Решение № 260007 от 01.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И

Е

№260007/1.4.2022г. 01.04.2022г. гр.Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав на 22.03.2022 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар П.Узунова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д. №271 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от гл.юр.к.Ал.М., против Решение №326/20.02.2020г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№760/2019г. в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на С.П.П. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 617,71лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.10.2016г.-30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата 572,12лв. от подаване на исковата молба, а върху сумата 45,59лв. - от 01.11.2019г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата 76,78 лева - лихва за забава върху частта от главницата от 572,12лв. от забавата до подаване на исковата молба, както и разноски в размер на 123,17лв. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати ДТ в размер на 50,00лв. и разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС, както и 5лв. - ДТ за издаване на изпълнителен лист.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил служебния статут на служителя в МВР и приложимите спрямо него норми. Излага се, че ЗМВР е специален закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, неговото отчитане, трудовото възнаграждение др., че ЗМВР и издадените въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ.

Въззивникът сочи, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, според ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, при което е неприложимо правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщането на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, получен като частно между дневния и нощния труд - 8:7. Именно защото за държавните служители в МВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1 (едно), в специалния ЗМВР и издадените подзаконови актове не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни. Отделно от това въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и служители по трудово правоотношение, работещи на намалено работно време, като според приложено становище на проф.М статутът на служителите в МВР е специален и за същите е приложим специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил и всички доказателства за правнорелевантните факти.

По тези съображения се моли за отмяна решението на първата инстанция в обжалваната част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият Ст.П., чрез пълномощника си адв.Д.М., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Заявил е и претенция за присъждане на разноските във въззивното производство.

В о.с.з. страните не се явяват и не се представляват. От пълномощника на въззиваемия е постъпила молба, с която моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на С.П.П.

***, с която против ГД"Гранична полиция" МВР гр.София са предявени обективно кумулативно съединени искове - главен по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорен с правно основание чл.86 ЗЗД, които след изменение на размерите са за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 619,79лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 207,35 часа извънреден труд, положен в периода 10.10.2016г.-10.10.2019г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, както и на обезщетение за забава върху главницата в размер на сумата 76,78лв., ведно със законната лихва върху сумата по главницата от депозиране на исковата молба до окочнчателното й изплащане.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен, съобразно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и изключва приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.

Не е налице спор, че през процесния период - 10.10.2016г.-10.10.2019г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като С.П.П. е заемал длъжността „ст.полицай“ в група МГПГ при РД „ГП”-Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, т.е. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, т.е. и през нощта (22.00– 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 10.10.2016г.-10.10.2019г. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 620 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 620 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 708,66 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 88,66 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца.

ВЛ-це е посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 619,79лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху тази сума, за периода от 10.10.2016г. до 10.10.2019г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 76,78лв.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил предявения главен иск частично - в размер на сумата 617,71лв. - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода 10.10.2016г.- 30.09.2019г., тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Върху част от тази главница - сумата 572,12лв. съдът е присъдил законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019г., а върху сумата 45,59лв.- възнаграждението за извънреден труд за периода м.юли.2019г.-м.09.2019г. - е присъдил законната лихва считано от 01.11.2019г., когато е настъпила забавата на ответника за тази сума. Съдът е отхвърлил главният иск за сумата 2,08лв.- възнаграждение за периода 01.10.2019г.-09.10.2019г., тъй като за същото ответникът е изпаднал в забава на 31.01.2020г., т.е. след приключване на устните състезания пред първата инстанция, като в тази отхвърлителна част решението на ЕРС не е обжалвано и е влязло в сила. Обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД съдът е присъдил в предявения размер от 76.78.лв. - лихва за забава върху сумата 572,12лв.

- частта от главницата за периода 10.10.2016г. до 30.06.2019г., като е приел, че само за тази част от главницата ответникът е изпаднал в забава преди предявяване на иска, като периода на забавата е за времето от 01.02.2017г. до датата на предявяване на иска.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Правилно исковете са квалифицирани от първоинстанционния съд - главния по чл.178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г. и акцесорния с правно основание чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.6 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г.).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал. 9 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/016г.). Издадената от министъра на вътрешните работи и действала наредба в рамките на процесния период от 10.10.2016г. до 10.10.2019г., която е относима към спора, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд, е Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., но следва да се анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.