Решение № 389 от 07.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300503033 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по две въззивни жалби против решение № 3542/09.08.24г.,постановено по гр.д.№ 1442/24г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.

С въззивната жалба на Ц. И. К.,ЕГН-***** решението се атакува както в частта,с която е осъдена УМБАЛ „*******“ЕАД,гр.П. на осн.чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД да заплати на Е. Р. Г., ЕГН-**********,действаща чрез своята майка и законен представител А. Ф.

Г.,ЕГН-********** обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на осъществено на 01.02.2019 г. по непредпазливост деяние от Ц. И.

К. – ***** на УМБАЛ „*********“ ЕАД, изразяващо се в *****, с последваща ***** на останалата част от *****, което е довело до ***** на част от тялото – *****,за размера над 5000лв.до присъдените 25 000лв.,ведно със законната мораторна лихва,считано от датата на настъпване на увреждането – 01.02.2019г.до окончателното изплащане на сумата,така и в частта,с която е уважен предявеният против К. обратен иск за осъждането да заплати на УМБАЛ „********* сумата от 25 000лв.на осн.чл.203,ал.2,предл.второ от КТ във вр.с чл.45 от ЗЗД,ведно със законната лихва,която сума представлява обезщетение за вреди, причинени на работодателя УМБАЛ „******** от ответната страна Ц. И. К. – при или по повод осъществяване на работата й при ищцовото дружество, които са причинени вследствие на престъпление по чл.134,ал.2,предл. второ във вр. с ал.1 о т НК,установено с Решение № 1

1056/06.07.2020 г. по а.н.д. № 3415/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, при условие,че УМБАЛ „********* изплати посочената парична сума,ведно със законната лихва в полза на Е. Р. Г.,действаща чрез своята майка и законен представител А. Ф. Г.

Жалбоподателката поддържа,че решението е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като размера на присъденото обезщетение не е определен по справедливост съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД,за което се излагат съображения в жалбата.Моли съда да отмени решението,като вместо това постанови друго,с което да отхвърли предявеният главен иск от УМБАЛ „*********“ЕАД за размера над 5000лв.до присъдения размер от 25 000лв.,както и да отхвърли изцяло предявеният от УМБАЛ „*********** против нея обратен иск изцяло поради изтекла погасителна давност.Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата по тази жалба страна УМБАЛ „*-******,гр.П. намира жалбата за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.

С въззивната жалба,подадена от УМБАЛ „**********,ЕИК-***** решението се обжалва само в частта,с която болничното заведение е осъдено да заплати на Е. Р. Г., ЕГН-**********, действаща чрез своята майка и законен представител А. Ф.

Г.,ЕГН-********** на осн.чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД сумата от 25 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на осъществено на 01.02.2019г. по непредпазливост деяние от Ц. И. К. – ***** на УМБАЛ „***********,изразяващо се в *****,с последваща ***** на останалата част от *****, което е довело до ***** на част от тялото – *****,ведно със законната мораторна лихва,считано от датата на настъпване на увреждането – 01.02.2019г.до окончателното изплащане на сумата.Излагат се доводи,че съдът не е приложил правилно чл.52 от ЗЗД и не определил размера на неимуществените вреди по справедливост.Поддържа се също,че съдът не е разгледал своевременно заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните лихви за забава върху сумата от 25 000лв. и е уважил този акцесорен иск изцяло от датата на деликта до пълното заплащане на сумата.Иска отмяна на решението в атакуваната му част,включително законната лихва върху сумата от 25 000лв. като неправилно.Претендират се разноски за заплащане на ДТ за въззивното обжалване.

Въззиваемата по тази жалба страна-Ц. И. К. не е взела становище по същата.

Въззиваемата и по двете жалби Е. Р. Г.,ЕГН-**********,действаща чрез своята майка и законен представител А. Ф. Г.,ЕГН-********** също не е изразила становище по тях.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбите,намира за установено следното:

Жалбите са допустими като подадени от надлежни страни в законния срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

При разглеждането им по същество съдът намира жалбата на Ц. И. К. за неоснователна,а жалбата на УМБАЛ „********* за частично основателна по следните 2 съображения:

Пред първата инстанция e предявен иск от Е. Р. Г.,действаща чрез своята майка и законен представител А. Ф. Г. против УМБАЛ „*********** с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания,вследствие на осъществено на 01.02.2019г. по непредпазливост деяние от ***** на УМБАЛ „**********- Ц. И. К. в размер на 25 000лв.Ц. К. е конституирана като трето лице-помагач по делото на страната на ответника,който с писмения отговор е предявил обратен иск против същата с правно основание чл.203,ал.2,предл. второ КТ във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000лв. обезщетение за вреди,причинени на работодателя УМБАЛ „**********от ответната страна Ц. И. К. – при или по повод осъществяване на работата й при ищцовото дружество,които са причинени вследствие на престъпление.

Твърденията в исковата молба са,че ищцата е била приета в ответното болнично заведение-в клиниката по инфекциозни болести за лечение на 28.01.19г.,придружавана от майка си А. Г.,тъй като към онзи момент е била на 8 месеца.След постъпването ,на ищцата бил сложен абокат.На 01.02.19г.лекарският екип взел решение детето да бъде изписано.Майката и бебето били извикани в манипулационната стая от *****ката Ц. К. за сваляне на абоката.При свалянето му К.,която извършвала манипулацията,при опит да среже с ножица лейкопласта,с който бил закрепен абоката,отрязала крайната ***** на пети пръст на ***** на детето.След установяване на увреждането същото било преместено с линейка в клиниката по детска хирургия.Вследствие на полученото нараняване се наложило извършването на частична ***** на пети пръст на ***** на детето – ***** на част от пръста, като при извършване на *****та било установено,че са останали около 2 мм от *****.***** била отстранена чрез *****, след което бил оформен ***** на пети пръст на *****.Престоят в клиниката по детска хирургия продължил от 01.02.2019г. до 05.02.2019г.

Твърди се във връзка с причинените неимуществени вреди на ищцата,че следващият един месец след изписването същата станала неспокойна,нарушил се режимът на хранене и спане и детето започнало да се събужда по-често по време на сън.След проведения контролен преглед било констатирано,че детето се възстановява добре,но следващите няколко месеца продължило да има проблеми с режима на хранене и спане, като често се събуждало и плачело в продължение на няколко минути. Сочи се, че през деня – по време на игра, детето често криело своята лява ръка и почти не я използвало. Твърди се, че това състояние продължило до навършване на две годишна възраст на детето.През следващите години,докато детето растяло, многократно се случвало да пита своите родители защо малкият пръст на ***** е по-различен от този на дясната.Детето изпитвало срам от загрозяването на ръката си,което загрозяване било видимо за околните и най-вече за децата на нейната възраст.Детето започнало да крие лявата си ръка от околните, което довело до ежедневно неудобство за него.Твърди се, че в следствие на получената травма детето претърпяло неимуществени вреди,изразяващи се в болки, страдания, нарушен режим на хранене и спане, срам неудобство и затруднения при използване на лявата си ръка в 3 ежедневието.Поддържа се,че полученото травматично увреждане представлява средна телесна повреда,изразяваща се в ***** на левия горен крайник за цял живот,което било видно от решение № 1056/06.07.2020г. по а.н.д. № 3415/2020г. на ПдРС,постановено по реда на чл. 78а НК.С цитираното решение Ц. К. била призната за виновна за това, че на 01.02.2019г. в УМБАЛ „*********,Клиника по инфекциозни заболявания,по непредпазливост е причинила на Е. Р. Г. средна телесна повреда,изразяваща се в *****, с последваща ***** на останалата част от *****, което увреждане представлява ***** на част от тялото – *****,чрез извършване на действия,които спадат към правнорегламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност, а именно – действия (сваляне на абокат, фиксиран с шина на ръката),които са включени в длъжностната характеристика на ***** при *********,Клиника по инфекциозни заболявания,които тя няма право да упражнява съгласно трудов договор № 289/10.08.2011г.,сключен между Ц. И. К. и УМБАЛ „********* и съгласно длъжностна характеристика за *****, като е призната за виновна за престъпление по чл.134, ал.2,предл.2 във вр.с ал.1 от НК.

Ответникът УМБАЛ „********* в отговора си по чл.131 от ГПК не оспорва,че Ц. И.

К. е призната за виновна за соченото престъпление.Не оспорва, че детето е претърпяло болки и страдания, но твърди, че към момента на травмата детето е било на 1 година и оперативната интервенция на *****та на пръста е приключила успешно – без необходимост от последващо лечение, като раната е зараснала за кратко време.Намира,че твърденията за това,че детето е било неспокойно и плачело месеци наред не могат да се свържат с причинената увреда и било нелогично това неспокойно поведение д а е продължило около една година. При такова травматично увреждане било нормално да се изпитва болка,но не и за толкова продължителен период-цяла година,нито можело да бъде единствената причина за безпокойство и плач при дете на такава възраст. Поддържа,че е засегнат малкия пръст на ***** и не с е засяга захвата на ръката, нито пречи ръката да се използва пълноценно.Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва за забава за периода от 01.02.2019г. до 25.01.2021г.

По отношение на предявеният срещу Ц. И. К. обратен иск ответното болнично заведение твърди,че третото лице – помагач е причинило на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в *****, с последваща ***** на останалата част от ***** чрез извършване на действия,които спадат към правнорегламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност. Счита,че доколкото вредата е причинена в резултат на престъпление, отговорността на *****я се определя от гражданския закон и ответникът по обратния осъдителен иск носи пълна имуществена отговорност.

Третото лице-помагач и ответник по обратния иск Ц. И. К. в писмения си отговор не оспорва,че е работила по трудов договор с УМБАЛ „******** като *****,както и че на 01.02.2019г.при медицинска манипулация се е стигнало до увреждане на пети пръст на ***** на ищцата.Възразява обаче,че вземането по обратния иск е погасено по давност,доколкото увреждането е настъпило на 01.02.2019г.,а обратният иск е предявен на 21.03.2024г.Счита 4 също,че предвид факта,че се е намирала в трудово-правни отношения с УМБАЛ „*********,то размерът на нейната отговорност е определен в чл.206,ал.1 от КТ и той е до една брутна заплата.Отделно поддържа,че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно, като последното следва да се намали до размер на сумата от 3000лв.

По делото е прието за безспорно между страните,че към 01.02.2019г. Ц. И. К. е полагала труд по трудово правоотношение при УМБАЛ „*********** на длъжност „*****“.

Приложено е по делото а.н.д. № 3415/2020г. по описа на ПдРС,от което се установява, че с решение № 1056/06.07.2020г. Ц. И. К. е призната за виновна за това, че на 01.02.2019г. в УМБАЛ „*********, Клиника по инфекциозни заболявания, по непредпазливост е причинила на Е. Р. Г. средна телесна повреда,изразяваща се в отнемане на крайната ***** на ставата на пети пръст на *****, с последваща ***** на останалата част от *****,което увреждане представлява ***** на част от тялото – *****,чрез извършване на действия, които спадат към правнорегламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност,а именно – действия “сваляне на абокат, фиксиран с шина на ръката”,които са включени в длъжностната характеристика на ***** при УМБАЛ „**********,Клиника по инфекциозни заболявания и които действия тя няма право да упражнява съгласно Трудов договор № 289/10.08.2011г.,сключен между нея и УМБАЛ „********** и съгласно длъжностната характеристика за *****,изготвен от Н. – Клиника по инфекциозни заболявания и утвърдена от изпълнителния директор на УМБАЛ „******** и подписана от Ц. К. на 21.03.2017г. – престъпление по смисъла на чл.134,ал.2,предл. второ във вр. с ал.1 от НК,като на основание чл.378,ал.4,т.1 от НПК във вр. с чл.78а от НК Ц. К. е освободена от наказателна отговорност,като й наложено административно наказание глоба в размер от 1000лв.