Решение № 480 от 26.06.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Казанлък, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г.А при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.А Гражданско дело № 20255510100942 по описа за 2025 година

В исковата молба ищците, чрез пълномощника си адв. К. заявяват, че с протокол от *** г. по гр. дело № ***/*** г. по описа на Районен съд - К. била извършена съдебна спогодба, по силата на която М. С.ова Р. от гр. С. получила в свой дял следния недвижим имот: ½ ид.част от дворно място, цялото със застроена и незастроена площ от 480 кв.м., находящо се в гр. К., съставляващо парцел VI-6458 в квартал 265 по плана на града, при съседи: улица, Х. Дим.

А., н-ци на З. Зл. И., А. В., В. Д. В., Д. В. Д., парцели III и IV, ведно с ½ ид. част от построените в това дворно място жилищна сграда и стопански постройки, а К. С.ов П. от гр. К. получил в свой дял другата ½ ид. част от дворното място и от построените в него жилищна сграда и стопански постройки, както и пристройката в източната част на дворното място, състояща се от две стаи, баня и тоалетна.

Твърди, че понастоящем гореописаният недвижим имот представлява:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., община К., област С., одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. К., Т. ***, площ: 468 кв.м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 6458, квартал: 265, парцел: VI, съседи: ***, ведно със СГРАДА с идентификатор ***: застроена площ 109 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна.

Сочи, че М. С.ова Р., ЕГН ********** починала като *** на *** г., като оставила за наследници синовете си И. Г. Р., ЕГН ********** и С. Г. Р., ЕГН 1

**********. Последният е направил отказ от наследството, оставено от наследодателя М. С.ова Р., допуснат с определение № 898/25.10.2017 г., постановено по ч.гр.дело № 1653/2017 г. по описа на Карловски районен съд, III гр. състав, заведен с № 48/25.10.2017 г. в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството.

Въз основа на писмени доказателства, с нот. акт № *** г. на нотариус Д.

К. - нотариус при К. съдебен район, вписан в регистъра на Нотариалната камара с peг. № ***, вписан в Служба по вписванията - гр. К. с дв.вх. peг. 2782, вх. peг. № 2783/21.05.*** г., Акт № 181, том 9, дело № 1928/*** г., партидна книга стр. 26, И. Г. Р. от гр. К., ЕГН ********** бил признат за собственик по наследство на 1/2 /една втора / идеална част от следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., ведно с попадащата в имота СГРАДА с идентификатор *** и ведно с всички други строителни подобрения в имота.

Заявява, че И. Г. Р., ЕГН **********, починал на *** г. и оставил за наследници първата от ищците като негова преживяла съпруга и другите двама ищци - негови синове. Притежаваната от него ½ идеална част от описания по-горе недвижим имот на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството придобили при равни права - по 1/3 ид. част, или всеки от ищците притежава по 1/6 ид. част от целия имот.

Сочи, че собственикът на другата ½ ид. част от процесния имот /земя и сгради/ - К. С.ов П. от гр. К., също е починал и е оставил за наследници ответниците - негови деца, всеки от които е придобил по ¼ ид. част от имота.

Понастоящем целият имот се ползва от ответника С. К. П..

Тъй като с ответниците нямат комуникация и не могат да постигнат доброволна делба на имота, считат, че тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за делба.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 341 и сл. от ГПК, молят съда да постанови решение, с което да допусне делба на следния недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., община К., област С., одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. К., Т. ***, площ: 468 кв. м, трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 6458, квартал: 265, парцел: VI, съседи: ***, ведно със СГРАДА с идентификатор ***: застроена площ 109 кв. м, брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, и всички други строителни подобрения в имота, при следните квоти: за Д. Х. Р. - 2/12 ид. части; за Г. И. Р.

- 2/12 ид. части; за Х. И. Р. - 2/12 ид. части; за С. К. П. - 3/12 ид. части и за В.

К. П.а - 3/12 ид. части. Молят съда да извърши реална делба на процесния имот. В съдебно заседание пълномощника на ответниците адвокат С. К. моли съда да допусне до делба процесния недвижим имот при посочените в исковата молба квоти и да остави без уважение възражението на ответника С.

К. П. за придобИ.е на делбения имот по давност. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

2

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. К. П., с който заявява, че счита подадената искова молба за делба за недопустима, тъй като е подадена от лица, които не са собственици на имота, както и за неоснователна, тъй като ищците не са сега и не са били преди собственици на процесния имот и къща.

Твърди, че дворът и къщата били на покойните му родители и никога не е имало други хора там, нито пък е чувал от тях да са се съмнявали в това, че са изцяло собственици на двора и къщата. След смъртта им, имотът и къщата останали за него като техен син и съответно до този момент не е имало никакъв повод за съмнение относно собствеността.

Преди около десетина години поетапно извършвали с *** му и *** му капитален ремонт на старата къща изцяло за своя сметка и видът, в който къщата е сега, няма нищо общо с предишната къща.

Преди няколко години, малко след като вече бил оправил къщата, дошли И. Р. и един от синовете му. И. Р. му казал, че след смъртта на *** си намерил документи за това, че ½ от двора и къщата били негови по наследство, но той му заявил, че той е собственикът на целия имот, а преди това са били *** му и баща му и че не само той, но и който и да било друг няма и няма как да има подобни претенции и те си тръгнали. Повече нито го е виждал, нито го е чувал. Едва сега, получавайки исковата молба и приложените към нея документи, разбрал, че долу-горе по същото време и след като са ходили да видят имота и реновираната изцяло къща, се е снабдил с констативен нотариален акт на базата на документи.

Категорично оспорва съдържащата се в този акт констатация за това, че И. Р. е придобил по какъвто и да било начин правото на собственост върху ½ ид.част от двора и още по-малко за ½ ид.част от къщата. Оспорва, че неговата ***, М. Р. е била собственик на тези идеални части от процесиите имоти - двор и къща, тъй като тези имоти са наследство на неговия баща от неговия баща и откакто се помни са живели в тази къща. ***та на баща му, М. Р., не е заявявала каквито и да било претенции към този имот. За това, че с баща му са правили съдебна делба разбрал също от приложените към исковата молба документи. С леля си М. последно се е виждал на погребението на баща му, К.

П., и тогава тя била с другия си син, С.. Ходили до къщата, видели как се е променил двора и въобще как той и родителите му са го поддържали през годините и ясно заявила, че няма никакви претенции за собственост. Това било през *** г. Оттогава повече не са се виждали, дори никой им се е обадил да им каже, че е починала и затова дори не са били на погребението й.

В неговото съзнание този имот винаги е бил на баща му - единствен син на своите родители и наследен от тях в унисон с обичайната практика в Б., което смята за съвсем нормално и непротиворечащо на възприетата от него представа за семейни и наследствени отношения. В същия унисон възприема и това, че именно той като единствен син на родителите си, поел след тях правото да живеят и задължението да се грижи за целия като пълноправен собственик.

В този смисъл прави следните заявления: Оспорва правото на собственост на ищците и възразява срещу участието им в делбата; оспорва категорично размера на претендирания от тях дял; възразява срещу 3 включването на къщата в делбата, тъй като същата е изградена изцяло наново лично от него и по никакъв начин не може да бъде обект на техните претенции.

За него е несъмнено, че собствеността върху процесиите имоти е придобита изцяло от баща му, К. П. и респективно от него, като негов пряк наследник, понеже са ги владели изцяло много повече от 10 години при това постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено и с ясното съзнание, че ги държат свои собствени.

Предвид изложеното моли съда да не бъде допускана делба, тъй като ищците не са собственици и нямат не само морално, но и правно основание да предизвикат делбата им.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К. Д. Б., с който заявява, че счита подадената искова молба за делба за недопустима, тъй като е подадена от лица, които не са собственици на имота, както и за неоснователна, тъй като ищците не са сега и не са били преди собственици на процесния имот и къща. Дворът и къщата били на покойните родители на съпругата му, В. и откакто са се оженили с нея, никога не е имало други хора там, нито пък е чувал от тях да са се съмнявали в това, че са изцяло собственици на двора и къщата. След смъртта им, имотът и къщата останали за ***а на жена му, С. П. - техен син и съответно до този момент не е имало никакъв повод за съмнение относно собствеността.

Сочи, че преди години С. П. направил капитален ремонт на старата къща изцяло за своя сметка и видът, в който къщата е сега, няма нищо общо с предишната стара къща.

Твърди, че не познава въобще ищците. Знае, че тъст му, К. П., имал ***, женена в друг град, но те не поддържали близки отношения и дори по големи семейни поводи не са се събирали. Съпругата му и *** й си били много близки и поддържали постоянен контакт до смъртта й миналата година, но не е чувал никога да е споменавала за тези роднини или за каквито и да било техни претенции към бащината им къща.

От получената искова молба за първи път прочел, че заявяват някакви претенции към имота и че е имало съдебна делба между тъст му и *** му.

Спомня си тези години около *** г. и че тогава, поради изискванията за ограничаване на собствеността на хората, се коментирало да се направи нещо привидно, за да нямат проблеми, но не знаел дали и какво точно са направили тогава със *** си. По-късно, когато тези ограничения отпаднали, не е ставало въпрос повече за това.

За имотите има непосредствено впечатление за повече от 55 години, откакто били женени с В. и през всичкото това време никакви други хора не са живеели там. В годините назад той е помагал и по двора, и с ремонти по къщата и тъстът му, К. П., никога не е и споменавал за каквито и да било права на *** му по отношение на собствеността и не е бил със съзнанието, че някой друг, освен него самият е собственик, а още по-малко се е съобразявал или търсил одобрение за каквито и да било действия по двора и къщата от *** си или нейното семейство. В неговото съзнание той никога не се е явявал собственик само на 1/2 ид.част от имота, а се е смятал и демонстрирал пред всички и постоянно за годините, през които го познава, поведение на 4 пълноправен собственик на целия имот.

В неговото съзнание този имот винаги е бил на родителите на съпругата му и по-конкретно на нейния баща - единствен син на своите родители и наследен от тях в унисон с обичайната практика в Б., което смята за съвсем нормално и непротиворечащо на възприетата от него представа за семейни и наследствени отношения. В същия унисон възприема и това, че именно ***ът на съпругата му, С., единствен син на своите родители, получил след тях правото да живее и да се разпорежда с този имот като пълноправен собственик.