Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 22.04.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1742/2023
Вид
Решение № 159
Подписан
22.04.2024
В сила
11.05.2024
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за българските лични документи
  • чл.80, т.5 · Закон за българските лични документи

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пазарджик, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220201742 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № ... г. на Началник РУ на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на И. Г. Й. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „В.Л.” № 61, вх.А, ет.1, ап.3 за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от И. Г.

Й., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и издаването му в нарушение на процесуалните правила, като се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението.

Излага допълнителни доводи. Претендира разноски за осъществено процесуално представителство в хипотезата на чл.38 от Закона на адвокатурата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща надлежно упълномощен представител. По делото с писмото, с което е 1 изпратена на съда административно-наказателната преписка, застъпва становище за потвърждаване на постановлението.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят е наказан за това, че на ... ч. в гр. Пазарджик, ул.

„В.Л.“ пред № 61, до кафе „П.“ при извършена полицейска проверка, не е представил документ за самоличност – лична карта или друг заместващ документ. При така установено полицейският служител А. М. С. съставил АУАН на жалбоподателя. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.

По делото е разпитан като свидетел А. М. С., който в показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от писмените доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля. Същите са ясни, категорични, логични, като се подкрепят и от останА.те доказателства по делото. Дадени от свидетеля показания са дадени от лице, което не е заинтересовано пряко от изхода на делото.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Действително при извършената му полицейска проверка жалбоподателят не е представил документ за самоличност – лична карта или друг заместващ документ. Проверката реално е извършена пред дома на жалбоподателя. В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля С. и писмените доказателства. В хода на проведеното административно-наказателно производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

На първо място в АУАН е посочено, че е съставен срещу лицето И. Г.

И.ов, което не съвпада с трите имена на наказаното лице в издаденото 2 впоследствие НП, както и не съвпада с имената на жалбоподателя. На следващо място отново в АУАН в обстоятелствата по извършване на нарушението е посочено, че лицето И. И.ов не е представил документ за самоличност – лична карта или друг заместващ документ в хода на извършваната му полицейска проверка.

Самоличността на нарушителя - собственото, бащиното и фамилното му име, както и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението са задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление, при което непосочването им, грешното им посочване или разминаването между тях в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, е в противоречие с императивните разпоредби на чл.42, т.4 и т.6 и чл.57, ал.1, т.4 и т.5 ЗАНН. Това принципно води до невъзможност да се установи кой точно е извършил нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дадено лице, при какви обстоятелства и пряко накърнява правото му на защита.

ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.42, т.4 и т.6 и чл.57, ал.1, т.4 и т.5 ЗАНН следва да бъдат посочени самоличността на нарушителя собственото, бащиното и фамилното му име, както и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Липсата или несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърнява от една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност съдът да провери по същество законосъобразността на проведената административно-наказателна процедура. Следва да се отбележи, че с оглед формалния характер на административно-наказателното производство институтът на техническа грешка не намира приложение в него и не е предвиден от законодателя. Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да променя по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, но е нА.це и друго съществено процесуално нарушение, които следва да бъде отбелязано.

3

Наказващият орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са нА.це предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в ЗБЛД нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. С оглед на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на нарушението – мястото на извършване на нарушението – жалбоподателят се е намирал на улицата пред дома си, времето на извършването му, липсата на данни за друго такова нарушение по ЗБЛД, липсата на причинени каквито и да е вреди, съчетани с личността на жалбоподателя, неговата възраст, навеждат на извода, че нарушението е със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В конкретния случай не са засегнати съществено обществените отношения, регулирани от ЗБЛД и са били нА.це предпоставките на чл.28 от ЗАНН. След като административнонаказващият орган не ги е приложил, е постановил един незаконосъобразен акт.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които засягат правото на защита на нарушителя, а същото следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството и материалния закон е приложен неправилно.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е осъществено процесуално представителство в хипотезата на чл.38 от Закона на адвокатурата. Ето защо следва да се присъди сумата от 400 лв. на основание чл.38, ал.2 от Закона на адвокатурата, вр. чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

4

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... г. на Началник РУ на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на И. Г. Й. с ЕГН: ********** от гр.

Пазарджик, ул. „В.Л.” № 61, вх.А, ет.1, ап.3 за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

ОСЪЖДА РУ на МВР Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик да заплати на адвокат А. С. У., адрес: гр. Пазарджик, ул. „Ц.С.“ № 28 – процесуален представител на И. Г. Й. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „В.Л.” № 61, вх.А, ет.1, ап.3 - разноските по делото в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5