Решение № 155 от 26.10.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Монтана, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря С. Д. Георгиева като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231600600206 по описа за 2023 година Производството е по чл.325 и сл. от НПК.

С присъда, постановена на 16.03.2023 г. по НЧХД № 351/2021 г. Районен съд- гр.

Лом е признал подсъдимата С. Т. за невиновна в това, че на 22.01.2021г. и на 23.04.2021г. в гр.*, в условията на продължавано престъпление не е изпълнила съдебен акт, постановен от IV-ти граждански състав на ЛРС по гр.д. № 424/20г. по описа на ЛРС- Определение от 17.11.2020г., с правно основание чл.323 ГПК за изменение на първоначално определените от същият състав на съда привременни мерки, касаещи режима на лични контакти на малолетния А.С. - роден на *г. с частният тъжител С. А., с ЕГН ********** от гр.*, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото и обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

С присъдата съдът е осъдил частният тъжител С. А. да заплати на подсъдимата Т. направените от нея разноски по водене на делото в общ размер на 2 400 лева. Върнал е и на подсъдимата приобщените по делото веществени доказателства.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила жалба от частният тъжител С.А. чрез повереника му, адв.М. М. от АК *с оплаквания за материална и процесуалноправна незаконосъобразност. Мотивирана е с искане за отмяна. С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В разпоредително заседание въззивния съд по реда на чл.327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

1

В открито съдебно заседание подсъдимата счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и моли да бъде потвърден. В такава насока са и доводите на защитникът и- адв.Б.. Счита, че съдът е основал крайните си изводи за невиновност на подсъдимата обсъждайки подробно всички събрани доказателства, които сочат на липса на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.182, ал.2 от НК.

Претендира се присъждане на разноски.

Поверениците на частният тъжител С. А. - адв.М. и адв.П.считат, че първоинстанционния съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а подсъдимата да бъде осъдена по повдигнатото и обвинение. Считат, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимата не е изпълнила съдебен акт, постановен от IV-ти граждански състав на ЛРС по гр.д. № 424/20г. по описа на същия съд- Определение от 17.11.2020г., с правно основание чл.323 ГПК за изменение на първоначално определените от същият състав на съда привременни мерки, касаещи режима на лични контакти на малолетния А.С.. Претендира се също присъждане на разноски.

Окръжен съд Монтана, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

След проверка на съдебния акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, районния съд е достигнал до единствен и непротиворечив извод относно невиновността на подсъдимата С.Т.. При самостоятелната преценка на събраните по делото доказателства, съдът не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Страните по делото са родители на малолетния А.С., роден на *г. по време на съвместното им съжителство.

След последвалата раздяла помежду им, последните не успели да постигнат споразумение за упражняването на родителските права по отношение на детето, както и контактите на същото с другия родител, вследствие на което била депозирана Искова молба от частният тъжител, жалбоподател по настоящето дело и баща на детето против подсъдимата и майка на детето пред ЛРС, с правно основание чл.127, ал.2 от СК и било образувано гр.д. № 424/20г. по описа на ЛРС. В Исковата молба се съдържало и Особено искане по чл.127, ал.3 от СК, а именно определяне на привременните мерки до приключване на делото.

С Определение № 936 от 19.03.2020г. по гр.д. № 424/20г. по описа на ЛРС, съдът определил привременни мерки по отношение на детето А., като определил местоживеенето му при майката - С. Т. в гр.*на посочените в ИМ адрес - гр.*, ул.“*“ № *, вх.*, ет.*. Със съдебният акт бил определен и режим на лични контакти за бащата С.А., с адрес с.*, ул.“*“ № *, обл.*, всеки вторник за времето от 9 часа до 9 часа на следващия ден и всеки петък за времето от 9 часа до 9 часа на следващия ден с преспиване.

В хода на съдебното производство с Определение от 17.11.2020г. съдът взел предвид обстоятелството, че между страните по делото - родители на малолетния А. се водят и други дела и при предаването на детето между страните общо четири пъти в седмицата, както са определени първоначалните привременни мерки е налице напрежение, поради което е изменил привременните мерки определени в о.с.з. на 19.03.2020г., в частта отностно режима на лични контакти с бащата и определил 2 контактите да се осъществяват всяка седмица от 17 часа на ден петък до 17 часа на ден неделя, с преспиване при бащата, като в съдебния акт на съда бил посочен друг адрес на бащата в гр.*, ул.“*“ № *, вх.*, ет.*, ап.*.

В същото това с.з. на 17.11.2020г. по искане на страните, съдът отново е изменил новоизменения режим на лични контакти на бащата с детето, като с ново Определение от същата дата, постановено в о.с.з. съдът е отменил изменения в с.з. режим за контакти и е определил всяка първа, втора и трета седмица от 17 часа на ден петък до 17 часа на ден неделя с преспиване при бащата, а четвъртата седмица от месеца детето А. е изцяло при майка си. Определено е и мястото на взимане и връщане на детето да бъде на адреса на майката, пред жилищния блок.

Съдебното производство е приключило с Решение № 260108 от 18.03.2021г., с което съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетния А. на майката С. Т., определил е местоживеенето му при нея, както и режим на лични контакти с бащата : всяка първа и трета седмица на месеца от 17 часа на петъчния до 18 часа на неделния ден, всяка втори и четвърта седмица на месеца от 17 часа в сряда до 17 часа в петък, 1 месец през лятото за времето през което майката не ползва платен годишен отпуск, всяка година за новогодишните празници за времето от 10 часа на 31.12. до 10 часа на 02.01. и всяка нечетна година за рождения ден на детето * Така постановеното решение е обжалвано пред МОС където било образувано в.гр.д. № 202/21г. по описа на МОС, което е приключило с Решение № 85 от 24.11.2021г. с което е отменено решението на ЛРС в частта отностно режима на лични отношения на бащата и детето, и е определен нов такъв: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в съботния до 18 часа в неделния ден, като първата събота от месеца е тази в първата пълна календарна седмица на съответния месец, 1 месец през лятото, който не съвпада с ползвания от майката платен годишен отпуск, всяка четна година за коледните празници за времето от 10 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12, всяка нечетна година за новогодишните празници за времето от 10 часа на 30.12. до 18 часа на 26.12. и всяка нечетна година на рождения ден на детето за времето от 10 часа на * до 10 часа на *

В хода на възивното производство по искане на подсъдимата МОС с Определение № 157 от 16.09.2021г. е изменил определението от ЛРС привременни мерки отностно режима на лични контакти между бащата и детето, като до влизане в сила на решението е определен режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в съботния до 17 часа на неделния ден.

С Определение в о.с.з. на 25.10.2021г. по искане на подсъдимата МОС е допуснал Тълкуване на постановеното Определение № 157 от 16.09.2021г. като е уточнил, че посочените в определението първа и трета събота и неделя от месеца е първия съботен ден на първата пълна седмица на месеца, т.е. денят следващ първия понеделник на съответния месец.

Срещу постановеното Решение на МОС е подадена касационна жалба от страните пред ВКС, по която е образувано гр.д. № 1078/22г. по описа на ВКС, Трето отделение, като с Определение № 50789 от 03.11.2022г. не е допуснато касационно обжалване на Решение № 85 от 24.11.2021г. по в.гр.д. № 202/21г. на МОС.

В късният следобяд на 17.11.2020г. в деня след приключване на проведеното о.с.з. по гр.д. № 424/20г. по описа на ЛРС подсъдимата посетила кантората на своя пълномощник адв.Р.Б. от АК *, с молба да и разясни кога трябва „да дава“ детето на бащата и кога „да не го дава“. Св.Б. и обяснил, че Определението за привременните мерки не се обжалва и има действие занапред, то 17.11.2020г. се пада третата седмица от месеца, за това той и казал, че трябва да даде детето от 20.11. до 22.11. Тъй като 3 между страните по делото отношенията във връзка с упражняването на родителските права и режима на лични контакти били влошени и към онзи момент в ЛРС се водели няколко дела по Закона за зашита от домашно насилие /гр.д. № 636/20г. по описа на ЛРС, гр.д. №998/20г. по описа на ЛРС и гр.д. № 1015/20г.по описа на ЛРС/, то подсъдимата поискала да и бъда разяснено от нейния пълномощник точно датите на които трябва да бъде осъществен режима на личните контакти на детето с бащата. Така св.Б. и посочил, че през м.януари 2021г. трябва да даде детето на бащата от 01.01. до 03.01., от 08.01.до 10.01. и от 15.01. до 17.01. През м.февруари от 05.02. до 07.02., от 12.02. до 14.02. и от 19.02. до 22.02. През м.март от 05.03. до 07.03., от 12.03. до 14.03., от 19.03. до 21.03. През м.април от 02.04. до 04.04., от 09.04. до 11.04., от 16.04. до 18.04. и т.н.

Подсъдимата спазвала въпросния график и когато имало неразбирателство между нея и бащата винаги уведомявала своя адвокат и търсела правен съвет. Така през м.декември 2020г. бащата е взел детето за времето от 04.12. до 06.12.2020г., от 11.12. до 13.12.2020г. и от 18.12. до 20.12.2020г.

През м.януари 2021г. бащата е взел детето на 01.01. до 03.01.2021г., на 08.01. до 10.01.2021г. и на 15.01. до 17.01.2021г.

По време на връщането на детето на 17.01.2021г. бил проведен разговор между страните отностно това при кой от двамата ще остане детето последната седмица на м.

Януари 2021г. Разговорът бил записан от подсъдимата на мобилния и телефон. Същият бил предмет на назначената и изготвена от вещото лице инж.К.Т. Съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата се установява, че между страните по делото е проведен разговор на 17.01.2021г. в който тъжителят твърди, че последната седмица от месеца детето остава при него, тъй като този месец има пет седмици, следователно първата, втората, третата и петата седмица детето е при него, а четвъртата - при подсъдимата.

Така на 21.01.2021г. подсъдимата получила обаждане по телефона от жалбоподателя, в което той я уведомил, че ще дойде да вземе детето на следващият ден. Последната се консултирала с адв.Б. и с адв.Б., които и казали, че това се явява четвъртата седмица на месеца и не следва да дава детето. На 22.01.2021г. около 17 часа Т. получила обаждане по телефона от дежурния ОДЧ при РУ гр.*, че е получен сигнал на тел.112 от бащата на детето, че тя не му го е предала, когато е дошъл да го вземе.

Дежурен по управление в този ден бил св.Т.А., който бил повикан от дежурния ОДЧ при РУ гр.*във връзка с подаден сигнал от жалбоподателя, че подсъдимата не му дава детето, за което има съдебно решение. Св.А. снел сведения от жалбоподателя и разговарял с подсъдимата по телефона, която обяснила, че имат съдебно решение, съгласно което той трябва да взима детето всеки първи, втори и трети петък от месеца, а този ден 22.01. се явява четвърти петък и не трябва да му дава детето. Св.А. докладвал за случая и на дежурния прокурор при ЛРП Р.П., и тъй като страните имали спор дали се касае за четвърта или пета седмица на месеца, както и при кой трябва да бъде детето, прокурора дал указания тъжителя да подаде жалба, за да бъде извършена проверка по същата. Тъжителят подал Молба до Началника на РУ гр.*на 22.01.2021г. по която била образувано пр.преписка № 545/21г. по описа на РП гр.*, която приключила с Постановление за отказ да се образува ДП от 09.02.2021г. на Зам.районен прокурор при РП гр.*, в което е прието, че се сочат данни за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК, което е от частен характер и за него на основание чл.193а от НК не се повдига и поддържа обвинение от страна на прокуратурата, а наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, подадено до съответния компетентен съд - в случая ЛРС.