Определение № 1337 от 23.12.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1227/2021
- Вид
- Определение № 1337
- Подписан
- 23.12.2021
- В сила
- 23.12.2021
- Състав
- Пламен Дацов, Димитър Фикиин, Светла Букова
Цитирани разпоредби
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 242, ал. 1, б. "д" · Наказателен кодекс
- чл. 306 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1337 гр. София, 22.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Пламен Дацов
Членове:
Димитър Фикиин
Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Емил Велков Петров (АП-София) като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20211000601227 по описа за 2021 година образувано по жалба на С. Д. П. против определение № 428 от 15.09.2021 г. по чнд № 601/21 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Производството е по реда на чл. 306 НПК.
С обжалваното определение състав на Благоевградския окръжен съд, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 НК, е наложил на осъдения С. Д. П., ЕГН **********, най-тежкото наказание между определените наказания за престъпления, извършени при реална съвкупност, по н.о.х.д. № 7400/2011 г., по описа на Софийски районен съд и по н.о.х.д. № 498/2012 г., по описа на ОС - Благоевград, а именно наложеното с влязла в сила на 04.03.2014 г. присъда по н.о.х.д. № 498/2012 г., на ОС – Благоевград, наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години и „глоба“ в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лв„ като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 5 (пет) години.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал молителят, който чрез упълномощения си защитник адвокат К.М. го е и обжалвал.
Според него неправилно е отказано присъединяването на основание чл. 23, ал.3 от НК към определеното общо, най-тежко наказание, наказанието глоба в размер на 20 000 лв., определено по н.о.х.д. № 498/12 г. В този смисъл се иска и атакуваното определение да бъде изменено и към определеното общо, найтежко наказание да бъде присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 20 000 лв.
В съдебно заседание защитникът и осъденото лице не се явяват, 1 редовно призовани, но в подадено до съдебния състав заявление поддържат жалбата на същите основания.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено определението на първостепенния съд като правилно и обосновано.
Апелативният съд, като съобрази изложените в жалбата възражения, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е неоснователна.
Благоевградски окръжен съд от фактическа страна е намерил за установено следното:
По отношение на осъдения С.П. до настоящия момент са приключили две наказателни дела от общ характер - н.о.х.д. № 7400/2011 г. на Софийски районен съд и н.о.х.д. № 498/2012 г. на ОС – Благоевград. Присъдата по първото дело е влязла в сила на 25.02.2013 г„ като по това дело за престъпление, извършено в периода до 20.05.2009 г., квалифицирано по чл.
339, ал. 1, пр. 2, алтернатива 2 и 6 НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като е определен изпитателен срок на това наказание от 3 години. Преди влизане в сила на присъдата по това дело е извършено престъплението по второто дело, посочено по-горе - на 01.05.2012 г„ като за това престъпление, квалифицирано по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК, с влязла в сила на 04.03.2014 г. присъда на С.П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и „глоба“ в размер на 20 000 лв., като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила.
От събраните по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че осъденият П. не е бил задържан под стража по някое от двете наказателни дела, както и че не е платена към настоящия момент наложената на същия „глоба“ в размер на 20 000 лв. с присъдата по н.о.х.д. № 498/2012 г.
Обосновано и законосъобразно първостепенният съд е приел, че са налице условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, тъй като осъденото лице е било санкционирано с две отделни, влезли в сила присъди, за престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Правилно е било прието, че най-тежкото наказание между определените такива за всяко едно от двете престъпления от съвкупността е наказанието, наложено с влязла в сила присъда по н.о.х.д.
№498/2012 г. на ОС Благоевград, включващо като кумулативна санкция наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и „глоба“ в размер на 20 000 лв., като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е било отложено за срок от 5 години. Поради това същото е било определено и като общо, най-тежко наказание, което следва да се наложи за съвкупността от двете престъпления.
Настоящата инстанция намери, че при оспорената кумулация не е 2 допуснато соченото от молителя нарушение на чл. 25, вр. чл. 23 НК. В разпоредбата на чл. 23 НК е възприет принципът на групиране, при който най-тежкото наказание поглъща по-леките санкции. В чл. 23, ал. 3 НК пък е залегнало правилото, че при наложени наказания от различен вид, когато някое от тях е глоба или конфискация, те могат да бъдат присъединени към най-тежкото, общо наказание. От логическото тълкуване на въпросната разпоредба следва изводът, че когато е наложено наказание лишаване от свобода за едно от престъпленията, а за другото само глоба или конфискация, последните ще се присъединят изцяло към наказанието лишаване от свобода.
В конкретния случай атакуваното определение не противоречи на чл. 23, ал. 3 НК, тъй като процесната глоба от 20 000 лв. не е отделно наказание и не може на залегналото основание в посочената разпоредба да се присъединява към наложеното най-тежко наказание, защото е част от него. Неведнъж ВС на РБ е имал повод да посочи, че при множество престъпления, когато отделно определеното най-тежко наказание е комплексно и включва глоба или конфискация, не следва при налагане на общото наказание да се определя изцяло или само част от тях, защото те са включени в комплексната санкция, която е единна. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК следва да се прилага, когато най-тежкото наказание не съдържа глоба или конфискация или ги съдържа, но размерът им е по-малък от този по другите отделни наказания.
Законосъобразно първостепенният съд е приел, че наложеното наказание „глоба“ в размер на 20 000 лв. не следва да се присъединява на основанието, посочено в молбата на осъдения, а именно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК, тъй като същото наказание е част от кумулативната санкция, наложена на осъдения с присъдата по н.о.х.д. № 498/2012 г.. Правилно съдът е стигнал до извода, че в случая тя следва да се приеме като най-тежкото наказание, наложено на осъдения молител за едно от престъпленията, включени в съвкупността.
Ето защо Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 428 от 15.09.2021 г. по чнд № 601/21 г. на Окръжен съд – Благоевград като обосновано и законосъобразно.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3