Решение № 2490 от 05.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2490 гр. София, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110203007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Ф. И. Р., подадена чрез адв. С. от САК, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-201 от 11.02.2025г., издадена от Д. Т. И. – разузнавач при Сектор „ПИП“ в 01 РУ-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.172б от НК, на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа” в помещение за временно задържане на 01 РУ-СДВР.

В жалбата се посочва, че Заповед № 225зз-201 от 11.02.2025г. е незаконосъобразна, нецелесъобразна, съставена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това се иска нейната отмяна.

Жалбоподателят посочва, че на 10.02.2025г. около 18:20 часа е бил фактически задържан от полицейски служители при 01 РУ-СДВР и е бил освободен на 11.02.2025г. около 16:15 часа, без да му е било повдигнато обвинение. Сочи, че от полицейските служители е разбрал, че задържането му е било свързано с това, че на 10.02.2025г. е управлявал товарен автомобил, с който е превозил до центъра на гр. София товар на „***“, като жалбоподателят не знаел какво съдържат натоварените от служители на куриера кашони. Изтъква се, че след като е бил спрян от полицейските органи им е обяснил, че не е знаел какво има в превозваните кашони, но въпреки това полицейските служители са му указали да закара автомобила до сградата на 01 РУ-СДВР, а малко след като пристигнал там е бил задържан от полицейски служители, които му казали, че в превозваните кашони имало дрехи, които имитирали търговки марки. Заявява, че до този момент никога не е влизал в сграда на полицията, поради което много се уплашил, както и че няма никаква вина за случилото се. Твърди, че на 1 следващия ден 11.02.2025г., докато все още се намирал в сградата на 01 РУ-СДВР, жалбоподателят е дал показания в присъствието на адвокат. Сочи, че във връзка със задържането му е подписал различни документи, но не са му били предоставени копия от тях. На следващо место в жалбата се подчертава, че задържането по ЗМВР следвало да има превантивен или преустановителен характер, като същото трябва да преследва някаква легитимна, законово призната цел, а не да се явява своеобразно наказание или репресия, налагана по усмотрение на административния орган, а в случая задържането на жалбоподателя е било без конкретна цел. Изтъква, че на 11.02.2025г. жалбоподателят е дал показания в качеството на свидетел, а не като извършител, което обстоятелство е било известно на органите на полицията. Посочва, че полицейските служители не са проверили казаното от жалбоподателя, а вместо това са пристъпили към задържането му. Освен отмяна на обжалваната Заповед се иска и присъждане на направените по делото разноски, за които се представя списък още с жалбата.

Пред СРС жалбоподателят Ф. И. Р. не се явява лично, но се представлява от упълномощения си защитник – адв. С.. В съдебно заседание на 15.04.2025г. той заявява, че поддържа жалбата, а по време на съдебните прения пред СРС на същата дата адв. С. пледира за отмяна на процесната Заповед за задържане с твърдението, че тя е издадена в нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Адвокатът посочва, че обжалваната Заповед не съдържа фактически основания за задържането съгласно чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, които не са изпълнени с посочването на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В Заповедта било посочено само и единствено чл.172б от НК, което не представлява фактическо основание за задържането. Според адв. С. има цялостна липса на мотиви, поради което не стана ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление или е съпричастно към извършването на такова. Предвид липсата на конкретни обстоятелства, които са обосновали задържането, се приема, че актът е издаден в противоречие с материалния закон. В тази връзка се посочва, че по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което имат данни, че е извършило престъпление. На следващо место адв. С. заявява, че оспорената Заповед е издадена и в нарушение на чл.6 от АПК. В тази връзка изтъква, че целта на задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие, а процесната Заповед не съответствала на посочените цели и в тази връзка полицейското задържане задължително трябва да е обосновано с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, каквито в разглеждания случай не били налице. Твърди се, че процесната Заповед е издадена в нарушение на Решение от 24 юни 2014г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09, според което чл.5, §1, б. „С“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по обосновано подозрение, че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Поради това задържането следва да бъде обосновано 2 с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастността на лицето към извършване на конкретно престъпление. В случая се приема, че Заповедта не отговаря на изискванията по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, тъй като съдържа бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено престъпление - такова по чл.172б от НК, но този мотив не обосновавал данни за участие на жалбоподателя в извършване на каквото и да било престъпление, което да е налагало задържането му за срок до 24 часа. В самата Заповед за задържане липсвало попълване на полето, където би следвало да има формулировка за фактическите и правни основания за издаване на Заповедта. Поради изложеното се иска от съда да уважи жалбата, да отмени Заповедта и да присъди сторените по делото разноски.

Ответникът – полицейски орган Д. Т. И. - разузнавач при Сектор „ПИП“ в 01 РУСДВР не се явява лично пред СРС, но се представлява от юрк. СТ., който в съдебно заседание на 15.04.2025г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 15.04.2025г. юрк. СТ. моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди Заповедта за задържане като законосъобразна, обоснована и издадена от надлежно упълномощен полицейски орган, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР – в размер по преценка на съда. Наред с това юрк. СТ. прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от жалбоподателя. Препраща към изложените съображения в писмения отговор с вх. № 117263/02.04.2025г. от гл. юрк. В.-Г..

Пред СРС адв. С. репликира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на казуса.

В писмения отговор с вх. № 117263/02.04.2025г. гл. юрк. В.-Г. посочва, че оспорва подадената жалба и че процесната Заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на законово предоставените му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗМВР, както и в съответствие с приложимото материално право. Твърди се, че жалбоподателят бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган при 01 РУ – СДВР, като в Заповедта били изложени фактическите и правни основания съобразно чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР. Пояснява се, че лицето било задържано във връзка с установяване на данни за извършено престъпление по чл.172б от НК. Процесуалният представител на ответника се позовава на Тълкувателно решение № 16/1975г. на ВС, Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1976г., Тълкувателно решение № 4/2004 г. на Общото събрание на ВАС и Тълкувателно решение № 1/2006 на ВАС и съответно посочва, че е допустимо мотивите за задържането да не са изложени в самия завършващ производството акт, а в друг отделен документ. Нямало пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Сочи се, че по случая е било образувано бързо производство № 225 ЗМИМ 15058/2025г. за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.

Твърди се, че за полицейския орган, прилагащ ЗМВР, не е необходимо за задържането да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вина на лицето, което е предполагаем извършител на престъпление. Твърди се, че преценката за осъществяване на 3 задържането е въпрос на оперативна самостоятелност на органа, която се взема след обсъждане на фактическите обстоятелства по конкретния случай, законосъобразността и целесъобразността на принудителната мярка. Обяснява се, че разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага наличие на данни, от които може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, като няма законово изискване тези данни да са доказани, тъй като доказването на безспорността на извършеното престъпление и точната му правна квалификация се извършвали в хода на досъдебното производство. Посочва се, че задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл.72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от ситуацията би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици за гражданите или за да се осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. За прилагащия мярката орган не е необходимо да съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, а е достатъчно само предположение за извършено престъпление – данни, които биха убедили един безпристрастен страничен наблюдател, че задържаният може да е извършил престъплението (Решение от 24 юни 2014г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09). Всяко съмнение за това, че задържаното лице може да препятства или да затрудни разследването, може да оправдае налагането на мярката, като не може да се отрече правото на самостоятелна преценка на полицейските органи да прилагат същата. Твърди се, че налагането на ПАМ „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая е имало данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Заявява се, че изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Посочва се, че правилно полицейският орган е изпълнил задълженията си по чл.67 от ЗМВР да предотвратява, пресича, разкрива и разследва престъпления, като именно това задължение е изпълнил полицейският орган Д. И. - разузнавач. Противното би било причина за образуване на дисциплинарно производство и налагане на наказание на полицейския орган съгласно чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. В писмен отговор с вх. № 117263 от 02.04.2025г. се цитира и разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която служители на МВР могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред, като се подчертава, че законодателят е допуснал налагането на подобна принудителна мярка за осигуряване изпълнението на служебните задължения на полицейските служители, а в случая лицето било задържано с оглед на данни за възможна съпричастност към престъпление от общ характер. Обяснява се, че издаването на Заповед за задържане не представлява привличане на обвиняем или повдигане на обвинение, поради което не е необходимо същата да бъде подробно мотивирана, с детайлно посочване на 4 всички обстоятелства относно непристойното поведение - време, място и начин на извършване, пострадал от деянието, причинени вреди, конкретни доказателства, каквито изисквания има към съдържанието на Постановлението за привличане на обвиняем и към съдържанието на обвинителния акт. В писмения отговор юрк. В.-Г. е записала, че разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР регламентира правомощията на полицейския орган да задържа в специални помещения за срок от 24 часа лица, по отношение на които е налице някое от изчерпателно изброените в т.1 до т.8 обстоятелствата, а разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, послужила като правно основание за издаване на оспорената Заповед, регламентира хипотезата на задържане за срок от 24 часа при наличие на данни за извършено престъпление. Приема се, че за да се приложи тази норма е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, както и данни това престъпление да е извършено именно от задържаното лице, като се обяснява, че понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление, а при налагането на мярката „задържане за 24 часа“ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление. Заявява се, че в процесния случай такива данни категорично са налице.