Определение № 4711 от 14.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4711 гр. Варна, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20233100502352 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 413, ал. 1 от ГПК, като е образувано по частна жалба вх.№63838/29.08.2023г., предявена от Р. Д. Н., чрез адв. Н. срещу Заповед за изпълнение № 4050/11.07.2023г. по ч.гр.д. № 8631/2023г. по описа на Варненски районен съд, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК с разпореждане №25975/11.07.2023г. в частта относно присъдените в полза на заявителя „Николай Буров“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение.

Доводите за незаконосъобразност на заповедта в частта за разноските се основават на следните твърдения: доказателства за сторените разноски от заявителя са представени след депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК с уточняващата претенция молба вх. №51785/10.07.2023г., поради което произнасянето на съда в частта за разноските е по незаявено в срок искане и следователно е недопустимо.

Счита, че заявителят практически не е ползвал правна помощ, тъй като заявлението е подадено и подписано от законен представител на дружеството, а не от упълномощения процесуален представител, поради което страната практически не е ползвала правна помощ.

Позовава се на прекомерност на присъденото възнаграждение, като сочи, че заповедното производство се развива въз основа на стандартни бланки по образец, чието попълване не представлява затруднение. Освен това, тъй като в производството не се събират доказателства, същото е лишено от правна и фактическа сложност.

Намира, че при произнасянето си по възражението за прекомерност съдът не е обвързан от минималния размер по Наредбата № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна „Николай Буров“ ЕООД чрез адв. К., с който се изразява становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт и се настоява за потвърждаването му.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок едномесечен срок по чл.

419, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК считано от връчването на заповедта за изпълнение, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Тъй като след оттегляне на възражението по чл. 414 от ГПК от длъжника срещу заповедта за изпълнение, последната се явява стабилизирана и исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК няма да се проведе, оплакванията срещу присъдените със заповедта разноски подлежат на разглеждане от въззивния съд по реда на глава двадесет и първа от ГПК/ така т. 12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Съгласно заявление, депозирано от „Николай Буров“ ЕООД срещу длъжника Р.

Д. Н., в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4050/11.07.2023г. за следните суми, дължими по Договор за заем от 21.05.2012г. , обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №8, том I, рег.№***, дело №*/***г. на нот.№*** Б.В., вписан в СВ под №***, том IV, дело №****, вх.рег.№****/** ** ****г.: сумата от 170 000 лева, представляваща главница; сумата от 41 650 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.07.2019г. до датата на депозиране на заявлението в съда 05.07.2023г.; ведно със законната лихва за забава, считано от датата на поддаване на заявлението в съда 06.07.2023г.до окончателното изплащане, както и сумата от 4233 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

С разпореждане №26953/18.07.2023г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като е счел, че с разпореждане №25975/11.07.2023г. погрешно е посочена сумата дължима за адвокатско възнаграждение, макар съдът да е формирал воля за присъждане не възнаграждение в предявения размер от 9000 лева.

Установява се, че договорът за правна защита и съдействие, с който е удостоверено заплащането в брой на адвокатско възнаграждение за процесуално съдействие в размер на 9000 лева е представен по делото с последваща уточняваща заявлението молба от 10.07.2023г.

При тези данни, съставът на въззивния съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

На осн. чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по разноските при изрично направено искане за това.

Съгласно общото правило в гражданския процес претенцията за разноски по може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция / ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК/, тъй като това е последния момент, считано до който съдът може да съобразява исканията на страните и настъпилите факти, от значение за постановява на крайния съдебен акт, с който приключва производството.

От друга страна заповедното производство има едностранен характер, чието цел е да се установи наличие на спор между страните по заявено от кредитор материално право. В рамките на това особено производство не се провежда съдебно дирене, поради което приключването на делото пред заповедния съд става с издаване на заповедта за изпълнение. До издаване на заповедта заповедният съд може да съобразява както изменение на искането на заявителя, така и други обстоятелства, от значение за допустимостта на сезирането и за произнасянето по същество на молбата по арг. от чл.

235,ал.3 от ГПК, приложим и в заповедното производство. Следователно най- късния 2 момент, до който заявителят може да направи искане за присъждане на разноски е до постановяване на крайния съдебен акт- заповедта за изпълнение. Ето защо за заявителя не е преклудирана възможността да иска присъждане на разноски с уточняваща молба преди съдът да се е произнесъл по същество на сезирането. В този смисъл не може да се приеме, че произнасянето на съда е направено по непредявено своевременно искане.

На следващо място, действително няма данни заявлението по чл. 417 от ГПК да е подадено чрез пълномощник, но това съвсем не означава, че заявителят не e ползвал правна помощ. Представеният договор за правна защита и съдействие, както и депозирането на уточняваща молба чрез пълномощник, в достатъчна степен установяват, че заявителят е ползвал правна помощ в рамките на заповедното производство.

Възражението за прекомерност на адв. възнаграждение е своевременно обосновано, но неоснователно. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 36 ЗА. В Наредбата е предвиден ред за определяне на размера на минималните хонорари, платими от заявителя. На осн. чл. 7 ал. 7 от същата базата за определяне на размера на възнаграждението в заповедното производство са половината от стойностите на претендираните суми съгл. чл. 7, ал. 2. Така при съобразяване на правилото на чл.7, ал.2, т. 5 вр. ал. 7 от Наредбата и материалния интерес, за който е издадено изпълнително основание, е видно че присъденото възнаграждение от 9000 лева съответства на минималния размер. Доводът на жалбоподателя, че съдът може да игнорира минималните размери при съпоставяне на възнаграждението с правната и фактическа сложност на делото, не почива на нормативната уредба, а позоваването на ТР № 6/2012г. на ВКС в тази връзка е некоректно. С т. 3 на цитираното Тълкувателно решение е даденото тълкуване, че съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение/ трикратен размер на минималния/, която разпоредба в последствие е прогласена за нищожна с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС - ДВ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 05.02.2016 г. Въпросния тълкувателен акт изрично указва, че съдът е компетентен да редуцира възнаграждението, но само до предвидения в същата наредба минимален размер.

По изложените съображения депозираната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди като законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение № 4050/11.07.2023г. по ч.гр.д.

№8631/2023г. по описа на Варненски районен съд, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК с разпореждане №25975/11.07.2023г. в частта относно присъдените в полза на заявителя „Николай Буров“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4