Решение № 3005 от 16.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3005 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100511200 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение №13929/15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 56717/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав, „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 4701,23 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, във връзка с щета № 0500895701/11.04.2023 г., ведно със законна лихва от предявяване на иска 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 87,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2023 г. до 16.10.2023 г., както и разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на процесуалния закон. Излага, че СРС неправилно е определил размера на дължимото обезщетение. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност – намаляване на застрахователното обезщетение поради съпричиняване.

В срока по чл. 263, ал. 1 от КЗ е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗД „Евроинс“ АД, с който същата се оспорва. Навеждат се съображения, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение е в съответствие с представените и приети по делото доказателства. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Софийският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ.

В исковата молба „ЗД Евроинс“ АД твърди, в качеството си на застраховател по риска „Каско“ на собственика на л.а. „Фолксваген” с рег.№ ЕВ****ВМ, да е изплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 4686.23 лева за вреди, в следствие на ПТП на 11.04.2023 г., настъпило в гр. Севлиево по вина на водача на л.а. „Нисан” с рег. № ЕВ****ВН, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лева. Последният бил застрахован по застраховка „ГО“ от ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“. Поддържа се да е поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с включените ликвидационни разноски.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП и виновното поведение на товарен автомобил с марка . „Нисан” с рег. № ЕВ****ВН. Оспорва стойностите на резервни части и труд, тъй като не отговарят на средните пазарни стойности към датата на извършване на ремонта.

С обжалваното решение искът по чл. 411 КЗ е уважен изцяло.

По правилността на решението, въззивният съд установява следното:

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже възражението си за различен механизъм на ПТП и за съпричиняване, както и погасяването на дълга.

2

Безспорни между страните във въззивното производство са следните обстоятелства, а именно: водачът, управлявал товарен автомобил с марка. „Нисан” с рег. № ЕВ****ВН, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек автомобил „Фолксваген”, настъпили във връзка с реализирано на 11.04.2023 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 4686.23 лв.

Спорни пред настоящата инстанция са механизмът на настъпване на ПТП и вината на водача на застрахования при ответника автомобил.

Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 11.04.2023 г. на същата дата, водачът на "Нисан Кабстар" с рег. № EB****BH при завой наляво удря в предна лява част л.а. „Фолксваген“, който се движи от лявата му страна и предприема завой наляво, в резултат на което са причинени материални щети на лек автомобил с марка „Фолкваген”, като протоколът е подписан от водачите на двете горепосочени МПС-та без възражения. За установяване механизма на ПТП е назначена САТЕ и е разпитан водача на товарния автомобил, участвал в ПТП.

От разпита на свидетеля П.К.П. и от заключението по допуснатата съдебнаавтотехническа експертиза се установява, че на 11.04.2023 г., в гр. Севлиево свидетелят П.К.П., управлявал товарен автомобил „Нисан Кабстар“, рег. № ЕВ **** ВН като се движил по ул. „Сава Х. Ангелов“. Същият спрял вдясно на пътното платно, в реда на паркиралите автомобили преди кръстовището с ул. „Св. св. Кирил и Методий“ за извършване на товаро разтоварителни дейности. Тъй като управляваното превозно средство било с големи габарити и затруднявало движението по улицата преди кръстовището П.К.П., решил да го премести от мястото на което било спряно и решил да продължи напред и впоследствие да предприеме маневра десен завой за включване в ул. „Св. св. Кирил и Методий“. Същият не можел безопасно да предприеме маневрата, тъй като в улицата имало автомобил, а габаритите и радиуса на завой на товарния автомобил не позволявали да изпълни маневрата за завой надясно.

Предвид създалата се пътна обстановка решил да освободи кръстовището като предприеме маневра завой на ляво. Същият предприел маневрата за завой наляво, като не съобразил движещият се по пътя лек автомобил „Фолксваген Туарег“, рег. № ЕВ **** ВМ, чиято предна част била на нИ.то на задната част на товарен автомобил „Нисан Кабстар“, рег. № ЕВ **** ВН при което траекториите на двете превозни средства се пресекли и настъпил сблъсък между тях.

С оглед посочените доказателства съдът намира, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача, застрахован при ответното дружество, който е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗДВП, а именно: ”Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“. В случая водачът на товарния автомобил е бил паркиран отдясно на ул. "Сава Х. Ангелов", а лек автомобил "Фолксваген Туарег" с рег. № EB****BM се е движил по ул. "Св. Св. Кирил и Методий". Водачът на товарния автомобил е предприел маневра за потегляне от място и завой наляво, без да пропусне движещия се от лявата му страна лек автомобил. В точка 10 от заключението на САТЕ се посочва, че водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност 3 да предотврати произшествието, ако е изчакал движещия се успоредно на него лек автомобил. При това положение, водачът на товарния автомобил "Нисан Кабстар" с рег. № EB****BH е виновен за настъпилото ПТП, тъй като при потегляне от място е извършил маневра "завой наляво", без да се увери, че няма да създаде опасност за движението. По този начин не е спазил задължението си да пропусне движещия се по пътя лек автомобил "Фолксваген Туарег", с което е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДВП.

Въззивният съд намира за неоснователни наведените от въззивника доводи, че настъпилото произшествие се дължи отчасти и на вината на водача на лекия автомобил „Фолксваген“. Настоящият състав намира, че по делото не са събрани никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че от страна на водача на посоченото МПС е извършено някакво нарушение на правилата за движение по пътищата. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно трайно установената съдебна практика принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.“ Следователно е необходимо приносът да е конкретен, т.е. да е налице извършване на определени действия или бездействия от страна на увреденото лице, които да се намират в пряко - причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като изводите на съда в тази насока не може да почиват на вероятности или предположения, в който смисъл е задължителната практика на ВКС /в решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., ІІ т.о., решение № 165 от 26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г., ІІ т.о., решение № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г., ІІ т.о. и др., постановени по чл. 290 ГПК/.

В настоящия случай, доколкото по делото не са ангажирани доказателства от ответната страна, от които да се установи, че от страна на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ е реализирано някакво нарушение на правилата за движение по пътищата, а още по-малко, такова нарушение да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, наведените във въззивната жалба възражения за съпричиняване на вредоносния резултат се явяват неоснователни.

По спорния между страните въпрос относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема следното:

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС) при съдебно предявена 4 претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението също така не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).