Решение № 1205 от 06.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. Велико Търново, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20264110101295 по описа за 2026 година

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл.221,ал.1, чл.224,ал.1 от КТ , вр. с чл.86 ЗЗД Ищцата М. К. Г. предявява искове за осъждането на ответника за сумата от 861,81 евро- неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. март 2025 г.

/ цялото в размер от 1760,16 евро/; сумата от 1165,41 евро- незаплатено брутно трудово възнаграждение за м.юли 2025 г. ; сумата от 1786,97 еврообезщетение за прекратяване на ТПО без предизвестие; сумата от 765,84 евро - обезщетение за 9 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва от подаване на иска до изплащане на вземанията. Твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „***».

Излага, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите трудови възнаграждения в срок ТПО е прекратено със заповед от **.**.**** г. на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ. В съдебно заседание процесуалният и представител адв.К. от *АК поддържа исковете по основание. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от общо 2676,03 евро, ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

1

Ответникът "Абагар“ АД, гр. В.Търново не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по иска.

След като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, видно от приложения трудов договор № *** г. и допълнително споразумение към него от *** г., като е заемала длъжността

„***“ при основно трудово възнаграждение 2500 лева , доп.възнаграждение 15%- 375 лева и доп.квалификация- 620 лева. Със заповед № *** г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от **.**.**** г. на основание чл. 327,ал.1,т.2 от КТ след подадено заявление от работника вх.№ *** г. От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че към датата на проверката на експертизата- **.**.**** г., за процесните периоди дължимото и неплатено нетно възнаграждение на ищцата е в размер на 2676,03 евро, представляващо остатък от дължима сума за м. юли 2025 г. Трудовото възнаграждение за м. март в нетен размер е 2683,60 лева и е погасено напълно с частични плащания на **.**.**** г., **.**.**** г. и **.**.**** г. В общата брутна сума от 7272,21 лева за м. юли 2025 г. влизат и начисленото обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за 9 дни неизползван платен годишен отпуск от 1497,86 лева, както и обезщетението по чл. 221,ал.1 от КТ в размер от 3495 лева. Дължимата сума в нетен размер е 6262,30 лева. След извършено частично плащане на **.**.**** г. на сумата от 1028,45 лева, дължимата неплатена сума в нетен размер е 5233,85 лева – 2676,03 евро. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128,т.2 от КТ относно неплатени трудови възнаграждения за м.март и м.юли 2025 г., както и неплатени обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ и по чл.221,ал.1 от КТ и акцесорни претенции по чл. 86 от ЗЗД за лихви за забава. Доколкото няма изменение на предявените искове след приемане на заключението на вещото лице по ССчЕ, искането за постановяване на 2 неприсъствено решение на ищеца се явява неоснователно. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест ищцата следваше да установи валидно трудово правоотношение между страните за посочения период , както и изпълнението на трудовите си задължения , а ответникът от своя страна следваше да докаже, че е платил дължимите трудови възнаграждения в уговорените размери и установените срокове.

За основателността на претенциите по чл. 221,ал.1 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ , следваше да се установи наличие на законово основание за изплащането им от страна на ищцата, респективно ответникът следваше да установи плащане в дължимия размер. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ищцата е работила по силата на трудов договор при ответното дружество, като трудовото правоотношение е прекратено след подадено заявление от ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от **.**.**** г. Съгласно чл. 221,ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Когато след прекратяване на трудовото правоотношение работникът има неизползван платен отпуск, работодателят му дължи обезщетение за неизползвания размер пропорционално на отработеното време- чл.224,ал.1 от КТ. При доказано от страна на ищцата валидно съществуващо трудово правоотношение, по което тя е изпълнявала работата, за която е била наета и наведени твърдения от нейна страна за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, ответникът в качеството си на работодател следваше пълно и главно да установи дължимата от него насрещна престация, именно, че е платил дължимото на ищцата в договорените размери и в предвидените за това срокове. Ответникът не проведе необходимото доказване, но от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установи по безспорен начин, че същият е погасил задълженията си към ищцата за м. март 2025 г. , като е извършил три частични погасявания, съответно на **.**.**** г., **.**.**** г. и **.**.**** г.

Тоест, иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 861,81 евро –незаплатено БТВ за м. март 2025 г. се явява неоснователен, поради погасяване на задължението, чрез плащане. Горното води до неоснователност 3 на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху тази сума от подаване на иска до окончателното изплащане. От общата претенция от 7272,21 лева в брутен размер / 3718,22 евро в брутен размер /, представляваща неплатени възнаграждение за м. юли 2025 г., обезщетение по чл.224,ал.1 КТ – 1497,86 лева /765,84 евро/ и по чл.221,ал.1 от КТ – 3495 лева / 1786,97 евро/, на **.**.**** г. е платена сумата от 1028,45 лева. Тоест, към момента дължимата сума в брутен размер е 6243,76 лева – 3192,38 евро. До този размер исковете са основателни и следва да се уважат, като за разликата до пълния предявен размер съобразно уточнителна молба от **.**.**** г. от 7272,21 лева- 525,84 евро, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, поради плащане. Следва да се присъди законна лихва върху главницата от подаване на иска- **.**.**** г. до окончателното изплащане. За прецизност следва да се посочи, че след дължимите удръжки от 1009,91 лева, дължимата сума на ищцата в нетен размер е 2676,03 евро.

Тъй като на основание чл. 83,ал.1,т.1 от КТ ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по производството на основание чл.

78,ал.6 от ГПК, вр. с чл.1 от ТДТГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 127,70 евро в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС , както и сумата от 104,55 евро депозит за вещо лице, ведно с 2,56 евро такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 299,71 евро за заплатено адвокатско възнаграждение .

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “АБАГАР” АД, ЕИК 814216918, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. “Никола Габровски” № 98, да заплати на М. К. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.“ ***“ № *,ет. * сумата от 3192,38 /три хиляди сто деветдесет и две евро и 38 цента/ главница, представляваща неизплатена част от дължимите трудово възнаграждение за м. юли 2025 г., обезщетение по чл. 224,ал.1 КТ и обезщетение по чл. 221,ал.1 от КТ в брутен 4 размер /2676,03 евро в нетен размер/ , ведно със законна лихва от подаване на иска- **.**.**** г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 3718,22 евро , именно за 525,84 / петстотин двадесет и пет евро и 84 цента/ в брутен размер, както и за сумата от 861,81 / осемстотин шестдесет и едно евро и 81 цента/ главница, представляваща незаплатено БТВ за м. март 2025 г., ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.

ОСЪЖДА “АБАГАР” АД, ЕИК 814216918, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. “Никола Габровски” № 98, да заплати на М. К. Г. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ №*,ет.* сумата от 299,71 / двеста деветдесет и девет евро и 71 цента/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА “АБАГАР” АД, ЕИК 814216918, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. “Никола Габровски” № 98 на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса върху уважените искове в размер на 127,70 евро / сто двадесет и седем евро и 70 цента/ , както и сумата от 104,55 / сто и четири евро и 55 цента/ депозит за вещо лице, ведно с 2,56 /две евро и 56 цента/ такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, чрез ВТРС.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5