Решение № 146 от 22.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пазарджик, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500109 по описа за 2025 година Производството е въззивно - по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение на Пазарджишки районен съд №1557 от 09.12.2024г. постановено по гр.д.№20235220101146 по описа на същия съд за 2023 г., по предявените от И. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.В., ул.

„П.“№19, обл. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.Г.С.” № 21, е осъден ответника да заплати на ищеца дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1120,23 лева, както и обезщетение за забава в размер на 134,81 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда /24.03.2023г./ , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане.

Отхвърлени са като неоснователни и недоказани исковете за главница над присъдената сума в размер на 1120,23лв до претендирания размер от 2219.65 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 134,81лв до претендирания размер 1 от 266.19лв.

Осъден е ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) да заплати на адвокат А. Д. от САК, ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град С., улица „Р.В.“ № 14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 404 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от исковете.

Осъден е ищеца И. И. П. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 99 лв.

Осъден е ответника ГДИН на основание чл.78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 176,75 лв.

Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция ГДИН, чрез пълномощника юрисконсулт Р. Т. Р., с въззивна жалба с вх.№ 31608 от 16.12.2024 г., с доводи за порочност на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост в обжалваните му осъдителни части.

Според жалбоподателя, първоинстанционния съд в конкретния случай с стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства както и обективната истина, имащи съществено значение за решаването на правния спор.

На първо място въззивният съд следвало разширено и глобално да се занимае с поставения пред първата инстанция проблем, доколкото през 2023 г. пред РС-Пазарджик били депозирани първоначално 91 искови молби от надзиратели, работещи в Затвора Пазарджик, с предмет положен допълнително труд над установеното работно време за наряди от 12 и 24 часа, от които частично оттеглени 8, като останалите 83-ма служители продължили съдебната битка ,като предвид изхода на делото работодателят издал заповед за заплащане допълнително 30мин. към отработено за 12 и 24 часови наряди.

Счита, че обжалваното решение е порочно, защото при постановяването му съдът нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и 2 принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяването на акта. Акцентира се, че освен в Затвора гр.С., във всички останали затвори и арести в страната допълнителното време е 30 минути и за процесния период в конкретния случай, същото е заплащано не само на ищеца И. П., а и на останалите 82 ищци по дела със същия предмет.

Излагат се доводи, за подобни искови производства в РС-Бургас и ролята на въззивната инстанция за уеднаквяване на съдебната практика. Счита, че ОС- Пазарджик трябва да се съобрази с трайно установената практика из цялата страна с подобен род дела касаеща, че допълнителните 30 минути заплащани от работодателя са достатъчни и съответстват на допълнително отработеното време за всеки един надзирател. Акцентира се, че съдът не е взел под внимание показанията на свидетеля на ответника Ф., а са взети под внимание показанията на свидетеля на ищеца-Б. като не се споделя изложеният в тази връзка аргумент на съда като неясен и необоснован.

Коментира се, че в съдебното решение, съдът определя, че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и дал превес на показанията на свидетеля Б. Изтъква, че в същност вторият свидетел е заинтересован, защото също водел дело срещу ГДИН на същото основание (гр.д.№1080/2023г. по описа на РСПазарджик). Исковият съд неоснователно и необосновано не дал кредит на доверие на представените от затвора видеозаписи, предвид тяхната надеждност и невъзможност да бъдат манипулирани, въпреки обратното твърдяно от пълномощника на ищеца. Моли съдът да изследва проблема отначало, да съпостави събраните доказателства и съобрази трайната съдебната практика в останалите съдилища.

На трето място, от особено значение за разкриване на обективната истина жалбоподателят счита за необходимо преглеждането на предоставените видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда поради приложен адвокатски прийом, за оспорване достоверността им, като въпреки прегледа им от районния съдия, не ставало ясно защо се дава доверие на свидетелските показания на свидетеля Б. Твърди се, че първоинстанционният съд направил заключения, че в предвид направеното от ищцовата страна оспорване достоверността на видеозаписите и доколкото въпреки дадените в тази насока 3 указания ГДИН, не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието им и че съдът също не е счел за необходимо да се ангажира такъв специалист.

Акцентира, че представените видеофайлове са с налична сигнатура и лесно могат да бъдат проследявани и възпроизвеждани. Според жалбоподателя, именно видеофайловете потвърждавали свидетелските показания на гл. инспектор Г. Ф. и директно опровергавали показанията на свидетеля Е. Б. като в случая от съда е отхвърлено основно обективно доказателство по делото, водещо към необосновано решение. Допълва жалбоподателя, че претенцията на ищеца е за 2 часа допълнително отработено време над установените 12 и 24 часови смени, което счита за необективна ищцова претенция.

Допълва, че първоинстанционния съд заключил, че в ОИМ ответникът признава, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП 1 на затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора - гр.Пазарджик. И не се отрича, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото определено от работодателя, като на съда било детайлно разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и „това са част' от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307,311 и 314 от ППЗИНЗС, които се зачитат за работно време съгласно заповед №Л-2271 от 13.05.2019г. на ГД на ГДИН.

Според жалбоподателя, от съда е направено необосновано заключение, което не кореспондира нито с представените документи, нито с обективната реалност. Коментират се въпросите при приемането на първото заключение по назначената ССчЕ за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното тримесечие, поради несъвпадане на края на исковия период с края на отчетния период, отчитана от администрацията на затвора Пазарджик при което се получавало разлика от 8дни, и че по този проблем исковият съд не се е произнесъл с решението си.

Като неправилно се отчита възприетата от съда и приложена към 4 решението допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, която отчитала извънреден труд от 30-минути, респективно един час извънреден труд за всеки наряд, което било в нарушение на предписанията за отчитане и сумиране на извънредния труд за тримесечие съгласно чл.16д, ал. 2 от ППЗИНЗС, при положение, че първите 30 минути са били вече смятани към отработеното време спрямо положените наряди, което означавало, че те са признати за отработени и сумирано отчетени и остава единствено да се зачитат само допълнителните 30-минути, които не са били отчетени и че в случая не следва да се изплаща признат извънреден труд от 1-час за всеки положен наряд, а само извънреден труд от 30-минути за наряд.

В обобщение жалбоподателят поддържа, че показанията на свидетеля Б. сочещи че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30минути, а именно повече от 1 час не се подкрепят доказателствата и такова доказване не е проведено от ищеца. Според жалбоподателя, свидетелите и на двете страни потвърдили че на територията на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където служителите идват сутрин на работа могат да закусват и пият своето кафе след като преминат бариерата, но с това не започва тяхното работно време и че работното време на служителите започва съгласно заповедите за работното време в 08:15ч. в стаята за развод на наряда.

Съдът неправилно кредитирал показанията на свидетеля Е. Б. който също бил ищец по граждански дела срещу ответната ГДИН и че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължава ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като няма писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това и че в чл.305 ал.2 от ППЗИНЗС е посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.

В заключение жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение, съдът дава предимство на неверните показания на свидетеля Б. според който времето за сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника Ф., според който общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в затвора е в рамките на 30 минути; че показанията на св.Б.не кореспондират с обективната истина и че твърдените от ищеца действия извършвани преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на 5 затвора, не са му вменени в задължение, и не е налице волеизявление на работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд.

Акцентира, че факта, че служителят се явява по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не е основание да му се отчита и заплаща цялото това време като положен труд. И че определяйки си сам времето за явяване в затвора, служителят би могъл да се явява и два часа по-рано и да претендира за заплащане и на това време.

Допълва, че записите от камерите е следвало да бъдат прегледани в съдебно заседание и да се отхвърли оспорването за достоверност, вместо да се вменява във вина на ответника, че не е проявил инициатива да възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите. И че на видеозаписите ясно се вижда, в колко часа идват и в колко часа си тръгват от работа служителите, назначени в наряд. Моли да се отмени решението в обжалваните му осъдителни части, да се потвърди решението в отхвърлените части.

Направено е доказателствено искане по реда на чл.266 от ГПК да бъдат прегледани представените видеофайлове с цел, да бъде установена обективната истина относно реалната продължителност на работно време, на служителите в Затвора-Пазарджик, и с кои свидетелски показания резонира истината. Претендира присъждане на разноски като юрисконсултско възнаграждение.