Решение № 94 от 26.10.2023, Районен съд - Омуртаг

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Омуртаг, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоня П. Георгиева при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Гражданско дело № 20233510100229 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Р. В. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р. Р. от АК-Търговище, със съдебен адрес: ***, против Районна П. К. „Единство“, ЕИК 000862702 и ТП на НОИ – гр. Търговище, с която е предявен иск за установяване на трудов стаж за периода от 07.05.1987 г. до 17.04.1989 г. в Районна П. К. „Единство“, гр. Антоново.

Ищецът твърди, че в периода 07.05.1987 г. – 17.04.1989 г. работил в Районна П. К. „Единство“, гр. Антоново, като за периода 07.05.1987 г. – 31.05.1988 г. изпълнявал длъжността „Сервитьор“, за периода 01.06.1988 г. – 31.12.1988 г. изпълнявал длъжността „Барман“ и за периода 01.01.1989 г. – 17.04.1989 г. изпълнявал длъжността „Сервитьор“, при пълно работно време от 8 часа. Сочи, че през 1989 г. при пожар в РПК „Единство“, гр. Антоново, трудовата му книжка и ведомости били унищожени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. П. К.

„Единство“, гр. Антоново, не подава отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ТП на НОИ – гр. Търговище подава писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

1

Поддържа, че за периодите 07.05.1987 г. – 31.05.1988 г. и 01.06.1988 г. – 31.12.1988 г. е недопустимо да бъдат разпитвани свидетели с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 ЗУТОССР. За периода 01.01.1989 г. – 17.04.1989 г. поддържа, че представеното от ищеца удостоверение не е издадено от работодателя по време на претендирания период, поради което счита същото за недопустимо и се противопоставя на допускането на гласни доказателства за този период. Счита за недоказано обстоятелството, че е избухнал пожар при работодателя, тъй като представеното в тази връзка удостоверение не е издадено от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“. Счита, че трудовите книжки на поисканите от ищеца свидетели са непълни и е нарушена тяхната цялост. Счита, че приложените писмени доказателства не следва да бъдат приети по делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв.

Р. Р., редовно упълномощен. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният иск. Заявява, че свидетели не се явяват, т.к. е недопустимо, а доказателства не могат да се представят, т.к. всичко е изчезнало в пожара.

В съдебно заседание ответникът Р. П. К.

„Единство“, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът ТП на НОИ – гр. Търговище, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Удостоверение на РПК „Единство“ от 18.02.2023 г. вследствие на избухнал пожар на 07.02.1989 г. в административната сграда на Кооперацията са изгорели и унищожени ведомостите за работни заплати и личните досиета на работещите по трудов договор в Кооперацията.

Съгласно Удостоверение УП-3 за периода 01.01.1989 г. – 17.04.1989 г.

Р. В. Р. е заемал длъжността „сервитьор“.

В съдебно заседание ищецът представя Протокол за разбор на действията на дежурна смяна при ликвидиране на произшествие в РПК-гр.

Антоново от 14.02.1989 г., съгласно което са изгорели 1 електронен градски часовник, 6 бюра, обзавеждане и материали и 100 кв.м. покривна конструкция.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въз основа на обсъдените по-горе доказателства съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Съгласно императивната и строго формална разпоредба на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при 2 който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Анализът на текста налага извода, че законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия.

За тези писмени доказателства в цитираната разпоредба е предвидено и кумулативното наличие на две предпоставки – да са издадени от работодателя, при който е придобит стажът и да са издадени по време на полагане на стажа. В случая по делото не е представен такъв документ, а представеното Удостоверение изх. № 14/15.05.2023 г. не е издадено по време на полагане на стажа. Претендираният от ищеца период е 07.05.1987 г. – 17.04.1989 г., а представеното удостоверение е издадено на 15.05.2023 г. Това е достатъчно, за да се обоснове извод, че същото не представлява „начало на писмено доказателство“ по смисъла на ЗУТОССР. Липсата на такъв документ е процесуална пречка за допускане на свидетелски показания, поради което и в хода на съдебното дирене не са събрани такива.

По делото не са допуснати като доказателства представените от ищеца копия на трудови книжки на А.М.М.и Е.А.М.с оглед недопустимостта на свидетелските показания и предвид факта, че Е.А.М.не е работила в РПК „Единство“, гр. Антоново, през процесния период от 07.05.1987 г. до 17.04.1989 г.

Единствените писмени доказателства по делото са цитираните по-горе удостоверения и протокол за разбор. Други писмени доказателства не са представени. Сред представените от ищеца документи липсва депозирано писмено доказателство, което установява вероятността на претендирания от ищеца трудов стаж и което е издадено от работодателя, при който е придобит стажът и по време на полагане на стажа.

Представените от ищеца документи не са достатъчни за доказване на исковата претенция за установяване на твърдения от ищеца трудов стаж. В производството по чл. 1 ЗУТОССР освен с писмени доказателства следва и с гласни такива да се установят процесните обстоятелства. В конкретния случай липсата на запазени от ищеца документи като трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди, трудова книжка или други подобни не само водят до невъзможност за документално установяване на процесните факти, но и до осуетяване възможността за събиране на свидетелски показания за тази цел. Съгласно трайната съдебна практика, установяването на трудов стаж е факт, който поражда финансови правоотношения между лицето и държавния бюджет по повод придобиване право на пенсия и за установения период на трудов стаж. Предвид значимостта на този факт законодателят е въвел строго формален подход за доказването му.

Въз основа на изложеното дотук съдът приема, че не може да се обоснове безспорен и категоричен извод за основателност на предявения иск.

Ето защо поради липсата на необходимите писмени и гласни доказателства предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноските:

3

Разноски по делото не се дължат, тъй като съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 3 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по ЗУТОССР не се събират държавни такси, като по делата за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца, а ответниците не претендират такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. В. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Районна П. К. „Единство“, ЕИК 000862702 и ТП на НОИ – гр. Търговище, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за признаване за установен трудовия стаж на Р. В. Р., ЕГН **********, положен в Районна П. К. „Единство“, гр. Антоново, ЕИК 000862702, за периода от 07.05.1987 г. до 17.04.1989 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: Тоня П. Георгиева

4