Решение № 1285 от 26.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Варна, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100501877 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на Р. Д. Р. чрез адв.

Г. /ВАК/ против Решение № 1889 от 26.05.2024 година, постановено по гр.дело № 9462/2021 година по описа на ВРС, в частта, с която е била отхвърлена претенцията на ищеца Р. Д. Р. да бъде осъдена С. М. М. да му заплати сумата от 4 826.84 лева, представляваща разликата над присъдените 1 470.48 лева до претендираните 6 297.32 лева - недължимо платена сума, формирана като разлика на задължение на ищеца за присъдени издръжки в това число лихви и разноски по изп.дело № №1452/2019год. на ЧСИ Христо Георгиев с район на действие ВОС, както и в частта, с която е бил отхвърлен иска на Р. Д. Р., ЕГН ********** против С. М. М., ЕГН ********** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, сумата от 2000 /две хиляди / лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди за осъществяване от ответницата неправомерни действия по изпълнително производство №1452/2019год. на ЧСИ Христо Георгиев с район на действие ВОС, на основание чл.45 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението ва атакуваните му части се явява неправилно, необосновано и противоречи на наличните по делото доказателства. Сочи се, че съобразно Счетоводната експертиза незаконно надвнесената сума е в размер на 15 487.04 лева и съдът няма основание да отказва да присъди претендирания размер на исковата претенция. Прави се разбор на изготвената експертиза, като се извличат аргументи именно от нея.

По отношение на неимуществените вреди се изразява становище, че ищеца е 1 бил в невъзможност да ползва личните си средства и благодарение на наложените обезпечителни мерки, които ответницата е отказала да заличи.

Наложена е била възбрана върху негов имот, което му е създало по големи от обичайните трудности, без с поведението си той да е провокирал образуването на исково производство за издръжка. На сочените основания се настоява съдът да отмени атакувания съдебен акт в тези негови части и да уважи претенциите в пълен размер.

По делото е постъпил отговор от страна на С. М. М., чрез адв. П. /САК/, с които се оспорва пасивната легитимация на въззиваемата М. по делото и се настоява съдът са го прекрати. Отделно от горното се навеждат доводи за необоснованост на жалбата и на атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника, които е редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, в лицето на С. М., редовно призована, не се явява, но с писмено становище адв. П. моли съдът да потвърди решението.

Претендира и за разноски.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред решаващата съдебна инстанция въззивника Р. е предявил искова претенция по чл.55 от ЗЗД, против С. М. М. да му заплати, сумата от 6297.32лв., представляваща недължимо платена сума, формирана като разлика на задължение на ищеца за присъдени издръжки в това число лихви и разноски по изп.дело в размер на 28847.13лв. и преведената по сметката на ответницата сума в размер на 35 144.45лв., на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и сумата от 2000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди за осъществяване от ответницата неправомерни действия по изпълнително производство №1452/2019год. на ЧСИ Христо Георгиев с район на действие ВОС.

Според твърденията в исковата молба от съвместното съжителство на страните са родени две им деца - Б. Р.ов Р. и С. Р.ов Р.. Излага се още, че през 2016 година двамата родители са се разделили, след което непосредствените грижи по отглеждането на децата е поела тяхната майка, като ищецът участва в грижите и отглеждането на децата, като им осигурява издръжка, която предоставя на майката на ръка, като последно й е дал 2000лв. в средата на месец юли. Ищеца е посочил още, че е закупувал компютър и плейстейшън; също многократно е взимал децата в дома си, включително с приспиване; купувал е играчки, техника, учебни пособия, предоставял е на майката парични средства за издръжка на децата. Той приема, че не е дал повод за образуваното пред ШРС дело за издръжка, по което съдът се е произнесъл с определение и е издал изпълнителни листи без да бъде уведомен ищеца за молбата за привременните мерки.

Ищеца сочи още, че работи извън Р България, а образуваното изпълнително производство при ЧСИ Христо Георгиев, е извършено по време, когато ищецът е бил на път. По така образуваното ИД 20198920401452 е наложил запор по искане на взискателя на всички банкови сметки на ищеца, 2 който е останал крайно изненадан, когато е бил в Индия и не е могъл да банкира, което в чужбина е единственият начин за ищеца да разполага с парични средства. При завръщането си в България е дал съгласие да бъдат удържани директно от банковата му сметка присъдената издръжка по привременните мерки в размер на 180лв.за детето Б. Р.ов Р. и 160лв. за детето С. Р.ов Р., като е подал молба вх.№02405/20г. до ЧСИ Христо Георгиев, с която освен съгласието за директен дебит е направил и искане за вдигане на запора, тъй като не е налице обезпечителна нужда с оглед изразеното съгласие на длъжника за доброволно плащане. С влязло в законна сила решение, по в.гр.д.217/20г. на Окръжен Съд Шумен е присъдена месечна издръжка за малолетния Б. Р.ов Р. в размер на 450 лева, за минал период от 29.06.2018 год. до 28.06.2019 год. в размер на 400 лева и за малолетния С. Р.ов Р. е присъдена месечна издръжка в размер на 350 лева, издръжка за минал период от 29.06.2018 год. до 28.06.2019 год. 300 лева или общо за двете деца вземането е 700лв. по ИД за дължими суми за период от 29.06.18г.-23.11.20г.

Ищеца намира, че неправилно са били удържани и платени на С. М. суми с общ размер на 6 297.32 лева, представляваща недължимо платена сума, формирана като разлика на задължение на ищеца за присъдени издръжки в това число лихви и разноски по изп.дело в размер на 28 847.13лв. и преведената по сметката на ответницата сума в размер на 35 144.45лв., на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и сумата от 2000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди за осъществяване от ответницата неправомерни действия по изпълнително производство №1452/2019год. на ЧСИ Христо Георгиев с район на действие ВОС.

Пред ВРС са били приети, както следва: служебна бележка; съобщение по изп.д. №20198920401452 с изх.№22092/11.12.2020г.; съобщение изп.д.№ 20198920401452 с изх.№00085/05.01.2021г.; молба от Р. Д. по ИД 20198920401452 от 04.02.2020г.; съгласие вх.№98/04.02.2020г.; запорно съобщение по изп.д.№ 20198920401452 с изх.№503/14.01.2020г.; запорно съобщение по изп.д.№ 20198920401452 с изх.№16267/21.10.2020г.; молба от Р.

Д. по ИД 20198920401452 от 03.11.2020г.; молба от Р. Д. по ИД 20198920401452 от 17.11.2020г.; решение №218/13.04.2020г. по гр.д.

№1894/2019г. по описа на Районен съд – Шумен; решение №260051 от 02.11.2020г. по гр.д.№217/2020г. по описа на Окръжен съд – Шумен; частна жалба срещу Определение №260001 от 04.01.2021г. по в.гр.д.№217/2020г. по описа на Окръжен съд – Шумен; отговор на частна жалба вх.№260816-2021г.; договор за правна помощ; Определение №260001 от 04.01.2021г. по в.гр.д.

№217/2020г. по описа на Окръжен съд – Шумен; Определение №989 от 18.03.2021г. по в.гр.д.№424/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна; молба от Р. Р. от 16.03.2021г. по в.гр.д.№424/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна; сметка изх.№04569/17.02.2021г.; декларация от Р. Р.; Определение №89 от 26.04.2021г. по гр.д.№160/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна; възражение по ИП №1452/2019г.; Определение №260001 от 04.01.2021г. по в.гр.д.№217/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд; частна жалба срещу Определение №260001 от 04.01.2021г. по в.гр.д.№217/2020г. по описа на Окръжен съд – Шумен; молба от Р. Р. по в.гр.д.№424/2021г. по описа на 3

Окръжен съд – Варна; съобщение по изп.д.№ 20198920401452 с изх.№22092 от 11.12.2020г.; детайли за разплащателна сметка. По искане на ответника са приети следните надлежно зеверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи, както следва: детайли за транзакция; заключение на ССЕ по ИД №20198920401452.

Прието по делото е и заверено копие на изп.дело №1452/2019год. и гр.дело №1894/019год. на Шуменски районен съд. Била е изготвена Счетоводна експертиза, която е показала, че получената сума към 23.11.2020г.

(табл.З) е в общ размер на 40 659.95 лв. от които: 40 202.35 лв. - за издръжка;

457.60 лв. - за погасяване на вземания към ТД на НАП.

Получената сума към 09.03.2021г. (табл. 4) е в общ размер на 43 059.95 лв. от които: 38 632,85 лв. - за издръжка; 457,60 лв. - за погасяване на вземания към ТД на НАП; 3 469,50 лв. - за такси на ЧСИ; 500 лева - адвокатско възнаграждение. Констатира се от експерта, че размерът на вземането след всеки направен превод към взискателя е отрицателно, т.е. има надвнесена сума в размер на 6309.64 лева, а като взема предвид присъдените със съдебно решение издръжки, се констатира, че по сметка на ЧСИ-към дата 18.03.2021 година са надвнесени 15 487.04 лв. във връзка с плащания по задължение за издръжка на С. Р. и Б. Р.. Експерта е изчислил, че има надплатени суми към взискателя, чийто размер е 6309.64 лева към 09.03.2021 година, от които от взискателя С. М. М. към датата 25.06.2021 година е възстановена сума та от 4839.16 лева.

При тези данни ВРС е приел, че претенцията е основателна за сумата от 1 470.48 лева, като е отхвърлил претенцията за заплащане на сумата от 2 000 лева – неимуществени вреди.

Виждането на настоящия съд е следното:

Пред ВРС е бил предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , а именно за заплащане на сумата от 6 297.32 лева, представляваща недължимо платена сума, формирана като разлика на задължение на ищеца за присъдени издръжки в това число лихви и разноски по изп.дело в размер на 28 847.13лв. и преведената по сметката на ответницата сума в размер на 35 144.45лв., на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и сумата от 2000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди за осъществяване от ответницата неправомерни действия по изпълнително производство №1452/2019год. на ЧСИ Христо Георгиев с район на действие ВОС. Въззивника приема, че това плащане е без основание, т.к. е надвнесъл размера на дължимата издръжка Предявените в условията на активно субективно съединяване искове намират правното си основание в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.Съгласно тази норма, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Въззивника твърди, че е заплатил на въззиваемата по делото исковата процесната сума без основание. Следователно основния въпрос в случая е дали е било налице основание за заплащането на тази сума и съществуват ли доказателства по делото, установяващи това

4 основание.Страните не спорят, че са родители на две деца, както и че по искова молба на въззиваемата М. в тяхна полза е била присъдена привременна издръжка, а с акта на ШРС тази издръжка е била увеличена.

На базата на представената по делото Съдебно счетоводна експертиза става ясно, че по сметка на въззиваемата М. са били надвнесени 6309.64 лева към 09.03.2021 година, от които от взискателя С. М. М. към датата 25.06.2021 година е възстановила сумата от 4839.16 лева. Следователно, както правилно е пресметнал и ВРС дължимата надвнесена сума е в размер на 1 470.48 лева.

Възраженията от страна на въззивника, че се касае са надвнесена сума в размер на 15 487.04 лева не се споделя. Тази сума действително е била надвнесена, но от тази сума единствена сумата от 6309.64 лева е постъпила по сметка на М. и от тях тя е възстановила сумата от 4 838.16 лева. Следва да се обърне внимание, че претенцията е била насочена против М., а не против ЧСИ и в това има резон, доколкото се излага, че именно М. е получила финансови средства без основание.