Решение № 533 от 20.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Варна, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20263100500606 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 9787/06.02.2026 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Е, чрез ю.к. Б.Н., против Решение № 217 /19.01.2026 г., постановено по гр. д. № 5169/2025 г. по описа на РС - Варна, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца „ПАВИ 2012“ ЕООД, ЕИК 202592194, със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, ул. „29-ти януари" № 12, представлявано от управителя П.П.И., сумата от 8 697,17 лв. /равняващи се на 4446.79 евро/, заплатена при липса на основание за това, представляваща разликата между платената от ищеца, за периода на потребление от 01.04.2020 г. до 31.01.2025 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение" и реално дължимата за същия период цена за услугата „пренос средно напрежение" за обект с кодов № *******, находящ се в гр. Търговище, в ПИ с идентификатор ******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба в съда - 23.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД.

1

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивникът излага, че съдът не е обсъдил доказателствата, които се отнасят до релевантни за спора факти. Твърди, че тълкувайки нормативните разпоредби, касаещи присъединяването на обектите и определянето на мястото на измерване на ел. енергията, без да се съобрази със събраните по делото доказателства, съдът в мотивите си е стигнал до неправилния извод, че е ирелевантно, че абонатът е заявил присъединяване на ниво ниско напрежение. Излага, че съгласно изричната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа. Счита, че видът на меренето от своя страна е въпрос на преценка от страна на мрежовата компания, съобразно искането на потребителя за присъединяване на обекта му, като се отчита посоченото в него, изразяващо се в броя на бъдещите потребители, необходима мощност и броя на фазите, предназначението на обекта и др.

На следващо място, въззивникът намира за неправилни изводите на съда, че с начисляване на цена за „достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание (съоръженията, извършващи преноса на ниско напрежение и осигуряващи достъпа на енергия са собственост на ищците) и се е обогатил за сметка на обедняването на дружествата.

Във връзка с горното въззивникът счита, че изцяло ирелевантни са обстоятелствата за собствеността на съоръжението, тъй като стойността на преноса като ценови компонент на крайната цена, дължима от потребителя изобщо не се формира по отношение на отделния потребител според фактическото ползване на конкретно съоръжение. Посочва, че меродавно за определяне на цената е начина на присъединяване на обектите и мястото на монтиране на средствата за търговско измерване. На изложените твърдения и доводи отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 61662/17.03.2026 г. от „ПАВИ 2012" ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства се формира извод за основателност на предявените искове, както правилно е възприел и първоинстанционният съд. Навежда доводи, че ищцовото дружеството безспорно е собственик на съоръженията за присъединяване (процесния ТП), като съгласно заключението на съдебния 2 експерт по делото свързването на клиента с разпределителната мрежа е на ниво СрН. Преобразуването в НН и преносът на същото напрежение се извършва от и за сметка на самия потребител. Ответното дружество не предоставяло услугата по транспорт на електроенергията по мрежа НН, тъй като не притежавало такава преди границата на собственост, но въпреки това е получило възнаграждение за това. За да приеме нерегламентираното плащане на трикратно завишена стойност, същото се е позовало единствено на извършения в нарушение на нормативните правила монтаж на електромера. Твърди, че липсва основание за задържане на получените парични средства извън тези, предназначени за овъзмездяване на реално предоставения пренос СрН. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от същия, чрез процесуалния представител ю.к. Б.Н., с което моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „ПАВИ 2012“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. П. М., оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от ищеца „ПАВИ 2012“ ЕООД, ЕИК 202592194, със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, ул. „29-ти януари" № 12, представлявано от управителя П.П.И. срещу ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Е, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 8 697,17 лв., заплатена при липса на основание за това, представляваща разликата между платената от ищеца, за периода на потребление от 01.04.2020г. до 31.01.2025г. цена за услуга „пренос ниско напрежение" и реално дължимата за същия период цена за услугата „пренос средно напрежение" за обект с кодов № *******, находящ се в гр. Търговище, в ПИ с идентификатор ******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба в съда - 23.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност са предявени искове за заплащане на същата сума – първият от тях с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 и чл. 86, 3 ал. 1 ЗЗД, а вторият – с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на трафопост /ТП/, със застроена площ от 26 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище, ведно с намиращото се на него оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до клиента електроенергия от средно към ниско напрежение. Посоченото съоръжение е придобито от ищеца по силата на постановление за възлагане № 14 от 23.12.2016г. по т.д. № 399/2011г. по описа на Добрички окръжен съд, съставено в производството по несъстоятелност на „В.и" ЕООД. За провеждането на търга, респективно за разпореждането, е дадено изрично разрешение от съда с Определение № 486/22.11.2016г., като решаващият орган предварително изрично се е убедил, че въпросният обект е включен в масата на несъстоятелността на праводателя на ищеца.

В условията на евентуалност, ако се прецени, че правото на собственост не е обосновано в достатъчна степен от наличната документация, ищецът заявява, че същото е придобито по силата на изтекла придобивна давност, считано от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на 11.01.2017г. до настоящия момент. Твърди, че през този период е владял и експлоатирал описания трафопост за себе си необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно, осъществявайки и неговата ежегодна поддръжка, с което е настъпила твърдяната трансформация на собственически права. Счита, че владението е добросъвестно, тъй като е основанието, на което е установено, не страда от пороци и е преминало надлежен съдебен контрол.

В отношенията си с ответното дружество (в качеството им на краен клиент и оператор на разпределителна мрежа по смисъла на т. 27г, респ. т.

34б, б. А от ДР на ЗЕ), визираното място на потребление е обозначено с кодов № *******. Излага се, че енергийното предприятие има нормативно и договорно установеното задължение да пренася енергията до мястото на трансферирането й на СрН. В настоящия казус, обаче, това не е сторено от ответника. Консумацията в обекта се отчита с електромер, монтиран след процесния ТП на ниво ниско напрежение /НН/. По тази причина разпределителното дружество начислява в издаваните от търговеца фактури като един от нейните компоненти и цена за услугата „пренос ниско напрежение" в съответствие с чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия.

Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 от 2017 г. за регулиране цените на ел. енергията, вр. с т. 44 и т. 49 от ДР към ЗЕ, същата е предназначена да покрие технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на дейността по транспортиране на потребяваните киловати по съответните присъединителни съоръжения на НН. В отношенията си с ищеца, обаче, ответникът не притежава такива съоръжения в мястото на присъединяване, не извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение и не генерира подобни разходи. След като същият фактически не предоставя подобна услуга на крайния клиент, то липсва основание да инкасира и възнаграждение /цена/ за 4 пренос НН. На заплащане подлежи единствено преносът на ниво СрН, с каквито характеристики енергия се доставя от ЕРП на границата на собственост.

Настоява се, че цената, която ищецът е следвало да заплати, е само тази за пренос СрН, а не за НН. За периода на потребление от 01.04.2020г. до 31.01.2025г. (периодът на издаване на фактурите е май 2020г. - януари 2025г.), предмет на настоящата искова молба, заплатената цена за пренос НН възлиза общо на 13 879,67 лв. с ДДС. За същия времеви отрязък цената за пренос СрН, съобразно отчетените киловати и определената от КЕВР за всеки ценови период стойност, се равнява общо на сумата от 5182,50 лв. с ДДС. Разликата между реално дължимите и дефакто преведените на енергийното дружество парични средства е в размер на исковата претенция от 8697,17 лв. Същата се настоява, че подлежи на възстановяване от ответника, като получена без правно основание. В евентуалност - на неосъществено основание, в евентуалност - като получена при неоснователно обогатяване от ответника.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Електроразпределение Север"АД, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че не е налице надлежна пасивна легитимация, както и правен интерес за ищеца от неговото водене срещу „Електроразпределение Север" АД. Последното не е легитимирано да отговаря по предявените искове, тъй като не е последният реципиент на платените суми и съответно за ищеца не е налице правен интерес от воденето на тези искове срещу „Електроразпределение Север" АД. Видно от приложените доказателства към исковата молба, фактурите за паричната равностойност на ползваната от ищеца електрическа енергия, включително цена за пренос средно напрежение, са издавани от „Енерго-Про Енергийни Услуги" ЕАД и „Синергон Енерджи"ЕООД, съответно ищецът е заплащал дължимите суми, включително цена за пренос средно напрежение на това дружество, а не на „Електроразпределение Север" АД.