Решение № 105 от 03.08.2026, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Асеновград, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20265310200175 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 11111259 на ОДМВР Пловдив на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.2 т. 2 от ЗДвП на Н. П. Д. ЕГН: **********, с адрес: ***** е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

Недоволна от електронния фиш е останала Н. Д. и е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок, В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. К. се излагат конкретни доводи за отмяната му. Отрича се авторството на нарушението и се навеждат твърдения, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в чл.189 ал.

8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 30.10.2024 г., на път ІІ-86, км. 21.500 посока на движение на контролираните МПС от юг към север било позиционирано автоматизирано техническо средство с № 120ссd7. В 10.13 часа системата заснела лек автомобил "Мерцедес ЦЛК 200 компресор" с рег. № ***** да се движи със скорост от 103 км/ч. при разрешената максимална скорост за участъка 90 км/ч. въведена с пътен знак. Последвало издаване на процесния електронен фиш 1 срещу Н. Д., явяваща се един от наследниците на собственика на автомобила за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и с който на основание чл.182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административно нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

На първо място в ЕФ липсва основен елемент, касаещ задължителното му съдържание. Нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП изброително посочва минимално необходимите реквизити на ЕФ и сред тях е мястото на извършване на нарушението и описание на нарушението. Без ясното и недвусмислено посочване на тези обстоятелства, които индивидуализират нарушението и на практика структурират неговия състав, се нарушава правото на защита на нарушителя срещу електронния фиш и възможността той да го упражни в пълен обем, тъй като не е ясно какво точно нарушение му се вменява във вина, включително и неговите пространствени и обективни характеристики. В процесния ЕФ не е посочено мястото на извършване на нарушението, като само е посочено, че то е извършено на път ІІ -86, км.21.500.

В съдебната практика, обаче под място на извършване на нарушението се приема конкретното населено място и най-близко отстоящия административния адрес, посочен като улица и номер, а когато нарушението е извършено извън населено място освен номера на пътя и километричното отстояние, следва да се посочи задължително и Общината, на територията на която е извършено нарушението, както и участъкът от пътя ограничен от наименованията на двете най-близки населени места. Това посочване е задължително не само за да е наясно жалбоподателя за кое точно нарушение следва да организира защитата си, но и същото определя компетентния съд по правилата на местната подсъдност за разглеждане на жалбата срещу ЕФ.

На второ място, в ЕФ липсва пълно описание на нарушението, така, че да е възможна проверката, дали правилно е съотнесено същото към относимата санкционна разпоредба, тъй като по никакъв начин не е посочено дали то е извършено в населено място или извън населено място. От гледна точка на този критерий при нарушенията за скорост в ЗДвП са предвидени различни санкции, като видното от възможните санкционни разпоредби съответно чл.

189 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, санкциите за нарушения за скорост в населено място по принцип са завишени. Тъй като са предвидени различни санкции, на практика става въпрос за различни състави на нарушения, като разграничителния елемент от обективния състав на тези нарушение е дали е извършено в населено място или извън населено място и същия следва да бъде изрично посочен в ЕФ. Този пропуск в съдържанието на ЕФ при описание на нарушението компрометират извода и за несъмнена доказаност на извършването на нарушението съобразно описаните в него обективни характеристики. В процесния ЕФ нарушението е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 182 ал.2 т. 2 от ЗДвП, която принципно е приложима само за нарушения извършени извън населено място, който обективен елемент обаче не е посочен при негово словесно описание.

2

На трето място в ЕФ не е посочен вида на АТСС, с което е установено нарушението, а е посочен само неговият фабричен номер. От приложените удостоверения за одобрен тип средство за измерване и протоколи за проверка от БИМ става ясно, че това техническо средство представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип – ARH CAM S1. Действително това не е задължителен реквизит на ЕФ съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП, но безспорно е важен елемент от конкретизацията на административното обвинение и затруднява възможността за извършване на проверката от съда по отношение на съответствие на техническото средство с изискванията на Наредба № 8121з532 от 12 май 2015.

На четвърто място, при проверката не е изпълнено изискването на чл. 10 ал.3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, протоколът да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В конкретния случай, видно от самия протокол, дигитална снимка на разположението на уреда не е била изготвена, тъй като това не е отбелязано на изричното място в бланката на протокола и съответно такава не е приложена към протокола и съответно към административната преписка. Въпреки изискването и от съда в рамките на въззивното производство такава не беше представено от АНО. Смисълът на законовата разпоредба е снимката да предава допълнителна достоверност на протокола и обстоятелствата по проверката и затова изискването е да се снима разположението на уреда, което включва изобразяване на разположението на самия уред, в работно положение и видимост към конкретния периметър на контрол именно към момента, когато е било установено процесното нарушение. Само тогава тя е годно задължително приложение към протокола по чл. 10 ал.3 от Наредбата.

На пето място и най-съществения порок в случая е, че неправилно е определен субекта на административно-наказателната отговорност. Съгласно нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, ЕФ се издава на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател - на ползвателя. В случая собственик на когото е регистрирано превозното средство е П. В.

П., който е починал на 30.10.2017 г. Жалбоподателката Н. Д. е един от тримата наследници на наследодателя П. П. Същата обаче отрича изобщо факта някога да е ползвала или управлявала автомобила, както и е ангажирала достатъчно доказателства, че към момента на нарушението същата е била на работното си място в ДМДТ при Община Пловдив в синхрон с което, напълно отрича авторството на нарушението. Законът не регулира хипотезата на кого трябва да се издаде ЕФ, когато автомобилът е съсобствен и е част от наследствената маса както е в случая. При това положение, следва да се спази принципа, че административно - наказателната отговорност следва да се понесе от автора на нарушението. В случая не действа законовата презумпция по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, тъй като собственикът, на когото е регистрирано ППС е починал и има няколко наследника, които са съсобственици. В този случай, наказващият орган е следвало да извърши допълнителна проверка за действителния автор на нарушението и да издаде 3

ЕФ срещу него. Вместо това произволно е избран единия от наследниците на собственика, а именно жалбоподателя Н. П..

Този подход е незаконосъобразен, тъй като такава хипотеза не е предвидена в закона. Не може да се вменява на жалбоподателя Д. и задължението по чл. 189 ал.4 от ЗДвП в случай, че оспорва авторството на нарушението в 14 –дневен срок от получаването на фиша да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, тъй като това означава на лице което не е едноличен собственик на ППС и същото не е регистрирано на него да доказва авторството на нарушението извършено от друго лице и да предоставя негови лични данни, все обстоятелства които Д. няма как да знае при условие, че твърди, че никога не е ползвала автомобила. Освен това изясняването на тези обстоятелства при тази особена хипотеза е задължение на АНО, както и негова е тежестта на доказване на всички обстоятелства по извършване на нарушението, както и авторството и вината на нарушителя.

Изложените пороци в съдържанието на ЕФ представляват съществени нарушения на процесуалните правила и налагат неговата безусловна отмяна.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.

Процесуалния представител на жалбоподателят– адв. К. претендира присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 ,вр. с ал.1 т.3 от ЗА. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, във вр. с чл. 38 ал.2 от ЗА, във вр. с чл. 18 ал.2 , във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да му се присъдят разноски в размер на 204.50 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 11111259 на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.2 т. 2 от ЗДвП на Н. П. Д.

ЕГН: **********, с адрес: ***** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на адвокат С. К. от АК- Пловдив, гр. Пловдив *** ет. 4, сумата от 204.50 евро,

4 представляващи възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38 ал.1 и ал.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съдПловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5