Решение № 849 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря Виктория Тр. Х.а като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100604428 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл. ХХI НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. С. А. – САК (с пълномощно –л.5, СГС), защитник на подсъдимия Я. В. С. и на подсъдимата М. С. Л. срещу наказателно-осъдителната част от присъда на СРС, НО, 131 състав, постановена на 21.10.2024г. по НЧХД 1655 /2023г., с която подсъдимите Я. В. С.и и М. С. Л. са признати за виновни по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Изразява се съгласие с тази част от присъдата, с която първоинстанционният съд на основание чл. 304 НПК е признал двамата подсъдими за невиновни и ги е оправдавал по обвинението за това телесната повреда да е нанесена по особено мъчителен начин, респективно относно правната квалификация на деянието по ал. 131, ал.1, т. 5 от НК.

На основание чл. 78а НК съдът е освободил подсъдимия Я. В. С., ЕГН:

********** от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лв /две хиляди и петстотин лева/.

На основание чл. 78а НК съдът е освободил подсъдимата М. С. Л., ЕГН:

********** от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лв /две хиляди лева/.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК Я. В. С., ЕГН: ********** е осъден да заплати в полза на Е. Т. М. сумата от 656 лева, представляваща съответната 1 част от сторените по делото разноски, както и сумата от 383, 96 лева, представляваща деловодни разноски, направени в производството пред СРС в полза на бюджета на съдебната власт.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК М. С. Л., ЕГН: ********** е осъдена да заплати в полза на Е. Т. М., сумата от 656 лева, представляваща съответната част от сторените от ЧТ разноски, както и сумата от 383, 96 лева, представляваща деловодни разноски, направени в производството пред СРС в полза на бюджета на съдебната власт.

В жалбата срещу присъда на СРС, НО, 131 състав от 21.10.2024г. по ЧХ 1655/2023г., се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Защитата сочи, че съдебният състав в хода на съдебното следствие не е положил необходимите усилия, за да установи обективно и правилно фактическата обстановка по случая, което да доведе до изясняване на обективната истина, както и че не са разпитани всички свидетели и не са проверени някои от доказателствата по делото. Твърди се, че при неправилно установена фактическа обстановка съдът е формирал неправилни правни изводи относно наличието на престъпление, относно авторството на деянието, както и относно формата на съучастие.

Алтернативно се предлага въззивният съд да провери правилността на първоинстанционната присъда в частта относно наказанието, като се твърди, че размерът на наложените глоби не е съобразен с особеностите на конкретния случай.

Въззивният съд е бил сезиран и с допълнение към въззивната жалба от адв. С. А. – САК, защитник на подсъдимия Я. В. С. и на подсъдимата М. С. Л..

В допълнението към въззивната жалба се твърди, че след запознаване с мотивите към присъдата се поддържат изложените аргументи. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка единствено на базата показанията на трима свидетели М. О., Д. О. и Б. М., които според защитата били заинтересовани от изхода на делото с оглед близкото им родство с частния тъжител, тъй като се явяват негови съпруга, дъщеря и зет. В допълнението се посочва, че съпругата на ЧТ (Б. М.) действително е свидетел – очевидец, но нейните показания не кореспондират със съдържанието на представеното от ЧТ СМУ, както и със заключението на СМЕ. Навеждат се доводи, че първият съд е отхвърлил напълно необосновано и е подценил показанията на свидетелите Л. Т., Е. Т. и Е.Б., които според защитатаа като съседи са станали неволни очевидци на инцидента и по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото. Отправена е критика към първия съд, че е надценил показанията на св. М. О. и Д. О., които били възприели факти след началото на конфликта. Подлага се на критика отказът на първоинстанционния съд да назначи допълнителна СМЕ на базата на допълнително установени в съдебното производство факти и обстоятелства.

Отделно от изложеното по-горе, се навеждат доводи за липса на мотиви, като в допълнението към въззивната жалба се твърди, че не е ясно какви противоречия, празноти и несъответствия е установил първият съд при анализ на показанията, дадени от свидетелите Л. Т., Е. Т. и Е.Б.. Твърди се, че 2 мотивите на първия съд са неубедителни и в частта, в която били отхвърлени като недостоверни показанията на св. Е. И. въпреки факта на близкото й родство с частния тъжител и факта, че не била повлияна от този факт, за да съобщи за грубо, агресивно и арогантно поведение от негова страна към двамата подсъдими. В допълнението към въззивната жалба е отправена критика към тази част от мотивите към първоинстанционната присъда, в която съдът е отбелязал, че именно пострадалият е инициатор на конфликта, но значението на този факт не било обсъдено при формиране на крайните изводи.

В допълнението към въззивната жалба се твърди, че изводите на първия съд подсъдимата да си е самопричинила констатирани в СМУ телесни увреждания, не се основават на конкретни доказателствени източници и че в този смисъл първият съд бил направил предположения едностранчиво само и единствено в тежест на подсъдимите. Защитата навежда довода, че хипотезата на самопричиняване на телесни увреждания, би могла да се обсъжда и по отношение на частния тъжител.

Относно правните изводи в допълнението към въззивната жалба се предлага, ако все пак съдът намери, че подсъдимите са съпричастни към извършеното престъпление, за което са били осъдени от първата съдебна инстанция, да приеме, че се касае за реторсия.

В заключение в жалбата и допълнението към нея защитата моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова оправдателна такава по отношение на Я. В. С. и на М. С. Л.. Предлага въззивният съд да прецени дали не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Съдът в свое определение от 04.07.2025г. е приел за установено, че са изпълнени указанията за администриране на допълнението към въззивната жалба, дадени в определение на СГС, НО, VІІІ въззивен състав от 07.05.2025г. по ВНЧД 2726/25г. В свое определение от 11.07.2025г. съдът е приел за установено, че делото не е изяснено от фактическа страна и е допуснал до разпит свидетелите Б. М., М. О., Д. О., Л. Т. и Е. Т.. С оглед изложеното е проведено въззивно съдебно следствие.

След проведено съдебно следствие, в хода на съдебните прения защитникът на подсъдимите адв. А. изразява становище, че са налице основанията за отмяната на първоинстанционната присъда по подробно изложените съображения в допълнението на въззивната жалба. Предлага въззивният съд да приеме за установено, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, тъй като в хода на съдебното следствие пред СРС съдебният състав не е положил необходимите усилия да установи обективно и правилно фактическата обстановка по случая.

Защитникът навежда довод, че на база на непълно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил и неправилни правни изводи, като е допуснал и процесуални нарушения. В този смисъл се отправя основното искане въззивният съд да постанови нова оправдателна присъда.

Алтернативното искане на защитата е делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав на СРС. Претендира се и присъждане на разноски.

3

Адв. П. (повереник на частния тъжител) моли съдът да остави въззивната жалба на двамата подсъдими без уважение. Изразява се становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Излагат се аргументи, че съдът е извършил детайлен анализ на всички доказтелствени източници и най-вече по отношение на разпитаните свидетели, защото ясно се очертават две групи свидетели. Навеждат се доводи, че от показанията на допуснатите до разпит свидетели не се установяват нови обстоятелства, различни от тези, които е установила първата съдебна инстанция. В хода на съдебните прения повереникът на ЧТ предлага въззивният съд да възприеме изцяло анализа на доказателствата, изложен в мотивите на първия съд и да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимите са редовно призовани, не се явяват и упражняват правото си да не участват лично в производството.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото, аргументите, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, в пределите на проверката по чл.314 НПК намира за установено следното.

СРС е приел от фактическа страна, че подсъдимият Я. В. С. е български гражданин, роден на 30.06.1988г. в гр.Видин, с висше образование, трудво ангажиран, неосъждан, неженен /във фактическо съжителство с подсъдимата Л./, с адрес-гр.София, кв. ****, ЕГН **********.

Относно подсъдимата М. С. Л. първият съд е приел за установено, че е българка, българска гражданка, родена на 29.03.1981 г. в гр.София, със средно образование, трудово ангажирана, разведена /във фактическо съжителство с другия подсъдим/, неосъждана, с адрес - гр.София, кв. ****, ЕГН: **********.

СРС е приел от фактическа страна, че частният тъжител Е. М. и съпругата му свидетелката Б. М. обитавали първи етаж на къща, разположена в недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. ****. СРС е приел за установено, че на горния втори етаж на къщата живеели свидетелите Л. и Е.

Т.и, а в къща близнак, разположена вдясно на тяхната спрямо улицата, живеели свидетелите Е.Б. - на първия етаж и Е. И.- на втория етаж. В самостоятелна къща, разположена в същия недвижим имот в условията на фактическо съжителство живеели подсъдимата М. Л. и подсъдимият Я. С..

Подсъдимата Л. и частният тъжител М. били роднини, тъй като родител на подсъдимата Л., вече покойник и тъжителят били първи братовчеди, на въпреки това подсъдимата и Е. М. се намирали във влошени отношения.

Между двете семейства съществувал спор относно подкастрянето на декоративна растителност - храстовидно лешниково дърво, разположено до къщата на подсъдимите. Същото се намирало в близост до улицата, поради което част от клоните му се заплитали в кабелите на електропреносната мрежа и създавали проблеми, за което частният тъжител М. и съпругата му подали сигнал в местната администрация. Във връзка с така подадения сигнал на 03.08.2022г. в следобедните часове адресът бил посетен от служители на Столична община, район „Витоша“, които изтъкнали, че са издадени предписания, но те самите не разполагат с правомощия да премахнат проблемните клони. Поради това частният тъжител потърсил помощ от своя 4 зет – от свидетеля М. О., който окастрил клоните, създаващи опасност за жиците, след което ги събрал до оградата и се прибрал в дома си в село Бистрица.

СРС е приел за установено от фактическа страна, че около 20.00 часа на 03.08.2022г. подсъдимите М. Л. и Я. С. се прибрали у дома си и забелязали окастрените клони, една част от които били попаднали върху декоративните храсти и цветя, отглеждани от подсъдимата. Двамата подсъдими започнали да ги хвърлят по паркирания на улицата лек автомобил, ползван от тъжителя.

Свидетелката М. възприела тези техни действия и извикала частния тъжител, който се появил, държейки, малка брадвичка в ръка. Между семейство М.и и двамата подсъдими започнал вербален конфликт, като тъжителят поискал обяснение за хвърлянето на клоните, били разменени обидни думи между двете семейства. В отговор на вербалната агресия, обаче подсъдимият С. се приближил до частния тъжител и го ударил с глава в областта на носа, при което се счупили носни костици и започнало обилно кръвотечение. Към така установените от СРС факти следва да се внесе уточнението, че след намесата на подсъдимия частният тъжител захвърлил брадвата в тревна площ в близост до къщата близнак, обитавана от него (установено от показанията на свидетелите Е. И. и Е.Б.). От тук нататък съобразно хронологията на случая е правилен изводът на първоинстанционния съд, че след това свидетелката Б. М. се намесила, като прибрала брадвичката на съпруга си и влязла в къщата, за да вземе кърпа, с която да спре кръвотечението от носа му. В този момент св.