Решение № 3723 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3723 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100502781 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12735 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 1035 /2023 г. по описа на СРС, 123 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. С. Ч., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3339.78 лв. – непогасено задължение за доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в периода от месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, абонатен № 339058, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 08.02.2019 г. - на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 7930/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, и с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 490.80 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 15.09.2016 г. до 04.02.2019 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 44.40 лв. - стойност на 1 предоставена в периода от месец 01.2016 г. до месец 04.2018 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 08.02.2019 г. на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 7930/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 7.40 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 01.03.2016 г. до 04.02.2019 г.

Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.

Решението е обжалвано от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.

Поддържа, че чрез събраните в производството доказателства е установено, че ответникът е собственик на имота, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на исковата стойност. Поради това и изводите на СРС, че в производството не е доказано наличие на облигационно правоотношение между страните намира за неправилни и необосновани. Същите са постановени в отклонение от материалния закон, тъй като е установено, че ответника е битов клиент на потребената в имота ТЕ.

Доколкото в производството е доказано количеството потребена ТЕ в имота и ответникът не оспорва това, счита за неправилен извода на съда, че исковете за заплащане на тяхната стойност са неоснователни. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението, като моли за уважаване на исковете в цялост, като основателни.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника В. С. Ч., в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Подпомагащата страна в производството „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящия състав намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден. Приел е, че в производството не е доказано, че ответника е собственик на имота, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на исковата стойност, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. За обосноваване на сочения извод съдът е приел за недоказано в производството, че страните се намират в облигационни отношения във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди за исковия период, чиято стойност не е била заплатена от абоната – потребител.

Решението е неправилно в една част.

Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е специален положителен установителен иск, който е на разположение на кредитора, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника. Чрез него кредиторът иска да постигне стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за събиране на вземането му. Правният интерес от предявяването му винаги е налице, когато длъжникът е оспорил вземането като е предявил възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

В случая, чрез събраните пред първата инстанция доказателства – списък на 3 етажните собственици към протокол от проведено ОС на ЕС към 03.10.2002 г. на сградата, в която се намира апартамент № 42, находящ се на адрес гр.София, ж.к.

„Люлин“, бл. **** с абонатен № 339058, молба-декларация от 14.12.1995 г., Протокол за избор на жилище по реда на ЗУЖВГМЖВ и ППЗУЖВГМЖВ от 27.09.1995 г. на Централна местна комисия при Столична голяма община, заявление от 03.11.2014 г. и съобщения към фактури издадени от ищеца в периода месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г., се установява че ответникът е собственик на топлоснабдения имот.

Установява се, че ответникът е отправил искане за откриване на партида при ищеца във връзка с доставката на ТЕ в имота, който е закупил, както и че същият е положил подпис в списъка на етажните собственици за ап.№ 42 при проведеното ОС на ЕС.

Трайно установена е практиката на Върховния касационен съд, че доказването на релевантните за разглеждания спор факти се осъществява в гражданския процес с предвидените и уредени в закона доказателствени средства. Свидетелстващият документ материализира удостоверително изявление на своя издател, като отразява неговото възприятие за фактите, които са възпроизведени в документа. Съгласно чл.

180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

В случая представените пред първата инстанция и посочени по-горе писмени доказателства установяват по несъмнен начин, че ответника е потребител на ТЕ за посочения имот. Описаните частни свидетелстващи документи удостоверяват посочените в тях обстоятелства, както следва: че етажен собственик за ап.№ 42 е ответника, който е поискал откриване на партида за снабдяване с ТЕ на негово име, както и че с подаденото заявление през 2014 г. е отправил искане за прекратяване на услугата топлоподаване. От страна на ответника не е проведено надлежно оспорване и опровергаване на авторството на положения подпис за абонат /потребител/ етажен собственик/ в ангажираните и описани по- горе два писмени документа. С оглед това, съдът следва да ги оцени съобразно указанията на чл.178, ал.1 и чл. 180 ГПК, като приеме, че автор на изявлението – полагане на подпис в документа от страна на ответника изхожда именно от него.

С оглед това доводите на въззивника – ищец, че в производството е установено, че ответника е клиент на топлинна енергия за имота за посочения период, съдът намира за основателни. Освен това с последното подадено от ответника заявление е налице признание на това обстоятелство доколкото е отправено искане за прекратяване на облигационната връзка във връзка с доставянето на ТЕ за битови нужди в имота. С оглед това формираните в обратен смисъл фактически констатации и правни изводи се явяват необосновани и несъобразени с материалния закон чрез събраните пред първата инстанция доказателства.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното 4 предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.

Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в обратен смисъл по делото не е направено.

Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния период а именно от месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г., Топлофикация София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна уредба.

Както бе посочено, страните не спорят и се установява от събраните пред първата инстанция доказателства, че процесния имот е топлоснабден. Установява се, че ответника, като собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 42, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. **** с абонатен № 339058 е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването.