Решение № 2181 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2181 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Петя Попова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100501382 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на С.В.“ АД срещу решение № 12082/01.11.2022 г. по гр.д. № 31858/2021 г. по описа на СРС, 171 състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 124 ГПК, като е признато за установено, че В. Б. Н. не дължи на С.В.“ АД сумата в размер на 241,16 лв., представляваща 1/3 част от сумата в размер на 723,48 лв. – цена за водоснабдителна услуга за периода от 15.01.2021 г. до 08.02.2021 г., кл. № 1005231706, открит за следния имот – ап. 1, намиращ се в гр. София, ж.к.

„*******, съгласно фактура № 0103703157/25.02.2021 г.

Въззивникът - С.В.“ АД, поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че по делото се установява от представените пред първоинстанционния съд доказателства, че ищецът се явява потребител на водоснабдителни услуги в процесния период, като същият дължи заплащането на 1/3 част от цената им. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.

Въззиваемият – В. Б. Н., оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира 1 разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Б. Н. с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено спрямо С.В.“ АД, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 241,16 лв., представляваща 1/3 част от сумата в размер на 723,48 лв. – цена за водоснабдителна услуга за периода от 15.01.2021 г. до 08.02.2021 г., кл. № 1005231706, открит за следния имот – ап. 1, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, съгласно фактура № 0103703157/25.02.2021 г.

Ищецът - В. Б. Н., твърди, че не е потребител на водоснабдителни услуги в процесния имот, а освен това С.В.“ АД не е предоставило в имота водоснабдителни услуги с цена в размер на претендираната сума, поради което предявява посочения иск.

С решение № 12082/01.11.2022 г. по гр.д. № 31858/2021 г. по описа на СРС, 171 състав, искът е уважен изцяло, като съдът е достигнал до фактически и правни изводи, че между страните не е било налице облигационно отношение по договор за предоставяне на водоснабдителни услуги в ап. 1, намиращ се в гр. София, ж.к.

„*******, поради което ищецът не дължи сумата в размер на 241,16 лв., представляваща 1/3 част от сумата в размер на 723,48 лв. – цена за водоснабдителна услуга за периода от 15.01.2021 г. до 08.02.2021 г., кл. № 1005231706, открит за следния имот – ап. 1, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, съгласно фактура № 0103703157/25.02.2021 г.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО, макар и по други мотиви.

На първо място, по делото следва да се установи, дали между ищеца и ответника е налице облигационно отношение по силата на договор за предоставяне на водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, ап. 1.

Видно от информационен лист, приложен към декларация от 14.10.2013 г., представени по делото пред първата инстанция, Д.С.Н. и ищцата В. Б. Н. са декларирали, че са собственици на процесния имот, намиращ се в гр. София, ж.к.

„*******, ап. 1. Д.С.Н. е починал на 09.02.2019 г., съгласно представеното удостоверение за наследници, съответно - наследен е от В. Б. Н. – съпруга, Г.Д.А. – дъщеря, Б.Д.Н. – син, които по наследствено правоприемство са придобили по 1/6 част от имота. Ето защо, за процесния период - от 15.01.2021 г. до 08.02.2021 г., ищцата Н. се явява собственик на 4/6 части от процесния имот (3/6 части съобразно декларираното от ищцата и 1/6 част по наследствено правоприемство).

На основание §. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на 2 водоснабдителните и канализационни услуги потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят водоснабдителните и канализационни услуги. Следователно, по силата на закона ищцата Н., като собственик на 4/6 част от имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, ап. 1, се явява потребител на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни в посочения имот за процесния период, като дължи 4/6 части от цената им.

Във връзка с изложеното изводът на първоинстанционния съд за липса на облигационно отношение между страните се явява неправилен.

Следва да се установи, дали ответникът е изпълнил задължението си да достави реално в имота водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, съгласно фактура № 0103703157/25.02.2021 г.

За установяване на този факт по делото пред първата инстанция е прието заключение по съдебно-техническа експертиза. Съгласно същото, в процесния имот са налице два водомера за студена вода, като номерата на пломбите на водомерите съответстват на описаните в информационния лист, представен по делото. По отношение на общия водомер в етажната собственост не е констатирана пломба, като наличният водомер се различава от монтирания на 18.06.2020 г. нов водомер, съгласно протокола, представен на вещото лице. Периодът на фактуриране в процесната фактура е от 15.01.2021 г. до 08.02.2021 г., като същият не съответства на периода, записан в справката за таксуван разход, въз основа на която е издадена фактурата – 10.11.2020 г. до 08.02.2021 г.

Потребената водоснабдителна услуга в имота е изчислена въз основа на „самоотчет“, „изчислен отчет“ и „изравнен разход“, съгласно справка, представена от С.В.“ АД, като по делото липсват доказателства за извършените отчети. Вещото лице дава заключение, че в процесната фактура за имота са начислени 8 куб.м. консумация на водоснабдителна услуга, както и 246,794 куб.м. за общо потребление, като вещото лице сочи, че в този си обем в периода, предмет на делото, такива услуги не са доставени, а само изчислени и начислени, което е извършено в нарушение на нормативната уредба и общите условия, регламентираща отчитането на предоставените водоснабдителни услуги.

Следователно и на базата на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказано ответникът да е предоставил реално в имота на ищцата водоснабдителни услуги в периода от 15.01.2021 г. до 08.02.2021 г., цената на които да възлиза на сумата в размер на 723,48 лв. Това е така, тъй като по делото липсват доказателства за начина, по който е извършено отчитането на реално представената водоснабдителна услуга – в имота и за общо потребление в сградата, а само справка от С.В.“ АД, която не е подписана от представител на ответното дружество, от която не се установява при условията на 3 пълно и главно доказване, че ответникът е предоставил в имота водоснабдителни услуги за периода от 15.01.2021 г. до 08.02.2021 г., които да са в размер на 254,794 куб.м. и на стойност 723,48 лв.

Ето защо, ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 241,16 лв., представляваща 1/3 част от сумата в размер на 723,48 лв. – цена за водоснабдителна услуга за периода от 15.01.2021 г. до 08.02.2021 г., кл. № 1005231706, открит за следния имот – ап. 1, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, съгласно фактура № 0103703157/25.02.2021 г.

С оглед съвпадението в крайните изводи на двете инстанции, макар и по други мотиви, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. М. Л. Л.

– процесуален представител на ответника по жалбата, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за оказаната безплатна правна помощ на ответника по жалбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12082/01.11.2022 г. по гр.д. № 31858/2021 г. по описа на СРС, 171 състав.

ОСЪЖДА С.В.“ АД, ЕИК ******* да заплати в полза на адв. М. Л. Л. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4