Определение № 2213 от 04.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2213 гр. Варна, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500958 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Г. М. Д. с ЕГН **********, против Определение № 4914/25.04.2024 г., постановено по гр.д.

№ 2587/2024 г. по описа на ВРС, с което производството по делото е спряно до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 4279 по описа за 2024г. на СРС, 154 състав, на основание чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК.

В жалбата се излага, че гр.д. № 14279 по описа за 2024г. на СРС не е преюдициално спрямо настоящото производство, тъй като има за предмет самостоятелно вземане за връщане на недължимо платена неустойка.

Поддържа, че е налице друго основание за спиране на делото, а именно образуваното гр.д. №15247/2023г. на ВРС с предмет искове за нищожност на договора за кредит и уговорената в чл.6 от него неустоечна клауза, въз основа на която е извършено процесното плащане. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което производството да бъде спряно до приключване на гр.д. №15247/2023г. на ВРС.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. №2587/2024г. по описа на ВРС, 19 състав, е образувано по искова молба на Г. М. Д., ЕГН **********, срещу „Неткредит“ООД, ЕИК 201253421, с която е предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 28,92 лв., представляваща платена на 26.09.2023г. без основание неустойка по нищожна 1 клауза, уговорена в чл.6 от Договор за потребителски кредит №********, с която ответникът се е обогатил неоснователно.

С определение №2662/06.03.2024г. производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл. 126 ал.1 ГПК, поради идентичност в предмета и страните с гр.д. №1851/2024г. на ВРС, впоследствие прекратено и изпратено по подсъдност на СРС, вследствие на което е образувано гр.д. №4279/2024г. по описа на СРС.

С определение №1450/16.04.2024г. по ч.гр.д. №619/2024г. на ВОС прекратителното определение е отменено по съображения за липса на идентитет между делата, тъй като гр.д. №1851/2024г. на ВРС има за предмет неустойка, платена на друга дата, а именно - 22.08.2023г., а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С обжалваното определение №4914/25.04.2024г. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 4279 по описа за 2024г. на СРС, 154 състав.

Настоящият съдебен състав намира определението за неправилно.

Съгласно Тълкувателно решение №1/09.07.2019г. по т.д. №1/2017г. на ОСГТК на ВКС връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

В разглеждания случай производствата по гр.д. № 2587/2024 г. на ВРС и гр.д. №4279/2024г. на СРС имат за предмет връщане на различни суми, платени по нищожна договорна клауза. Същите не са взаимно обусловени.

Изходът на първото производство няма преюдициално значение за по-късно образуваното. Не се касае за различни части на едно вземане, а за две самостоятелни вземания, които макар обосновани с аналогично основание, почиват на различен правопораждащ фактически състав. Ето защо същите не се намират в отношения на преюдициалност.

Основание за спиране на производството би било налице, в случай, че действително е налице висящ исков процес за нищожност на клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит №********, въз основа на която се твърди да са извършени плащанията. Това обаче не е в състояние да санира порока на обжалваното определение, с което производството е спряно до приключване на дело без преюдициален характер.

По изложените съображения, обжалваното определение, с което производството е спряно на това основание, следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и поконкретно за произнасяне по молба №21864/15.03.2024г., която следва да 2 бъде квалифицирана като искане за възобновяване на производството и последващото му повторно спиране на основание чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на гр.д. №15247/2023г. на ВРС. Произнасяне в този смисъл за първи път от въззивния съд би било недопустимо, доколкото би лишило страните от една инстанция.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4914/25.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2587/2024 г. по описа на ВРС.

В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС, по арг. от чл.274, ал.3 и ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3