Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пазарджик, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д.а Въззивно гражданско дело № 20255200500637 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

Обжалва се решение № 289 постановено на 18.03.2025г. по гр.дело № 4693 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г.,в частта, с която по отношение на С. И. Н., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител И. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **** е прието за установено, че Ж. И. Г., ЕГН **********, от гр. ****, не дължи сумата от 1390,00 лева, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20249040400393 по описа на ЧСИ рег. №904 Харалампи Пилафов, за периода 29.04.2024 г. до 18.09.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за посочения период.

Решението не се обжалва в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 1390,00 лева до претендираната от 2100,00 лева, и за периода от 18.09.2024 г. до 31.10.2024 г., като неоснователен.

Присъдени са съдебни разноски.

С въззивна жалба подадена в срок и чрез пълномощника си-адв. Л.К. - ПАК бащата на детето С. - И. К. посочва, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено в противоречие на процесуалния закон. За ищцата липсвал правен интерес от предявяване на установителния иск за недължимост на издръжката, тъй като същата е била събрана по принудителен ред. Искането е решението - в обжалваната част, да бъде обезсилено, а производството да се прекрати. Във въззивната жалба се излагат съображения, алтернативно и за неправилност на решението на първоинстанционния съд.

1

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна излага съображения за нейната неоснователност. Искането е решението като законосъобразно да бъде потвърдено.

Окръжен съд Пазарджик съобрази наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт и след като прецени извършените от първоинстанционния съд процесуални действия, и събраните по делото доказателства, установи следното :

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ответникът И. Н. , в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което същата се явява допустима.

Въззивната жалба разгледана по същество е основателна.

Съображенията на съда за това са следните :

Ищцата Ж. И. Г. в исковата си молба против И. К. Н., като баща и законен представител на детето С. посочва, че с решение постановено по гр.дело №140/2021г. по описа на РС Пловдив родителските права по отношение на детето С. Н.а родена на 24.12.2013г., с родители: страните по делото, са били предоставени на нея.

Въз основа на постановени от съда привременни мерки, родителските права по отношение на детето, считано от 29.04.2024г. са предоставени на бащата, а ищцата е била осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 300,00 лева.

Ищцата твърди, че независимо от така определените привременни мерки детето е било отглеждано от нея до 18.09.2024г., през който период тя е покривала финансово и всички негови нужди.

Ищцата твърди, че не дължи определената с привременните мерки издръжка, тъй като до 18.09.2024г. е отглеждала детето, и по този начин задължението й за издръжка е било погасено чрез доставянето й.

Независимо от това ответникът е образувал изпълнително дело за събиране на издръжката.

Формулира искане, съдът да приеме за установено, че не дължи издръжка на детето С. в размер на 300,00 лева-месечно за периода от 29.04.2024г. до месец октомври 2024г.,общо сумата в размер на 2100,00 лева,събрана по изп.дело №393/2024г. по описа на ЧСИ рег.№ 904 Харалампи Пилафов.

Ответникът с отговора на исковата молба противопоставя следните възражения : производството е недопустимо, тъй като за ищцата липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителния иск. По същество излага съображения за неоснователност на претенцията, тъй като издръжката е дължима въз основа на влязъл в сила съдебен акт.

Оспорва твърденията на ищцата,че тя се е грижила за детето. Искането е производството да бъде прекратено, алтернативно искът отхвърлен като неоснователен.

С протоколно определение № 4527 постановено на 29.04.2024г. по гр.дело № 20235330117771 по описа на РС Пловдив , влязло в законна сила на 29.04.2024г. родителските права по отношение на детето С. И. Н. са предоставени на нейния баща И. К.

Н. и е осъдена майката Ж. И. Г. да заплаща на дъщеря си С., чрез нейния баща и законен представител И. К. Н. месечна издръжка в размер на 300,00 лева ,считано от 29.04.2024г. до влизане в сила на окончателен съдебен акт , с който спорът за родителските права по отношение на детето бъде разрешен.

2

Въз основа на изп. лист ,издаден по гр.дело № 20235330117771 по описа на РС Пловдив е образувано изпълнително дело №393/2024г. по описа на ЧСИ рег.№ 904 Харалампи Пилафов срещу Ж. Г. за заплащане на издръжка на дъщеря й С., чрез нейния баща и законен представител И. Н. в размер на 300,00 лева, месечно, считано от 29.04.2024г. до влизане в сила на окончателен съдебен акт по гр.дело № 20235330117771 по описа на РС Пловдив.

От наложен запор върху банковите сметки на длъжника, по изпълнителното дело на 30.10.2024г. е постъпила сумата в размер на 2479,20 лева.

На 06.12.2024г. в полза на взискателя е изплатена сумата в размер на 1210,00 лева.

В мотивите на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че предявения иск е процесуално допустим. Изводите на съда са неправилни.

Не е спорно, както се възприе и от фактическа страна, че към момента на предявяване на иска изпълнителното производство е било висящо. Безспорно е също така, че в хода на исковото производство от наложен запор върху банковите сметки на длъжника на 06.12.2024г. в полза на взискателя е изплатена сумата в размер на 1210,00 лева, т.е задължението по изпълнителния лист е изпълнено.

Искът с правно основание чл.439 от ГПК предоставя правна възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори изпълняемото право на взискателя, но възраженията му могат да се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт.

По своята правна природа, искът е отрицателен установителен, като с него се цели установяване със сила на присъдено нещо, че изпълняемото право на взискателя по образуваното изпълнително дело е престанало да съществува.

Категорична и последователна е съдебната практика, че когато вземането-предмет на изпълнението е реализирано, длъжникът е лишен от правен интерес да предяви иск с правно основание чл.439 от ГПК. Това е така, тъй като се касае за специфичен иск, чрез който се оспорва именно изпълнението и решението по него би могло да предизвика промяна в правната сфера на длъжника единствено в хипотезата на висящо изпълнително производство.

Правния интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете, за която съдът следи служебно. Правния интерес следва да е налице , както при предявяване на иска ,така и в хода на производството. Настъпване на обстоятелства, водещи до отпадане на прания интерес от предявяване на конкретния иск, следва да бъдат съобразено служебно от съда при условията на чл.235 ал.3 от ГПК. Ако това не бъде сторено, то постановеното решение би страдало от порок- би било недопустимо. Фактът, че принудителното изпълнение не е прекратено с нарочен акт на съдебния изпълнител не променя горните изводи, тъй като релевантен в случая е факта на извършеното изпълнение – издръжката е платена.

По изложените съображения, решението в обжалваната част е недопустимо и като такова на основание чл. 270, ал.3 от ГПК следва да се обезсили. За въззиваемата страна остава открит пътя за защита евентуално на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Воден от горното и на основание чл.270, ал.3, предл. първо от ГПК, Окръжен съд Пазарджик

3

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 289 постановено на 18.03.2025г. по гр.дело № 4693 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г.,в частта, с която по отношение на С. И. Н., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител И. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **** е прието за установено, че Ж. И. Г., ЕГН **********, от гр. ****, не дължи сумата от 1390,00 лева, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20249040400393 по описа на ЧСИ рег. №904 Харалампи Пилафов, за периода 29.04.2024 г. до 18.09.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за посочения период.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 637 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2025г.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4