Решение № 196 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000452 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ВОС № 260366/26.04.2023 г., подадена от Община Видин чрез гл. юр.к. А. Р. срещу решение № 5/10.03.2023 г., постановено по търг. дело № 28/2020 г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Еко-Титан“ ЕООД, гр. Видин, ул. „Яворов“ № 1, ет. 2, с ЕИК:105547526, както следва: - сумата от 153 696.41 лв. – главница, представляваща неизплатени суми по 4 броя фактури за периода 30.09.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2020 г. – датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, произтичаща от договор № АО-0215-235/05.09.2019 г. с предмет „Озеленяване и поддържане на общински зелени площи и декоративна растителност на територията на Община Видин“; - сумата от 4 495.30 лв., представляваща мораторна лихва за забава по чл.

84, ал. 1 ЗЗД за периода от 30.11.2019 г. до 23.04.2020 г. и сумата от 16 945.71 лв. разноски по делото, от които адвокатско възнаграждение 7 300 лв., държавна такса 9 245 лв. и депозит за вещо лице 450 лв.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново решение, с което да отхвърли предявените искове или да намали размера им, както следва: съответно със сумата в размер 1 на 66 946.84 лв. без ДДС като недължима за надвозените 325.31 тона с материал, различен от растителен отпадък или със сумата в размер на 78 430.74 лв. без ДДС като недължима за неизработените часове от страна на служителите на ищеца, или със сумата в размер на 29 973 лв. без ДДС като недължима за допусната грешка от страна на ищеца в анализ № 14.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага съображения за необоснованост на решението. Необосновани и неотговарящи на обективната действителност били изводите на съда относно изпълнението на договорените дейности от страна на ищеца. По договора нямало възлагане, нито по видове дейности, нито по количества дейности, нито по периоди, в които следвало да бъде изпълнено. Необоснован бил изводът за точно изпълнение на задължение, което не било възложено от ответника да бъде изпълнено с точно уговаряне на предмета на поръчката, по видове дейности, с точна конкретика. Такива били и изводите на съда относно представените от ищеца 4 бр. фактури. Съдът не съобразил констатираните от страна на Община Видин неточности във връзка с ценообразуването и разминаване му с ценовата оферта от страна на дружеството и актуваните стойности на общината, а именно, че цените, отразени в анализ 14 - „Извозване на отпадъци до регионалното депо за битови отпадъци Видин“, в раздел „Труд“, позиция „Норма време“ били завишени и комисия на общината преизчислила завишените от ищеца цени по фактурите, като предложила на кмета да отправи искане до ищеца за приспадане на неоснователно завишените стойности по фактурите, поради допуснати грешки в изчисленията на предложените цени. Не било съобразено и обстоятелството, че по сигнал на Община Видин до Специализирана прокуратура била образувана прокурорска преписка и извършена проверка на договора, сключен между общината и „Еко-Титан“ ЕООД. Не било взето предвид издаденото прокурорско постановление от 08.06.2020 г. и констатациите по него в обстоятелствената му част от свидетелските показания на Д. - служител в „Еко-Титан“ ЕООД. Съдът не взел под внимание и това, че на 24.02.2020 г. била проведена извънсъдебна среща с представители на ищеца и представители на ответника по настоящото дело, за което бил съставен констативен протокол с peг. № АО-02-18-69/28.02.2020 г., в който били отразени направените от ответника възражения относно начина на формиране на ценообразуването по анализ № 14, нормата време, която била завишена значително и която участвала в ценообразуването, оспорени били горецитираните фактури по размер. На 20.03.2020 г. със споразумение № АО-02-15-44 договорът между страните бил прекратен по взаимно съгласие. Община Видин, въз основа на направеното оспорване на извънсъдебната среща между страните приспаднала неоснователно завишените стойности по фактурите. Съдът необосновано приел и това, че фактурите отразявали възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяването им от ответното дружество, включването в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представлявало недвусмислено признание на задълженията по тях в пълен размер. Това не отговаряло на обективната действителност, тъй като общината не ползвала данъчен кредит, което съдът не взел под внимание.

Излага и съображения за допуснати от първоинстанционния съд съществени 2 нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не отчел важни обстоятелства и доказателства по делото, които били безспорно установени от страна на ответника и изцяло опровергавали дължимостта на претендираните задължения от страна на дружеството, ако не в пълен размер, то в значително по-малък размер. Това било така, тъй като съдът се ползвал единствено и само от заключението на оспорената комплексна счетоводнотехническа експертиза, без да обсъди в мотивите на решението си заключението на вещото лице по допълнителна експертиза, допусната въз основа на направеното оспорване от страна на Община Видин, от която се установявало, че Община Видин не била възлагала дейности, отразени в анализ 14 „Извозване на отпадъци до регионалното депо за битови отпадъци Видин“; че дружеството използвало товарни автомобили, които не били описани в обществената поръчка и които не могли да извозят тоновете растителни отпадъци, отразени в кантарните бележки, оспорени както извънсъдебно от страна на общината, така и в настоящото производство; че работниците на ищеца положили много по-малко часове труд от актуваните на общината. Налагал се извод, че ищецът извозвал нещо различно от растителни отпадъци и че не можело да се установи от кои зони са те. Възниквал въпросът по кои цени да се извърши актуването, тъй като те били различни за извозване на отпадъци от града и от селата – тези в града били със значително по-висока цена от тези в селата.

Също така, жалбоподателят излага съображения и за противоречие на решението с материалния закон. Неправилно съдът се позовал на разпоредбата на чл. 264, ал.1 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД относно приемане на поръчката от поръчващия, извършена съгласно договора. По делото не било доказано, че работата била извършена съгласно договора, за да бъде приета от страна на общината, а напротив – безспорно се установило точно обратното (противно на съжденията на съда), че възлагане на работа не е имало от страна на Община Видин. Нещо повече, възложителят Община Видин уведомил дружеството, че били начислени повече дейности, отколкото били извършени, както и ценообразуването не било съответно на офертата, дадена от дружеството при сключване на договора и исканата от страна на общината. Тези възражения били направени извънсъдебно, тъй като били установени на покъсен етап от страна на общината, но своевременно дружеството било уведомено за тях.

Това обстоятелство също не било отчетено от съда. Противно на твърденията на съда, в хода на производството по делото общината безспорно доказала своите възражения посредством допълнително заключение на вещото лице. Безспорно било установено, че от страна на дружеството имало допусната грешка в изчисленията и следвало да бъде намален размерът на претендираните от ищеца суми съответно със сумата в размер на 66 946.84 лв. без ДДС като недължима за надвозените 325.31 тона с материал, различен от растителен отпадък или със сумата в размер на 78 430.74 лв. без ДДС като недължима за неизработените часове от страна на служителите на ищеца, или със сумата в размер на 29 973 лв. без ДДС като недължима за допусната грешка от страна на ищеца в анализ № 14.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Еко-Титан“ ЕООД чрез адвокат В. Б. от АК – Видин е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира 3 присъждане на разноски.

В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят Община Видин чрез юр.к. Н. поддържа въззивната си жалба и моли апелативния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли предявените искове или да намали размера им, както следва: съответно със сумата в размер на 66 946.84 лв. без ДДС като недължима за надвозените 325.31 тона с материал, различен от растителен отпадък или със сумата в размер на 78 430.74 лв. без ДДС като недължима за неизработените часове от страна на служителите на ищеца, или със сумата в размер на 29 973 лв. без ДДС като недължима за допусната грешка от страна на ищеца в анализ № 14. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

От своя страна, „Еко-Титан“ ЕООД чрез адвокат Б. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба и по изложените в нея съображения моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима –подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Окръжен съд – Видин е образувано по предявени от „Еко-Титан“ ЕООД срещу Община Видин искове, конкретизирани по размери след направено изменение по реда на чл. 214 ГПК, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 153 696.41 лв. – главница, представляваща неизплатени суми по 4 броя фактури за периода 30.09.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2020 г. – датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, произтичаща от договор № АО-02-15-235/05.09.2019 г. с предмет „Озеленяване и поддържане на общински зелени площи и декоративна растителност на територията на Община Видин“, както и сумата от сумата от 4 495.30 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 30.11.2019 г. до 23.04.2020 г.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между него в качеството му на изпълнител и Община Видин като възложител бил сключен, след проведена процедура по реда на ЗОП, договор № АО-02-15-235/05.09.2019 г. с предмет „Озеленяване и поддържане на общински зелени площи и декоративна растителност на територията на Община Видин“. По силата на императивните разпоредби на чл. 4, ал. 4, т. 1 от договора ответникът следвало да изпълни поетите задължения, изразяващи се в заплащане на договорената цена за услугата ежемесечно в срок до 60 дни след фактурирането и приемане на работата съгласно протокол за извършени работи по действителни количества, подписан и оформен надлежно и от двете страни – неразделна част от фактурата. След изтичането на този определен в договора срок, по силата на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът изпадал в забава по всяка от фактурите. Община Видин не изпълнила тези си задължения въобще, както по отношение на 4 претендираната главница за периода от 31.09.2019 г. до 31.12.2019 г., така също и по отношение на мораторната лихва и до момента на завеждане на настоящата искова молба в съда, въпреки че по силата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД след изтичането на 60 дневния срок, уговорен изрично в чл. 4, ал. 4, т. 1 от договора ответникът изпадал в забава по всяка от описаните в справката по чл. 366 ГПК общо 4 броя фактури, осчетоводени надлежно в счетоводствата на двете страни. В приложената подробна справка по чл. 366 ГПК от счетоводството на „ЕкоТитан“ ЕООД била описана подробно всяка от неизплатените 4 броя фактури, нейната стойност, с която била осчетоводена надлежно в счетоводствата на ищеца и ответника, както и дължимата лихва, представляваща обезщетение за забавено плащане съгласно чл.