Определение № 170 от 06.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Б., 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200500101 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 28746/13.12.2024г., подадена от Община Б., с адрес: гр.Б., пл.“Г. И.“ *, представлявано от кмета М.П., чрез пълномощник срещу Решение № 890/28.11.2024г. по гр.д.№ 545/2024г. по описа на РС Б..

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Поддържа се, че съдът е кредитирал неправилно събраните гласни доказателства и по-специално показанията на свидетеля К.А.. Сочи, че показанията на този свидетел са неясни и уклончиви. Изтъква се, че в противоречие със събраните доказателства, съдът не е обсъдил акта за общинска собственост, с която жалбоподателят поддържа, че се легитимира за собственик на спорния имот. Оспорват се доводите на съда за липса на доказано правопораждащо основание, на което се е позовал жалбоподателя, че е собственик на вещта в акта за частна общинска собственост. Подробно се обосновава твърдението, че дядото на ищеца е бил член кооператор в АПК/ТКЗС и поради това всички притежавани от него имоти са били включени в тези организации. На това основание и спорния имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като е без значение дали реално е бил отнет или член –кооператора или неговите наследници са продължили да го обработват, доколкото от ищеца липсва позоваване, ме собствеността върху процесния имот е била запазена в реални граници при внасяне на имота в АПК/ТКЗС.

Оспорва се извода на съда, че липсват доказателства за внасяне на имота в ТКЗС, което противоречи и на разпоредбите на Примерния устав на ТКЗС, на ПМС от 26.08.1954г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ЗДС, МТС и други обществени стопанства. Твърди се, че спорния имот представлява земя по см. на чл.19 от 1

ЗЗС, тъй като имал влязъл в сила План за земеразделяне, обявен в ДВ , в който план попада и района на спорния имот, който факт е потвърден от приетата по делото техническа експертиза, с която безспорно е установена идентичността на имота, описан в АОС с имота, описан във влезлия в сила План за земеразделяне и в този смисъл става дума за имот, попадащ в остатъчния фонд земеделска земя по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, който на това основание е станал общинска собственост по силата на закона. Оспорва се възможността въззиваемата страна да е придобила имота на поддържаното основание – давност. При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за отмяна на обжалваното решение изцяло и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещните страни.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че ищецът е собственик на спорния имот на поддържаното в исковата молба оригинерно придобивно основание – давност, считано от 1995г., при позоваване присъединяване на владение от праводателите – преки наследодатели на ищеца. Прави се анализ на доказателствата и заключението на вещото лице. Оспорва се твърдението на въззивника за неправилно анализиране и кредитиране на събраните гласни доказателства, както и твърдението, че спорния имот представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗЗ. Изтъква се, че въззиваемата страна е установила пълно и главно твърдяното придобивно основание на спорния имот по давност. Иска се потвърждава на решението, като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски. Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.

По делото не се налага служебно събиране на доказателства с оглед приложение на императивна материална правна норма, с оглед на това следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх.№28746/13.12.2024г., подадена от Община Б., с адрес: гр.Б., пл.“Г. И.“ *, представлявано от кмета М.П., чрез пълномощник срещу Решение № 890/28.11.2024г. по гр.д.№ 545/2024г. по описа на РС Б. – пр.основание чл.258 ГПК.

ДОКЛАДВА въззивната жалба, ведно с отговора на въззиваемата страна.

2

Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на жалбоподателя - Община Б..

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2025г. от 9 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от определението.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3