Решение № 2596 от 10.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2596 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20245330100397 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Й. А. В., ЕГН ********** против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит № ... от 04.12.2023 г., по който клаузата за дължимост на неустойка по чл. 6, ал.1 - за непредоставена гаранция била нищожна. Моли се за прогласяването й за такава.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Неустойката не следвало да се включва в ГПР, представлявала разход при неизпълнение по см. на чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК; не излизала извън присъщите й функции; имала стимулиращ ефект за длъжника, който, за да не търпи неблагоприятните последици от плащането й, следвало да положи максимални усилия да изпълни точно задълженията си. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на тези на наср. страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е подписан процесният договор потребителски кредит № ... от 04.12.2023 г., по който предоставената сума е усвоена, като предвидената неустойка от 1200 лева не е платена от ищеца /вж. Опр. по чл. 140 ГПК № 3009/08.03.2024 г. – л.38-39/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

В оспорената клауза на чл. 6, ал. 1 от договора, е предвидено, че при непредоставяне на гаранция по чл. 4, ал. 3 в установения срок и съгласно реда и условията по ОУ, потребителят дължи на дружеството неустойка от 1200 лева. Чл.4, ал. 3 предвижда, че в срок до края на следващия ден след сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави гаранция по кредита, съгласно ОУ.

Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъдат за сума в размер на 1848 лева със срок на валидност до 06.12.2024 г.

Изначалното предвиждане на неустойка, която да се кумулира към погасителните вноски, води до извод, че тя представлява единствено скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена към погасителните вноски, тя всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката 2 може да изпълнява и наказателна функция.

Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената сума.

Размерът на неустойката представлява 80 % спрямо главницата. Предвидено е предварително, че ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска.

Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см.

Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.

Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и доказан, при което следва да бъде уважен. При идентична хипотеза – Решение № 80/24.01.2023 г. по в.гр.д. № 2757/2022 г. на ПОС.

За пълнота се посочва, че е без значение за извода за невалидност на клаузата за неустойка, дали такава не е била начислена или платена, защото изначално, при самото сключване на договора, е предвидена клауза за дължимост на такова плащане, като в процеса подлежат на изследване обстоятелствата дали параметрите й отговарят на 3 изискванията на закона за действителност на дог. уговорки. Такова съответствие не се установи, напротив, поради което и клаузата следва да бъде прогласена за недействителна /в т.см. посоченото решение на ПОС/.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 50 лева – ДТ и 400 лева –адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е неоснователно, възн. е в минимален размер по НМРАВ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Й. А. В., ЕГН ********** и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, че клаузата на чл. 6, ал.1 от сключения помежду им договор за потребителски кредит №....от 04.12.2023 г., уреждаща задължение за плащане на неустойка, е нищожна.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет.10 да плати на Й. А. В., ЕГН **********, с адрес: ....., сумата от общо 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4