Решение № 116 от 06.07.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Разград, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20233300500159 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД гр.

София против Решение № 31/ 01. 03. 2023 г. по гр. д. № 6 72/ 22 г. по описа на РС К убрат, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове срещу Д. Д. Д. за плащане на обезщетение в размер на 1 175.83 лева, съставляващи брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като последица от дисциплинарното му уволнение със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ******* г., на основание чл. 221, ал. 2 КТ, ведно с законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 21.10.2022 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД, и за осъждането му да заплати на ищеца направените от него разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като неоснователни и недоказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни съображения.

Въззиваемата страна чрез назначения особен представител е депозирала писмен отговор на жалбата. Оспорва жалбата като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, 1 разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ответникът по делото Д. Д. Д. е работил при ищцовото дружество въз основа на Трудов договор № ******* г. и Доп.споразумение № ******* г. на длъжност „*******“ за неопределено време, считано от 08.10.2018 г. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ № ******* г., връчена чрез куриерска фирма Speedy на 01. 11. 2019 г. на адреса, посочен от ответника в подадената от него Декларация – съгласие /л.62/, на лицето „С.“. Ищецът твърди, че са налице предпоставките на закона и претендира, че оветникът му дължи обезщетение в размер на 1 175.83 лева, съставляващи брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 45 дни на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ, като последица от дисциплинарното му уволнение.

При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.

По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Спорът пред въззивната инстанция е относно обстоятелството връчена ли е надлежно на ответника Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ № ******* г., за да се счита, че наказанието е наложено, съгл. чл. 195, ал. 3 от КТ, което дава основание на въззивника да претендира заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.

Неоснователно е възражението на въззивника, че неправилно и в противоречие с процесуалните разпоредби на КТ районниият съд е приел за ненадлежно връчена на въззиваемия заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Според разпоредбата на чл.

195, ал. 2 от КТ, заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, а при невъзможност за това, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Многобройна и и последователна е практиката на ВКС, че за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК. Разпоредбите на гражданското право се прилагат субсидиарно и спрямо трудовите правоотношения, когато специфичното им съдържание и цели не изключват такова приложение. / В този смисъл Решение № 60177 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3778/2020 г., III г. о., Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК и др./

2

В случая, заповедта е връчена по пощата. Според чл. 44, ал. 1 от ГПК, при връчването на съобщения, връчителят отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението.Според чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, а друго лице е всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Ето защо, съдържащите се в разписката характеристики на получателя на заповедта „С.“, което е „друго лице“ по смисъла на закона, не са достатъчни да го индивидуализират напълно, както изисква разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 от ГПК. Връчителят е следвало да посочи както трите имена на получателя, така и качеството на лицето. Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение“ не е връчена надлежно на въззиваемия, поради което не може да се счита, че такова наказание му е наложено, съгл. чл. 195, ал. 3 от КТ. На това основание за въззивника не е възнакнало право да претендира заплащане на обезщетение съгл. чл. 221, ал. 2 от КТ.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до неправилен извод, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички изложени доводи, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31/ 01. 03. 2023 г. по гр. д. № 6 72/ 22 г. по описа на РС Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3