Решение № 13368 от 31.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13368 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110137382 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от “****************** АД срещу Р. С. И., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск, с правно основание чл.

500 КЗ, за сумата 773,69 лева.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което е издадена застрахователна полица № BG/ 02/ ************, с предмет гражданската отговорност на водача на л.а. м. “*********”, с период на застрахователно покритие 03.10.2018г.- 02.10.2019г. Ищецът навежда доводи, че в срока на застрахователно покритие, на 25.08.2019г., в с. ************* на ул. *************”, преди ул. **********, е настъпило пътно транспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит застрахователен риск, при което управляваният от ответника л.а. м. “*********” ударил паркирания л.а. м. “*********”. В исковата молба са развити съображения, че произшествието е настъпило по вина и вследствие на противоправното поведение на ответника Р. С. И., който нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращо движение на моторните превозни средства (МПС) със съобразена скорост.

Ищецът сочи, че собственика на увредения автомобил уведомил ищеца- застраховател за настъпилото събитие, за което била образувана щета № ************, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 748,69 лева и направил ликвидационни разноски в размер на 25 лева.

В исковата молба са релевирани твърдения, че водачът на л.а. *********” управлявал същия с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 проМ., което обосновавало наличие на 1 хипотезата на разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ , обосноваващо право за ищецазастраховател да получи платеното застрахователно обезщетение.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 773,69 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилиста” по застрахователна полица № BG/ 02/ ************, за вреди на л.а. м.

“*********”, с рег. № ******************, настъпили вследствие на застрахователно събитие- ПТП, настъпило на 25.08.2019г., за което пред “З*********** АД е образувана щета № ************.

В срока и реда по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. С. И., в който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът оспорва за ищеца да е възникнало правото на регресно вземане, като излага доводи, че не е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 проМ.. Посоченото възражение е аргументирано с доводи, че при извършеното химическо изследване на кръвта е установена концентрацията на алкохол в кръвта му в размер на 0.38 проМ.. Ответникът поддържа, че с издаденото наказателно постановление му е наложено административно наказание за това, че е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия скорост на движение. В отговора са наведени доводи за оспорване на предявения иск по размер. Ответникът не оспорва да е настъпило ПТП и механизма на същото.

В обобщение, ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, намери за установено от правна и фактическа страна следното:

На 03.10.2018г. между страните е възникнало застрахователно правоотношение, въз основа на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, под формата на застрахователна полица № BG/ 02/ ************, с предмет гражданската отговорност на водача на л.а. м. “*********”, с период на застрахователно покритие 03.10.2018г.- 02.10.2019г.

От представения Протокол за ПТП № ************ се установява, че на 25.08.2019г., в с. ************* на ул. *************”, преди ул. **********, е настъпило пътно транспортно произшествие (ПТП), при което управляваният от ответника л.а. м.

“*********” ударил паркирания л.а. м. “*********”. В протокола е посочено, че при ПТП е увредена задната лява част на л.а. м. “*********”. В същия е удостове*********, че водачът на л.а. м. “*********” управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 проМ..

С уведомление от 26.08.2019г. собственикът на увредения автомобил е уведомил застрахователя, че в срока на застрахователно покритие е настъпило събитие- ПТП, представляващо покрит застрахователен риск Въз основа на уведомлението пред “З*********** АД е образувана щета № ************. С доклад № ************01/ 10.09.2019г. по процесната щета на собственика на увредения автомобил е било определено 2 обезщетение в размер на 748,69 лева, което е било платено на 08.10.2019г.- платежно нареждане от 08.10.2019г.

Видно от събраните писмени доказателства- административнонаказателна преписка, образувана въз основа на АУАН № 419904 на ОПП- СДВР, на ответника Р. С. И. е съставен АУАН за нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. На ответника е издаден талон за изследване, като видно от направеното химическо изследване на кръвна проба, е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта на ответника в размер на 0,38 проМ..

С мотивирана резолюция № 4332р- 31969/ 27.08.2019г. на Началника на 03 сектор на АООПП- СДВР е прекратени административнонаказателното производство в частта за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление (НП) № 19- 4332- 016458/ 29.08.2019г. за нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за това, че водачът не е избрал скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа и условията на видимост, интензитета на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност на движение.

Пред настоящата инстанция е назначена съдебно- автотехническа експертиза, съгласно заключението на която механизмът на ПТП е следният: на 25.08.2019г., около 07,15 часа, л.а. м. “*********” , с рег. № ***************, се движил по бул. “Ботевградско шосе”, с посока на движение гр. София към гр. Варна. В с. ************* в района на кръстовището с ул. “2- ра”, поради движение с несъобразена скорост, л.а. м. “*********” ударил спрелия от дясната страна, по посоката на движение, л.а. м. “*********”, с рег. № ******************. Вследствие на удара л.а. м. “*********” се завъртял и ударил движещия се от лявата му страна л.а. м. “Опел”, с рег. СО 1192 СС. Според вещото лице получените вреди по л.а. м. “*********” се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна оценка на вредите по л.а. м. “*********” е 1403,03 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щетата са в размер между 15 лева и 25 лева.

Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства, чрез показанията на св. Т. М., съгласно които на 25.08.2019г. управлявал л.а. м. “*********”, с рег. № рег. № ******************. Свидетелят разяснява, че паркирал управляваният от него автомобил на ул. “Ботевградско шосе”, в с. Долни Богров. От показанията на свидетеля се установява още, че автомобилът му бил ударен в задната част и в резултат на удара бил скъсан задния мост. Водачът на л.а. м. “*********” бил в пияно състояние.

Настоящата инстанция счита, че на показанията на свидетеля следва да бъде дадена вяра. Същите са последователни, логични, корелиращи с останалите доказателства и се отнасят до основни факти от предмета на доказване.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1 КЗ, регресното вземане на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" възниква при наличието следните предпоставки: 1/ да е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на 3 автомобилистите”, в изпълнение на който 2/ застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице или на неговия застраховател застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди и 3/ застрахованият водач да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи наличието на посочените факти.

Не се спори между страните, че между страните съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, с предмет гражданската отговорност на водача на л.а. м. “*********”, с период на застрахователно покритие 03.10.2018г.02.10.2019г.

Механизмът на ПТП се установява посредством събраните писмени доказателствапротокол за ПТП, уведомление до застрахователя, заключение на САТЕ и събраните гласни доказателствени средства. От същите се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобила, а именно: на 25.08.2019г., около 07,15 часа, л.а. м.

“*********” , с рег. № ***************, се движил по бул. “Ботевградско шосе”, с посока на движение гр. София към гр. Варна. В с. ************* в района на кръстовището с ул.

“2- ра”, поради движение с несъобразена скорост, л.а. м. “*********” ударил спрелия от дясната страна, по посоката на движение, л.а. м. “*********”, с рег. № ******************.

Изложеното обуславя извода, че водачът на л.а. м. *********” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението- чл. 20, ал. 2 ЗДвП- "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.

Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е отразено в протокола. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират с другите писмени доказателства- уведомление за щета, с тези на САТЕ, както и със събраните гласни доказателствени средства- показанията на св. М.. Съгласно 4 заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. От събраните гласни доказателствени средства- показанията на св. М. се установява, че същият паркирал управлявания от него автомобил, когато последният бил ударен от л.а. м. “*********”.

Конкретиката на случая сочи, че водачът на л.а. м. *********” е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращи задължение на водачите на МПС да пропуснат движещите се по път, обозначен като такъв с предимство МПС, а именно- "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. (чл. 20, ал. 2 ЗДвП). Неизпълнението на тези задължения са в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на л.а. м.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbc442c1-b27d-481e-9391-4f238a5e0358