Решение № 410 от 24.11.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 410

Стара Загора, 24.11.2023г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ:

РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 230 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на А.Д.К. с адрес ***, подадена чрез пълномощника й адв. Л.Д. ***, срещу Решение № 1040-23-23 от 30.03.2023г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от А.К. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане № О-23-999-00-********** от 10.02.2023г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.

Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с решението разпореждане на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, както и за постановяването им в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона. По същество жалбоподателката чрез пълномощника й по делото оспорва като неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод, че към датата на възникване на временната неработоспособност А.К. не е имала качеството на осигурено лице и съответно че няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20222803199. Според жалбоподателката за периода от датата на незаконното й уволнение до датата на възстановяването й на предишната длъжност, трудовото й правоотношение не се счита за прекратено, съотв. осигуряването й не е прекъснато, поради което изискването за осигурено лице по смисъла на чл.40 ал.1 от КСО е било изпълнено към датата на издаване на болничния лист, поради което неправилно е отречено правото й на парично обезщетение на временната неработоспособност. Направено е искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, като бъде постановено изплащане на полагащото се на А.К. парично обезщетение или преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество.

Ответникът по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон е прието, че към момента на настъпването на временната неработоспособност по болничен лист № Е20222803199, осигуряването на А.К. е било прекратено поради уволнение, като ако и впоследствие това уволнение да е било признато от съда за незаконно, по аргумент от чл. 9, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от КСО, А. К. не е имала качеството „осигурено лице" по см. на чл.40, ал.1 от КСО и съответно лицето няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност по този болничен лист.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото съдебно производство – А.Д.К., е започнала да упражнява трудова дейност при работодателя, в това му качество и осигурител „Маркони-МДС“ ЕООД, считано от 13.09.2021г. (справка от Персоналния регистър на НОИ за А. К.). През месец май 2022г. на К. е издаден болничен лист Е20221141570 за периода от 31.05.2022г. до 14.06.2022г., за който период на лицето е било изплатено обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Не е спорно между страните по делото, че за периода от 15.06.2022г. до 03.08.2022г. включително, К. е извършвала трудова дейност по трудово правоотношение с работодател „Маркони-МДС“ ЕООД. Със Заповед № 12 от 04.08.2022г. на управителя на „Маркони–МДС“ ЕООД, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.3 от Кодекса на труда. С подадена от А.К. искова молба законността на уволнението е оспорена по съдебен ред. С влязло в сила Решение № 608/ 16.12.2022г. по гр. дело № 2364/ 2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, уволнението на А.К. е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ А.К. е възстановена на преди заеманата от нея длъжност при работодателя и осигурител „Маркони-МДС“ ЕООД.

На

09.02.2023г. и съгласно реда, разписан в чл. 8 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, от осигурителя „Маркони-МДС“ ЕООД е представено в ТП на НОИ - Стара Загора удостоверение-приложение №9 към болничен лист № Е20222803199, издаден на А.К. с посочена причина за временната неработоспособност „общо заболяване“ за периода от 12.08.2022г. до 26.08.2022г. включително.

Болничният лист се явява първичен и е с определен режим на лечение „болничен“ в рамките на шест дни и „домашен амбулаторен“ за девет дни. В хода на извършената преценка на осигурителните права на лицето и съответно на правото му на парично обезщетение за времена неработоспособност по болничен лист Е20222803199, е установено, че съгласно информацията, подадена от осигурителя в приложение №9 и в Регистъра на осигурените лица, към датата на настъпване на времената неработоспособност лицето не е осигурено за риска общо заболяване и майчинство, като е посочено, че осигуряването е прекъснато на 04.08.2022г.

С

Разпореждане № О-23-999-00-********** от 10.02.2023г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, на А.К. е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20222803199. От фактическа страна отказът е обоснован с обстоятелството, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на временната неработоспособност.

А.К. е оспорила пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора Разпореждане № О-23-999-00-********** от 10.02.2023г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с искане разпореждането да бъде отменено и да бъде изплатено полагащото й се парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО.

С обжалваното Решение № 1040-23-23 от

30.03.2023г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил като неоснователна подадената от А.К. жалба и изцяло е потвърдил Разпореждане № О-23-999-00-**********/10.02.2023г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора. Решаващият орган, след като е извършил допълнителна проверка по отношение на осигурителния статус на А. К. за периода 04.08.2022г. – 11.08.2022г., разгледал и обсъдил нормативно регламентираните условия за възникване на осигуряването; материалноправните предпоставки за възникване на правото по чл.40, ал.1 от КСО на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, е обосновал извод, че към 12.08.2022г.

– датата на настъпване на временната неработоспособност, лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и съотв. няма право на парично обезщетение по болничен лист № Е20222803199 за периода 12.08.2022г.- 26.08.2022г. В мотивите на решението са изложени съображения, че за периода на незаконното уволнение, А. К. не се счита за осигурена за риска „общо заболяване и майчинство", тъй като за това време не се дължат осигурителни вноски за този осигурителен риск, макар по силата на чл.9, ал.3, т.1 от КСО времето да се зачита за осигурителен стаж, но само при пенсиониране. Решението на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е получено от пълномощника на жалбоподателката на 04.04.2023г., а от А.К. – на 07.04.2023г. (л. 16).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото с него Разпореждане № О-23-999-00-**********/10.02.2023г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на

НОИ, гр. Стара Загора. Като доказателства са приети и представените от пълномощника на жалбоподателката Решение №

608/16.12.2022г. по гр. дело № 2364/ 2022г. по описа на РС – Казанлък; Заповед № 12 от 04.08.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на А.К., както и служебно изисканите от съда справки от поддържаните в НОИ информационни системи и регистри.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето П.М.Д.. Свидетелят, който живее на семейни начала с жалбоподателката, заявява, че А.К. е работила в хотела на „Маркони-МДС“ ЕООД в гр. Павел баня до 12.08.2023г., когато й се наложило да влезе в болница.

Последно на 11.08.2022г. е била на работа. Свидетелят заявява, че често в този период е карал с колата А. до работа, когато не се е чувствала добре поради напредналата бременност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал. 1 от КСО /жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 18.04.2023г. – л.10/ и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното

Решение № 1040-23-23 от 30.03.2023г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Не се установяват допуснати в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до отмяна на акта на това основание.

Основният спорен въпрос по делото се свежда до това, дали към 12.08.2022г. – датата на настъпване на временната неработоспособност по болничен лист № Е20222803199, А.К. е била осигурена за общо заболяване и майчинство и съотв. дали по отношение на лицето са били изпълнени нормативно регламентираните условия по чл. 40, ал. 1 от КСО за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност.

Съгласно §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.