Решение № 144 от 25.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20262100600553 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341, ал.1 и чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

Образувано е по повод постъпил въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура-Бургас против Определение № 488 от 09.03.2026 година по НЧД № 4335 по описа за 2025 година на Районен съд- Бургас, с което съдът е наложил на М. В. В., ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание измежду наложени му по НОХД № 4549/2020 г., НОХД № 899/2025 г. и НОХД № 1367/2025 г., и трите по описа на Районен съд - Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което е определено да се изтърпи при първоначален строг режим. Първоинстанционният съд не е увеличил така наложеното наказание лишаване от свобода, като е присъединил към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, наказанието глоба от 2500 лв. и е приспаднал времето, през което М.

В. В. е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК, и времето, през което е изтърпял изцяло наказанието лишаване от свобода във връзка с деянието, 1 предмет на осъждането, включено в съвкупността.

Намирайки, че има по-благоприятен вариант за групиране на наказанията, представителят на Районна прокуратура-Бургас протестирал така постановеното първоинстранционно определение. Посочил е, че в едната група следва да попаднат съдебните актове по НОХД 116/2022 г. по описа на Окръжен съд-Бургас и по НОХД № 4549/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. По тази група следвало на осъдения да се наложи едно общо найтежко наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца, което следвало да се изтърпи на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ НК при първоначален строг режим. В протеста се посочва, че така определеното и наложено най-тежко наказание следвало да се увеличи на основание чл. 24 НК с 3 /три/ месеца, като се определи окончателно наказание лишаване от свобода за срок от 13 /тринадесет/ месеца, което, на основание чл.57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. Предлага и към така определеното и увеличено общо най-тежко наказание да се присъедини на основание чл. 23, ал. 3 НК и наказанието глоба в размер на 2 500 /две хиляди петстотин/ лева, наложено на осъдения по НОХД № 4549/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.

В другата група попадали според държавното обвинение осъжданията по НОХД № 899/2025 г. и НОХД № 1367/2025 г., и двете по описа на Районен съд – Бургас, по които следвало да се определи и наложи едно общо най-тежко наказание пробация с налагане на следните пробационни мерки, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес” - за срок от 1 /една/ година, с периодичност определена от съда 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”- за срок от 1 /една/ година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 /сто/ часа за срок от 1 /една/ година.

В проведено съдебно заседание въззивният прокурор излага доводи за правилност на протеста на първоинстанционния прокурор и се съгласява с предложеното от последния групиране на осъжданията.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът сочи, че протестът на районна прокуратура е правилен и следва да бъде уважен.

Осъденият редовно призован чрез пълнолетно лице на адреса, на който живее, но не се явява.

2

Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 НПК, независимо от основанията, посочени от държавното обвинение, намери протеста за процесуално допустим, като подаден в установения в чл.319, ал.1 НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е основателен.

В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които се установява следното:

М. В. В., ЕГН **********, е осъждан многократно, като последните четири осъждания са както следва:

1. Със споразумение по НОХД № 116/2022 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, влязло в сила на 15.02.2022 г., е бил признат за виновен за извършено на 14.07.2021 г. престъпление по чл. 198, ал.1 НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, при първоначален строг режим

2. С присъда по НОХД № 4549/2020 г. по описа на Районен съдБургас, влязла в сила на 31.03.2025 г., е бил признат за виновен за извършено на 26.07.2019 г. престъпление по чл. 215 НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 2500 лв.;

3. Със споразумение по НОХД № 899/2025 г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 23.09.2025 г., е бил признат за виновен за извършено през периода 02.07.2024 г. - 29.08.2024 г. престъпление по чл. 194 НК, за което му е било наложено наказание пробация с прилагане на следните пробационни мерки, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес” - за срок от 1 /една/ година, с периодичност определена от съда 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”- за срок от 1 /една/ година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 /сто/ часа за срок от 1 /една/ година;

4. С присъда по НОХД № 1367/2025 г. по описа на Районен съдБургас, влязла в сила на 30.10.2025 г., е бил признат за виновен за извършено на 17.03.2024 г. престъпление по чл. 194 НК, за което му е било наложено 3 наказание пробация с прилагане на следните пробационни мерки, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес” - за срок от 1 /една/ година, с периодичност определена от съда 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”- за срок от 1 /една/ година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 /сто/ часа за срок от 1 /една/ година.

Междувременно с влязъл в сила съдебен акт по ЧНД № 1061/2025 г. по описа на Районен съд-Бургас на В. е било определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 116/2022 г. на Окръжен съд-Бургас и по НОХД № 4549/2020 г. по описа на Районен съд-Бургас, а именно лишаване от свобода в размер на 10 месеца, което на основание чл.24 НК е било увеличено с още 3 месеца до размер от 13 месеца, което било постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно на 30.04.2025 г.

Видно от изложеното, по отношение на деянията на В. са налице предпоставките за определяне на общи наказания по отделни групи, съгласно правилата на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, като следва да се има предвид, че са възможни няколко варианта на кумулиране на наказанията, тъй като част от деянията се намират в условията на рецидив едно спрямо друго, както правилно е посочено и от държавното обвинение. Като взе предвид това, както и постулатите на Постановление № 4 от 28.04.1965 год. по н.д. № 2/65 г. на Пленума на Върховния съд, то съдът намира, че отделните осъждания на лицето следва да се разпределят в следните групи, който вариант се явява найблагоприятен за осъдения:

Налице са предпоставките за определяне на едно общо наказание, съгласно правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, по отношение на наказанията по НОХД № 116/2022 г. по описа на Окръжен съд-Бургас и по НОХД № 4549/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, предвид обстоятелството, че деянията по изброените дела са били осъществени от В. преди да е имало влязла в законна сила присъда за което и да е от тях. За деянията, попадащи в тази група, следва да се определи едно общо наказание в размер на най - тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС наказанието следва да се търпи при първоначално определен „строг“ режим. С оглед данните, съдържащи се в справката за съдимост на осъденото лице, съдебният 4 състав счита, че същият е лице с висока степен на обществена опасност, тъй като независимо от многократните му осъждания за извършени множество тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК, наложените му наказания не са постигнали целения възпиращ и възпитателен ефект.

Характерът на засегнатите с отделните престъпления обществени отношения, спецификата на последиците, които извършените деяния са предизвикали, както и степента на засягане на обекта на посегателството, определят като висока обществената опасност на всяко едно деяние и отразяват високия интензитет на засягане на обществените отношения. Ето защо, в настоящия случай приложението на чл.24 НК би могло да допринесе за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице да спазва установения в страната правов ред, като същевременно ще постигне посочената в разпоредбата на чл.36 НК цел да му се отнеме възможността да върши други престъпления, като бъде отстранен от обществото за по-дълъг период. Гореизложеното мотивира съдебния състав да увеличи на осн. чл.24 НК определеното общо наказание лишаване от свобода с 3 месеца, до общ размер от 13 месеца, което следва да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим. На основание чл.25, ал.2 НК, от така определеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода следва да се приспадне изтърпяното наказание лишаване от свобода по присъдите включени в съвкупността. На основание чл.59 НК, от така определеното общо най - тежко и увеличено наказание лишаване от свобода, следва да се приспадне времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК във връзка с присъдите включени в съвкупността. На осн. чл. 23, ал.

3 НК към така определеното увеличено общо най - тежко наказание следва да се присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 2 500 /ДВЕ ХИЛЯДИ ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, наложено на осъдения по НОХД № 4549/2020г. по описа на Районен съд -Бургас, отменена с Присъда №15/14.03.2025г. по ВНОХД №185/2024г. на Окръжен съд Бургас.

Доколкото предложеният вариант за групиране на последните четири осъждания на В. е най-благоприятен, то следва да се определи и наложи едно общо най-тежко наказание измежду осъжданията по НОХД № 899/2025 г. и НОХД № 1367/2025 г., и двете по описа на Районен съд – Бургас, по които следва да се определи и наложи едно общо най-тежко наказание пробация с налагане на следните пробационни мерки, а именно „Задължителна 5 регистрация по настоящ адрес” - за срок от 1 /една/ година, с периодичност определена от съда 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”- за срок от 1 /една/ година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 /сто/ часа за срок от 1 /една/ година, като се приспадне и изтърпяната част.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определение № 488 от 09.03.2026 година по НЧД № 4335 по описа за 2025 година на Районен съд - Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, на осъдения М.

В. В., ЕГН: **********, едно общо най-тежко наказание измежду наложените му такива по НОХД №116/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас и по НОХД №4549/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, определеното общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

УВЕЛИЧАВА, на основание чл.24 НК, определеното общо най-тежко наказание с 3 /три/ месеца, до размер от 13 /ТРИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, определеното общо най-тежко и увеличено наказание да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл.23, ал.3 НК, към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 2 500 /ДВЕ ХИЛЯДИ ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, наложено на осъдения по НОХД №4549/2020г. по описа на Районен съд гр.Бургас.