Решение № 6119 от 10.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6119 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100512123 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 94595/24.09.2024 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, подадена от длъжника „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, чрез пълномощника – юрисконсулт Л.М.-Л., по изпълнително дело № 20248510403428 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, против Постановление за разноски с изх. № 49036/23.08.2024 г. в частта, с която е отказано да бъде намален размерът на приетото за събиране адвокатско възнаграждение за горницата над 25,00 лева до 2000,00 лева, както и в частта, с която е отказано да бъде намалена дължимата по т. 26 ТТРЗЧСИ такса.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на разноските за адвокатски хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не се отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност. Твърди, че правната помощ на адвоката е сведена единствено до изготвяне на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело и нейното подаване. Изтъква, че не е налице основание за прилагане и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като съгласно цитираните решения на СЕС, минималните възнаграждения не са обвързващи за съда. Моли обжалваното постановление да бъде отменено относно приетия за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателя – за разликата над 25,00 лева до приетите за събиране в размер на сумата от 2000,00 лева, както и да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.

Процесуалният представител на взискателя по изпълнителното дело – адв. И.Г., излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че доколкото паричното вземане, за което е образувано изпълнителното дело, е в размер на 20000,00 лева, искането за преизчисляване на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, се явява неоснователно. Твърди, че към подадената молба за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че плащането на адвокатското възнаграждение в размер на 2000 лева е извършено в брой и в тази част договорът има характер на разписка и представлява доказателство за извършения разход. Възразява срещу претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Съдебният изпълнител подробно 1 описва предприетите по изпълнителното дело изпълнителни действия и излага становище, че определеното адвокатско възнаграждение съответства на установеното в чл. 10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, поради което не подлежи на намаляване.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на 7 ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна:

Изпълнително дело № 20248510403423 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 е образувано на 31.07.2024 г. по молба на взискателя Х.Т. въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2024 г.

По изпълнителното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от 21.06.2024 г., сключен между взискателя и неговия упълномощен адвокат, в който е уговорено адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство в размер на 2000,00 лева, като е посочено, че същото е платено изцяло в брой при сключването на договора и в тази си част договорът има характера на разписка за получаване на сумата.

По делото е представена покана за доброволно изпълнение с изх. № 45233/31.07.2024 г., в която е указано на длъжника, че дължимите от него суми по изпълнителното дело възлизат на 38817,04 лева, от които: 1000,00 – главница със законна лихва в размер на 614,20 лева за периода 10.01.2019 г. – 14.08.2024 г., 17063,41 лева – главница със законна лихва в размер на 10480,05 лева за периода 10.01.2019 г. – 14.08.2024 г., 4733,24 лева – присъдени разноски, 2000 лева – разноски по изпълнителното дело; 2926,14 лева – такси по ТРЗЧСИ, дължими към 14.08.2024 г.

С молба с вх. № 78079/07.08.2024 г. длъжникът ЗАД „А.“ АД е подал пред ЧСИ възражение срещу дължимостта и размера на разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, включително и на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като е помолил адвокатското възнаграждение да бъде намалено на 12,50 лева без включен ДДС, съответно да бъда намалене и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С Постановление за разноски с изх. № 49036/23.08.2024 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, съдебният изпълнител е постановил отказ, като срещу него е подадена процесната жалба.

Относно адвокатското възнаграждение:

Отговорността за разноските, направени в съдебното изпълнение, е предмет на специалната разпоредба на чл. 79 ГПК, като съгласно цитираната разпоредба разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Размерът на разноските се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК този акт подлежи на обжалване от длъжника.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В настоящия случай, към молбата за образуване на изпълнително дело от 31.07.2024 г. е приложен и договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева е платено изцяло в брой при сключването на договора, служещ като разписка относно получаването на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по-малко от определения в чл. 36 ЗАдв размер.

2

Отделно с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, не са обвързващи за съда.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и че не са прилагани различни изпълнителни способи. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200 лева. Според настоящия състав обаче същото не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от цитираната наредба за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е приел съдебният изпълнител. В настоящия случай осъщественото от пълномощника на взискателя процесуално представителство се изчерпва единствено с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, с която молба се възлагат правомощия на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ. След връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане, тъй като основателността на претенцията по чл. 10, т. 2 НМРАВ е обусловена от наличието на реално извършени от процесуалния представител на взискателя действия за събиране на вземането след изтичане на срока за доброволно изпълнение, които да са довели до събиране на вземането.

При изложените съображения настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 200 лева отговаря на положения труд от адвоката, изразяващ се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с което са възложени правомощия на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Следва да бъде посочено, че посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, а съгласно мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 год., ОСГТК непоискването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява нередовност.

Следва да се отбележи, че настоящият акт не прегражда възможността на взискателя да претендира разноски за адвокатско възнаграждение, ако длъжникът не изпълнява в бъдеще задълженията си по изпълнителното дело и в тази връзка са предприети в по-късен момент действия от пълномощника на взискателя за водене на изпълнителното дело.

Относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ:

Предвид уважаването на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде и преизчислена таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като същата бъде редуцирана. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, към която следва да бъдат включени и направените разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК те са за сметка на длъжника и се събират заедно със сумите по изпълнителния лист.

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство представлява направени от него разноски, които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника и се събират заедно със сумите по изпълнителния лист. Следователно тези разноски следва да се включат при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. С оглед приетия намален размер на адвокатското възнаграждение, дължимата такса следва да бъде намалена пропорционално на намаленото адвокатско възнаграждение.

По разноските:

3

Жалбоподателят претендира сторените в настоящото производство разноски.

Производството, образувано по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК срещу разноските по изпълнението, е аналогично по правната си същност на производството по чл. 248 ГПК.

Съгласно трайната съдебна практика в производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което чл. 81 ГПК не се прилага. Предвид това в настоящото производство по обжалване на действия на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението, дори и при формирания извод за основателността на жалбата, на длъжника не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 94595/24.09.2024 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, подадена от длъжника „Застрахователно акционерно дружество А.“: АД, чрез пълномощника – юрисконсулт Л.М.-Л., по изпълнително дело № 20248510403428 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, Постановление за разноски с изх. № 49036/23.08.2024 г. в частта, с която е отказано да бъде намален размерът на приетото за събиране адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200,00 лева до приетите за събиране в размер на сумата от 2000,00 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: