Решение № 311 от 03.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Пазарджик, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500431 по описа за 2026 година

Производството е въззивно- по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1943 по описа за 2025 година е прието за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, адрес град София, ул.“Х. Ботев“№55, че Л. Х. Д. с ЕГН ********** от град Пазарджик, ул.“Е. Й." №**, ет.* е собственик на следния недвижим имот: Дворно място от 1200 кв. м., част от имот пл. № 1485 по кадастралния план на с. М. К. от 1977 г., целият от 4000 кв. м., а частта от 1200 кв. м. при съседи: блок на ТКЗС,общинска мера, Х. и Т. Ш. и А. В., находящо се в с. М.

К., община Пазарджик, за който имот по действащата кадастрална карта на с.

М. К. е отреден проектен имот с идентификатор: *** с площ 1201 кв. м., образуван от: 175 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***. собственост на Държавен поземлен фонд-МЗГ; 161 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на Държавата чрез МЗГ, и 865 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на Държавен поземлен фонд-М3Г.

Осъдена е Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, адрес град София, ул.“Х. Ботев“№55 да заплати на Л. Х. Д. с ЕГН ********** от град Пазарджик, ул.“Е. Й." №**, ет.* сумата от 843.63 евро разноски по делото .

1

В срок постановеното решение е обжалвано от Министъра на Земеделието и храните, чрез К. К. ,пълномощник на Министъра на земеделието и храните, упълномощен при условията на чл. 32. т.3 с правата по чл.34, ал.1. ал.3 и ал.4 от Гражданския процесуален кодекс.

Според жалбоподателя решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Неправилно бил приложен материалния закон, в резултат на което съдът достигнал до незаконосъобразен краен извод. Въззивният съд дължал цялостна проверка на правилността на решението и при констатиране на подобен порок следвало да го отмени и да постанови ново решение по съществото на спора.

Следва да се посочи,че въззивният съд проверява служебно валидността на решението изцяло и допустимостта му в обжалваната част.по останалите въпроси ,съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК той е ограничен от посоченото в жалбата , доколкото не се констатира нарушение на императивни разпоредби.

Първоинстанционният съд приел, че процесният имот не подлежи на възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като изградил решаващите си правни изводи именно върху това разбиране.

Този извод не съответствал на установените по делото факти и на приложимото право, доколкото за процесния имот е налице проведено административно производство по възстановяване на собствеността, приключило с решение на Общинската служба по земеделие, както и влязло в сила съдебно решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността в реални граници.

Наличието на тези актове безспорно установява, че самият имот е бил подлежащ на реституция земеделски имот, попадащ в приложното поле на ЗСПЗЗ. При това положение изводът на съда, че имотът не подлежи на възстановяване по този ред бил неправилен.

Съдът не съобразил, че допускането и провеждането на реституционна процедура, включително съдебна такава по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предпоставя именно наличие на имот, който попада в обхвата на закона и за който се прилагат неговите разпоредби. Вместо да изведе правните последици от проведеното административно и съдебно производство, първоинстанционният съд е игнорирал тяхното значение и е достигнал до неправилен правен извод, че процесният имот е запазил „селищния си характер“ и не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ.

Този подход води до неправилно изключване на приложението на разпоредбите на чл. 10б чл. 19 и чл. 27. ал. 11 от ЗСПЗЗ. които уреждат именно хипотезите, при които земи, подлежащи на реституция, не могат да бъдат възстановени в реални граници и преминават в собственост на държавата по силата на закона.Следователно, като е приел, че имотът не подлежи на 2 реституция, въпреки наличието на проведено и приключило реституционно производство, съдът е приложил неправилно материалния закон и е достигнал до незаконосъобразен краен резултат, което налага отмяна на постановеното решение.

Неправилни били и изводите на съда, основани на възприетото становище, че процесиите имоти не попадат в хипотезите на чл. 10. ал. 1-14 от ЗСПЗЗ и не подлежат на възстановяване по реда на този закон.Безспорно било установено, че процесиите имоти имат земеделски характер по смисъла на чл.

2 от ЗСПЗЗ, поради което попадат в обхвата на реституционния режим на закона. Разпоредбата на чл. 10, ал. I от ЗСПЗЗ предвиждала възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на собствениците или техните наследници, притежавали такива преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и другите селскостопански организации, независимо дали са били включени в тях.Следователно липсата на данни за включване на имота в ТКЗС не изключва приложението на закона, а напротив - не препятства възможността за възстановяване на собствеността по предвидения в него ред.

Доказано било по делото , че е проведено административно производство по реда на ЗСПЗЗ, приключило с решение № 1 К036/22.04.2008 г. на ОСЗ - Пазарджик, както и съдебно производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността.

Тези актове имали обвързващо значение относно характера на имота.

Като е приел обратното, първоинстанционният съд достигнал до извод, който е в пряко противоречие с вече установени по надлежния ред правни последици, което представлявало съществено нарушение на материалния закон и води до неправилност на постановеното решение.

Районен съд Пазарджик достигнал до неправилен и необоснован извод, че процесните части от имотите не са държавна собственост, като този извод противоречи, както на събраните по делото доказателства, така и на приложимите материално правни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

В мотивите си съдът приема, че имотите не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и от това извежда извод, че същите могат да бъдат придобити от ищците. Дори да се приеме тезата на съда, че възстановяване не следва да се извърши, то съгласно изричната разпоредба на чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ, земите, върху които собствеността не може да бъде възстановена поради наличие на предвидените в закона пречки, стават държавна собственост. Следователно невъзможността за реституция не води до възникване на права за частни лица, а до трансформиране на собствеността в държавна по силата на закона (ех 1еgе).

Този правен механизъм бил игнориран от съда, който неправилно е приел, че при липса на възстановяване имотът остава извън държавния поземлен фонд. Напротив - именно в тези хипотези законът изрично 3 предвиждал преминаване на собствеността в патримониума на държавата, включително и при наличие на обстоятелства по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, каквито в случая са налице .По делото имало конкретни доказателства за принадлежността на имотите към държавния поземлен фонд - включването им в протоколите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, одобрени със заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“, както и издаденият акт за частна държавна собственост за имот с идентификатор ***. Тези обстоятелства не били надлежно съобразени от съда при формиране на крайния му правен извод.

В резултат на това съдът постановил решение в противоречие с материалния закон, като отрекъл правото на собственост на държавата при наличие на законово установен придобивен способ и доказателства за неговото реализиране. Това представлява съществено нарушение, което обуславя неправилност на решението и налага неговата отмяна.

Съдът не съобразил, че придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността изисква не само фактическо владение, но и възможност същото да породи правни последици. При наличие на изрична законова забрана давностният срок не тече, поради което не може да се формира завършен фактически състав на придобиване. Дори да се приеме, че след 24.02.2022 г. е възникнала възможност, то към датата на предявяване на иска не е изтекъл предвиденият в закона срок, поради което не са налице предпоставките за придобиване на собствеността и на това основание.

Неоснователен бил и извода на съда относно неприложимостта на забраната по чл. 86 от Закона за собствеността. В хипотезите, при които земеделските земи не подлежат на възстановяване в реални граници и преминават в собственост на държавата по силата на закона, същите придобиват статут на държавна собственост, която по принцип е изключена от придобиване по давност. Допускането на противното би обезсмислило императивните разпоредби на закона и би довело до заобикаляне на реституционния режим чрез позоваване на изтекла придобивна давност спрямо имоти, за които законодателят е предвидил специален правен режим.

Молят решението да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор от Л. Д., която изразява становище ,че въззивната жалба е неоснователна.

Обжалваното решение било валидно , допустимо, правилно и обосновано, постановено съобразно събраните по делото доказателства.

Неоснователен бил доводът, че след като е проведено и приключило реституционно производство по ЗСПЗЗ, то имотът действително попада в обхвата на земеделската реституция по ЗСПЗЗ и като такъв не може да се придобива по давност.

В конкретния случай наследодателят е бил собственик на Дворно място от 1200 кв. м., част от имот пл. № 1485, целият от 4000 кв. м., а частта от 1200 кв. м. при съседи: блок на ТКЗС, общинска мера, Х. и Т. Ш. и А. В., находящо 4 се в с. М. К., окръг Пазарджишки, като правото му на собственост е констатирано с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 39, том IV, дело № 1626/04.07.1974 г. на Пазарджишки районен съдия. В дворното място наследодателят построил едноетажна вилна сграда със застроена площ 33,78 кв. м. и застроен обем 77,52 куб. м., която е заснета през 1988 г. от НИТИМС-СО "Минстрой". Имотът задоволявал жилищните и стопански нужди на наследодателя и неговото семейство. От тогава и до момента имотът е ограден с трайна ограда, електрифициран и водоснабден, прекаран е път с трайна настилка. Това дворно място не е включвано в ТКЗС, ДЗС или други подобни образувания. Не е одържавявано. До смъртта си наследодателят живял в имота необезпокояван от никого, а след смъртта му през 2004 г. ищцата ползвала имота като вилен имот. Имотът е деклариран и редовно са плащани данъците и таксите за него.

Правилно съдът приел,че по делото няма данни процесния имот да е бил включван в блок на ТКЗС или други подобни организации, няма данни наследодателят да е бил член-кооператор и няма данни имотът да е бил отчуждаван. Правилно съдът приел, че да се обхване от приложното поле на земеделската реституция по ЗСПЗЗ земята не само следва да има земеделски характер по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, но по отношение на нея да е било извършено одържавяване, респективно обобществяване по някоя от реституционните хипотези на чл. 10, ал. 1 - ал. 14 от ЗСПЗЗ. По реда на ЗСПЗЗ следва да се възстановява правото на собственост върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация.

Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

Предявен е установителен иск за собственост – по чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата си молба против Държавата , представлявана от Министъра на земеделието и храните ищцата Л. Х. Д., твърди , че е наследник на Х. И. Ш.