неправилността на решението въззивникът сочи, че то е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано.

Защитата на въззивника е била изложена още с отговора на исковата молба.

Чрез особения си представител той е възразил, че са налице фактически положения, които изключват възникването на правото, от което ищцата черпи своите права. Възраженията са били, че въззивникът е бил въведен в заблуждение при сключването на сделката с нотариалния акт, чрез който 3 ищецът се е конституирал като собственик на имота, както и че по тази сделка не е имало плащане от страна на ищеца. По-късно във връзка с тези възражения са направени доказателствени искания за разпит на двама свидетели, които съдът необосновано е оставил без уважение.

Също така въззивникът твърди, че ищцата му е уредила кредит, който е бил изтеглен от „*******“ ООД – гр. Ямбол. Представителят на фирмата Т.Т. обещал кредита, но с условие поръчител да бъде ищцата. Договорът бил сключен на 04.12.2023 г. със сумата, преведена по сметка на въззивника. Той изплатил няколко вноски, но поради финансови затруднения спрял. Ищцата, като поръчител, погасила кредита вместо него. За да си гарантира позицията, тя убедила въззивника, че с нотариалния акт се прави залог на имота, а не продажба. Въззивникът бил с ниска правна култура и не е разбирал напълно съдържанието на сделката. Той не е получил цена по договора, което косвено се доказва и от липсата на платежни документи в преписката от нотариуса.

Така, с оглед изложеното, въззивникът иска решението да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, с указание за отстраняване на нередовности на исковата молба, а в условията на евентуалност иска решението да бъде отменено изцяло и спорът да бъде решен по същество, като предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, поради пороци в правното основание, на което се иска връщане на имота. Въззивникът моли съдът да прогласи сделката, сключена с нотариален акт № **, т.**, рег. № *** по нотариално дело № ******* на нотариус К.П., за недействителна, като сключена при измама, тъй като въззивникът е бил подведен от ищцата чрез умишлено въвеждане в заблуждение, че подписвайки документите при нотариуса, не продава имота си, а го залага. Алтернативно, въззивникът моли съдът да развали сделката на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение от страна на ищцата като купувач – неплащане на цената по сделката, сключена с нотариалния акт.

Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба са направени нови д оказателствени искания, които съдът е оставил без уважение.

4

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна е подаден писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като счита, че тя е неоснователна и необоснована, поради което моли съда да я отхвърли и да потвърди изцяло атакуваното решение.

Въззиваемата посочва, че при постановяване на решението си Районен съд – Котел е обсъдил всички събрани по делото доказателства както в тяхната съвкупност, така и поотделно, и е направил правилни, законосъобразни и обосновани изводи. Отбелязва, че в депозираната въззивна жалба ответникът по делото, И. В., счита обжалвания съдебен акт за недопустим, неправилен и постановен в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, като е поискал неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Като алтернатива ответникът е поискал решението да бъде отменено изцяло, а предявеният иск – отхвърлен като неоснователен и недоказан. Въззиваемата сочи, че възраженията на В. се основават на твърдението, че съдът се е произнесъл по незаявен петитум в исковата молба, както и на твърдението, че бил въведен в заблуждение при сключване на сделката с нотариалния акт.

Заявява, че тези твърдения са неоснователни, предвид че нотариусът е изпълнил своите задължения при подписването на акта – прочел е документа и е разяснил на страните съдържанието му, включително правата и задълженията, произтичащи от него.

Въззиваемата посочва още, че в мотивите на решението съдът правилно е изложил, че въз основа на въведените в исковата молба твърдения, очертаващи рамките на спора, е квалифицирал предявения иск по чл. 108 от ЗС и е обосновал защо той е основателен и следва да бъде уважен.

Съдът е приел, че са налице всички кумулативно предвидени елементи от фактическия състав: въззиваемата – Х. О. – е собственик на целия недвижим имот, предмет на иска; имотът се намира във владение на ответника В.; и последният го владее без правно основание.

По-нататък въззиваемата страна подчертава, че съдът е обсъдил подробно свидетелските показания и правилно е направил извода, че няма противоречие относно факта, че в имота живее ответникът В., а тя е в невъзможност да ползва собствения си имот, макар да се легитимира като негов собственик. Твърди и, че по отношение на приетия като писмено 5 доказателство договор за потребителски кредит № ******* г. от „*******“ ООД, съдът правилно г о е изключил от доказателствения материал, тъй като е с по-късна дата от датата на покупко-продажбата. Дори ако ответникът твърди, че е имало устни уговорки между страните, те са останали недоказани, докато самата покупко-продажба е надлежно оформена с нотариален акт и с нея въззиваемата се е легитимирала като собственик.

Въззиваемата изтъква, че съдът е уважил предявения иск правомерно, посочвайки, че невладеещият собственик има правен интерес от предявяването на ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, тъй като чрез него се установява и възстановява отнетото му правомощие да владее имота.

Съдът правилно е приел, че въззиваемата е придобила собствеността въз основа на възмездна сделка – покупко-продажбата, обективирана с нотариален акт № **, т. **, дело № ******* г., и акт № ***, т.**, рег. № ******* г. на служба по вписвания при РС – Котел. Следователно ответникът владее имота без правно основание, тъй като е прехвърлил собствеността върху него. Всички доказателства са обсъдени подробно и аргументирано и са направени обосновани изводи, поради което решението е правилно и законосъобразно и не страда от твърдените в жалбата пороци.

С оглед всичко изложено, въззиваемата моли да се потвърди изцяло обжалваното решение и да й се присъдят направените разноски за въззивната инстанция.

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска решението да бъде обезсилено и делото – върнато на първоинстанционния съд с указания, или да бъде отменено и да бъде постановено ново ,с което искът бъде отхвърлен, като договорът бъде признат за нищожен, или да бъде развален на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД поради неплащане на цената. Претендира разноски за двете инстанции.