Определение № 10434 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10434 гр. С., 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251110129005 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. М. Г. (ищец) срещу Ю. М. Г.

(ответник). На ищеца трябва да бъдат дадени указания да уточни дали е допуснал техническа грешка в исковата молба във връзка с посочването на идеалните части от подземния гараж, върху които наследодателите му си били запазили правото на строеж.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът по настоящото оспорва предявения иск като процесуално недопустим, позовавайки се на предходно заведено дело между същите страни.

Във връзка с доводите за недопустимост на предявения иск настоящият съдебен състав приема следното. Ищецът предявява положителен установителен иск за 1/4 идеални части от правото на собственост върху недвижими имоти (три гаража), в какъвто смисъл е последното уточнение на исковата молба. Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху 1/2 идеални части от тези три недвижими имота въз основа на придобивна давност и наследяване (в това число наследяване от наследодателката Е. Д. Г.а). От друга страна, ответникът твърди, че между същите страни е висящо предходно заведено дело, с което ответникът (ищец по предходно заведеното дело) е предявил конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН срещу ищеца по настоящото дело. 150-и състав на Софийския районен съд изиска служебно данни, от които се установява, че действително на 18. 06. 2024 г. е било образувано гр. дело № 36456 по описа на 163-ти състав на същия съд за 2024 г. с предмет иск по чл.

30 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част от наследството на Е. Д. Г.а, изразяващо се в даряване на 1/3 идеална част от наследството в полза на ответника Г.

М. Г. (ищец по настоящото дело).

Недопустимостта на иска би могла да произтича от наличието на висящ процес 1

(lis pendens) между същите страни и за същото нещо. В такъв случай е необходимо да е налице обективен и субективен идентитет между двете дела. В дадения случай е налице субективен идентитет – в двете дела участвуват едни и същи страни, макар и в различни процесуални роли. Не е налице обаче обективен идентитет. Обективният идентитет се състои в това по двете дела да се разглеждат едни и същи искове. За да са едни и същи разглежданите искове, трябва да е налице съвпадение между техните основания (изложението на обстоятелствата, на които се основава искането; казано иначе – твърдяното от ищеца спорно материално право) и търсената с тях защитасанкция (искането). В разглеждания случай не е налице обективен идентитет между двете дела. Това е така, защото искът по чл. 30 ЗН е преобразуващ, докато положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ЗС е установителен. Става въпрос и за различни материални права. Искът по чл. 30 ЗН е свързан с правото на собственост, което е било предмет на договор за дарение между наследодателката Е. Д.

Г.а и Г. М. Г.. А предмет на положителния установителен иск за собственост по настоящото дело е правото на собственост, което Г. М. Г. е придобил по давност и съответно въз основа на наследяване по закона от наследодателката Е. Д. Г.а, а не въз основа на договор за дарение. Макар и да става въпрос за едни и същи недвижими имоти, страните по двете дела спорят за различни идеални части от тях, придобити по различни начини. Затова не е налице обективен идентитет между двете дела. Нещо повече: според разбирането на настоящия съдебен състав поради изложените съображения не е налице и връзка на обуславяне между двете дела, която да доведе до спирането което и да е от тях. Поради тези съображения съдът трябва да остави без уважение искането на ответника по настоящото дело за неговото прекратяване поради недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост.

С исковата молба са представени писмени документи, които са относими към предмета на доказване и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Следва да бъде уважено и доказателственото искане на ищеца за допускането на разпит на трима свидетели при режим на довеждане. Искането за допускане на съдебно-техническа експертиза е основателно, като експертизата трябва да бъде допълнена и със задачите, предложени от ответника с отговора на исковата молба.

Следва да бъде издадено поисканото от ищеца съдебно удостоверение. То има връзка с предмета на доказване, защото ищецът твърди, че паричните средства са били предназначени за стопанисването на процесните гаражи/паркоместа, поради което би могло да установява владението на Е. Д. Г.а върху тях. От съображения за бързина и процесуална икономия съдът намира, че следва да издаде и поисканото от ответника съдебно удостоверение.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.

2

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на делото поради недопустимост на предявените искове.

НАСРОЧВА гр. дело № 20251110129005 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2025 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 22. 04. 2026 г. от 13, 30 часá, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца в срок до края на първото открито съдебно заседание да уточни дали е допуснал техническа грешка при цифровото изписване на знаменателите на дробите, с които в исковата молба е обозначил идеалните части от подземния гараж, върху които наследодателите си били запазили вещно право на строеж (433 вместо 443).

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба.

ДОПУСКА разпит на трима свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца, които да установяват обособяването на паркоместата като гаражи, установяването на владението върху тях и неговото упражняване и намерението за своене на гаражите на наследодателката Е. Г.а. УКАЗВА на ищеца да води всички допуснати му свидетели да бъдат разпитани в първото открито съдебно заседание.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако пропусне да доведе някои от допуснатите му свидетели да бъде разпитан в първото открито съдебно заседание без да представи доказателства за наличието на уважителни причини, съдът ще отмени определението за допускането на разпита му.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, която да работи по формулираните с исковата молба и отговора на исковата молба задачи. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А. Д.

Ц.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 евро, половината от който (300 евро) вносим от ищеца, а останалата половина (300 евро) от ответника по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

3

ПРЕДОСТАВЯ

ВЪЗМОЖНОСТ на страните в едноседмичен срок от връчването на преписите от настоящото определение да представят проекти на поисканите от тях съдебни удостоверения ведно с документи за внесени държавни такси по платежна сметка на Софийския районен съд в размер на по 2 евро и 56 евроцента.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищецът твърди, че с нотариален акт за учредяване на право на строеж № *, т. I, дело № * по описа на нотариус Д. С. за 2004 г., наследодателите му М. Г.ев Г. и Е. Д.

Г.а си запазили вещното право на строеж за следните недвижими имоти:

1. 16, 48/443 идеални части от подземен гараж, обособени като паркомясто № *, със застроена площ 16, 48 кв. м.;

2. 1/2 от 13, 15/443 идеални части от подземен гараж, обособен като паркомясто № *, със застроена площ 13, 15 кв. м.;

3. и 14, 42/443 идеални части от подземен гараж, обособен като паркомясто № *, със застроена площ 14, 42 кв. м.

И трите недвижими имота се намирали в сутерена на недвижимия имот *******, квартал * от местността ******* по плана на град С., адрес град С., "Адрес". Сградата била построена, след което била въведена в експлоатация. След това в началото на 2009 г. паркоместата били заградени със стени и оформени като самостоятелни гаражи, без за тях да се издаде отделен документ за собственост и без да бъдат нанесени като самостоятелни обекти. Въпреки това наследодателите на ответника владели още от 2008 г. така обособените гаражи. През 2011 г. наследодателите на ищеца се развели по взаимно съгласие, като в утвърденото от съда споразумение уговорили всеки от бившите съпрузи да придоби в обикновена съсобственост с другия по 1/2 идеална част от тези гаражи. Продължили да ги владеят. В края на 2011 г. наследодателят М. Г.ев Г. починал. Ищецът и ответникът приели наследството му и продължили владението му върху трите гаража съвместно с Е. Д. Г.а. По-точно ищецът и ответникът владели по 1/4 идеални части от трите гаража, а Е. Д. Г.а владяла 1/2 идеална част от трите гаража.

Ищецът прави извод, че най-късно през 2019 г. той, ответникът и Е. Д. Г.а са придобили по давност съответните идеални части от трите гаража. Малко преди 27. 07.

2021 г. Е. Д. Г.а упълномощила ответника да изтегли парични средства от нейна банкова сметка, които трябвало да бъдат използвани за трите гаража, но ответникът не й ги предал. След това на 27. 07. 2021 г. Е. Д. Г.а починала, като ищецът твърди, че 4 двамата с ответника са наследили нейните 1/2 идеални части от трите гаража.

Ответникът обаче оспорвал Е. Д. Г.а да е придобила по давност тези идеални части, твърдейки, че тя не била осъществявала владение върху тях. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че ищецът е носител на по 1/4 идеална част от правото на собственост по наследство от Е. Д. Г.а на следните недвижими имоти: гараж № *, със застроена площ 16, 48 кв. м., находящ се в подземния етаж в сутерена на сградата с адрес град С., район ***, "Адрес", ет. - *, при граници: от три страни маневрен коридор, асансьорна шахта и машинно, изграден в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******; гараж № *, със застроена площ 13, 15 кв. м., находящ се в подземния етаж в сутерена на сградата с адрес град С., район ***, "Адрес", ет. - *, при граници: абонатна станция, маневрен коридор, гараж * и двор, изграден в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******; и гараж № *, със застроена площ 14, 42 кв. м., находящ се в подземния етаж в сутерена на сградата с адрес град С., район ***, "Адрес", ет. - *, при граници: гараж *, маневрен коридор и двор, изграден в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******.

Ответникът признава, че наследодателите М. Г.ев Г. и Е. Д. Г.а през 2005 г. са учредили вещно право на строеж върху придобит през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност поземлен имот, като си запазили правото на строеж върху няколко недвижими имота, сред които и паркомясто № *, представляващо 16, 48/443 идеални части от подземния гараж, паркомясто № *, представляващо 13, 15/443 идеални части от подземния гараж и паркомясто № *, представляващо 14, 42/443.

Ответникът поддържа, че паркоместата не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Излага доводи, че дори и в началото на 2009 г. паркоместата да са били оградени със стени и оформени като гаражи, този факт не могъл да промени техния статут. Ставало въпрос за строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ЗУТ, за който било нужно разрешение съгласно чл. 148, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Незаконното ограждане и поставяне на стени на паркоместа, намиращи се в целия подземен гараж на сградата, не ги превръщало в самостоятелни обекти на правото на собственост. Самият подземен гараж бил самостоятелният обект на правото на собственост. Оспорва твърденията да е изтеглял парични средства на наследодателката Е. Г.а като неверни и като правноирелевантни. Поддържа, че ищецът е следвало да направи съответното доказателствено искане в делото за запазената част от наследството. Иска от съда да приеме предявения иск за недопустим, а евентуално – да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.