Решение № 260213 от 18.03.2021, Районен съд - Пещера

Р Е Ш

Е Н И Е

:

№ 260213/18.03.2021 година, гр. Пещера.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав

На 24.02.2021 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

Секретар: СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА

Прокурор: като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр. дело № 702 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по чл.146 от ЗЗП.

Постъпила е искова молба от Ц.А.Ц.,

ЕГН – ********** *** чрез процесуалния й представител адв. Д.Ф., срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********

, със седалище и адрес на управление: гр.София, Ж.К.Люлин № 7,бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,“Силвър център“,ет.2 офис 40-46, с управител Стефан Колев и против ответника „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,Ж.К. Люлин № 7 бул. “Джавахарлал Неру“ № 28, “Силвър център“, ет.2 офис 40-46, в която твърди, че на 04.10.2019 година между ищцата по настоящото дело и първият ответник бил сключен Договор за паричен заем под №

3649770, като същият противоречал на императивни изисквания на ЗЗД. Сочи се още, че съществувал договор под № 3649770 от 04.10.2019 година, сключен между двамата ответници, който бил лишен от правно основание, като същевременно бил уговорен и в противоречие с добрите нрави в ущърб на ищцата с цел обезпечаване на нищожна кредитна сделка. Твърди се още, че по договора с първия ответник бил договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, с което се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансови услуги в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което считат, че е налице нищожност на договорената клауза. Така договорената лихва надхвърляла с повече от три пъти законната лихва и това нарушавало добрите нрави.

Сочи се още, че договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден договор, поради което нищожността на клаузата за договорена лихва /респ. на клаузата за ГПР/, която е съществен елемент на договорното съдържание имала за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.В настоящия случай не били спазени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК да е посочен действителния размер на ГПР. Според ищцата в кредитното правоотношение бил приложен ГПР, различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки в договорното съглашение ГПР от

46.96 % е заблудил потребителката, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР и съответно до произтичащите от това правни последици, предвидени в чл.22 от ЗПК - нищожност на договора, поради липса на задължителен реквизит.

Уговореното възнаграждение за дружеството-поръчител е разход по кредита, който също според ищцовата страна е следвало да бъде включен в изчисляване на годишния процент на разходите и е индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК.

Поради невключване на това възнаграждение в размера на ГПР,в действителност представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите. Посоченият в стандартен европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 46.96 % съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които тя ще направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителката, която е сключила кредитната сделка при планирани разходи, които ще следва да направи по време на действие на договора в размер на 46.96 % ГПР.

Твърди се още, че на собствено основание е нищожен и сключеният на 04.10.2019 година договор за поръчителство между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целите на Директива 2008/48, транспонирано в

ЗПК. Счита, че преди сключване на договор за кредит кредиторът е бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на длъжника, като при необходимост да извърши справка в съответната база данни и това задължение произтичало от разпоредбите на чл.16 от ЗПК. На практика тази клауза, която предвиждала, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител, прехвърляла риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на неплатежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличение на размера на задълженията. Съществувала опасност от свръх задлъжнялост на длъжника, поради което тази договорка следвало да се квалифицира като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя клауза на основание чл.143 от ЗПК. Освен посоченото счита, че кредитодателят поставяйки условие на длъжника да сключи договор с дружеството – поръчител е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл.22 от ЗЗД. На последно място поради характера на договора за поръчителство същият можело да съществува валидно единствено при условие, че съществува валиден главен дълг. В случая обаче тъй като кредитната сделка била нищожна - не бил породил и правно действие сключеният договор за поръчителство.

Моли се съдът да постанови решение, с което да бъде провъзгласено спрямо „Изи Асет

Мениджмънт“АД нищожността на договор за паричен заем № 3649770 от 04.10.2019 година като противоречащ на Закона за задълженията и договорите

,Закона за защита на потребителите и Закона потребителския кредит.

Моли да се постанови решение, с което да се прогласи спрямо „Файненшъл

България“ ЕООД нищожността на договор за поръчителство под № 3649770 от 04.10.2019 година като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна правна сделка.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявеният иск със становището, че на 04.10.2019 година с ищцата е сключен договор за паричен заем № 3649770, след отправено от нея предложение за сключване на договор.На ищцата е била заета сума в размер на 500 лева .Последната се задължила да погаси главница и лихва в общ размер от

543.48 лева като следвало да заплати 21 равни седмични вноски ,съгласно погасителния план.Всяка вноска била в размер от 25.88 лева с първоначална дата на плащане 14.10.2019 година и последна дата 02.03.2019 година. Съгласно клаузите на договора заемателят е следвало да представи в срок от три дни,считано от датата на сключване на договора едно от следните обезпечения по своя преценка: двама поръчители, при посочените изисквания в договора или банкова гаранция,отговаряща на посочените условия в договора или одобрено от Заемодателя дружество-поръчител ,което предоставя гаранционни сделки. Сочат още, че е неоснователно твърдението на ищеца за нищожност на клаузата, с която е уговорен годишен лихвен процент в размер на 40% поради противоречие с добрите нрави и неравноправие между правата и задълженията на страните ,тъй като не съществувало нормативно ограничаване при договарянето относно размерът на възнаградителната лихва,като нямало и правила за определяне на възнаграждението на заемодателя. В процесния случай било видно, че надвишението не било значително като следвало да се зачита свободата при договарянето. В договора бил спазен чл.19, ал.4 от ЗПК, според който ГПР не следвало да надвишава пет пъти размера на законната лихва. Оспорват и твърденията за нищожност на договора за поръчителство.Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли иска. Сочат доказателства.

В срока за отговор е постъпил писмен отговор и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД гр.София ,в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск ,тъй като преди да сключи договора за заем длъжникът Ц. е получила Стандартен европейски формуляр, в който фигурирали всички съществени условия на договора ,а именно размер на лихвен процент, ГПР и изискване за предоставяне на обезпечение,т.е ищцата била уведомена за възнаградителната лихва ,която ясно била разписана в договора.Нямало основание да се счита,че е налице неравноправие и нарушение на добрите нрави след като няма нормативно предвидено ограничение на размера на възнаградителната лихва.Такова има единствено за годишния процент на разходите ,а видно от договора за паричен заем ГПР не надхвърля размерът предвиден в чл.19,ал.4 и ал.5 от ЗПК.Доколкото при формиране на ГПР се взема в предвид размерът на договорената лихва и тук ГПР не надхвърлял допустимия размер,поради което тази клауза определяща възнаградителната лихва не можело да се приема като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.Считат ,че не следва да се кредитират възраженията на ищеца ,че възнаграждението за предоставено поръчителство ,че същото следвало да се включи в годишния процент на разходи.Сочи се ,че договорът за поръчителство е едно второ акцесорно правоотношение и не би могло дължимата по него такса за възнаграждение на поръчителя да бъде включена в годишния процент на разходите по договор за паричен заем.Твърди се ,че

ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за паричен заем като към тази дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще предостави обезпечение ,кое точно от предвиденото ,какъв евентуален разход ще направи за него заемателят или ще избере да не предоставя обезпечение.Според ответника несъществуващите към деня на сключване на договора за заем разходи и възнаграждения нямало как да бъдат включени в ГПР и евентуални хипотетични разходи включени в ГПР ще доведели до неверен показател .Освен това възнаграждението е било уговорено като дължимо само при настъпване на определено условие,само ако потребителят прибегнел до тази възможност–обезпечаване на вземането чрез поръчител ,който предоставя гаранционна сделка и не е дължимо предварително,поради което не може да е известно към момента на сключване на договора за заем.Сочи се още ,че ответното дружество е вписано като финансова институция в регистъра на БНБ за финансовите институции с основен предмет на дейност –предоставяне на гаранционни сделки по занятие.Дружеството е следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка(поръчителство),с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя възникнали съгласно договора за паричен заем.По изложените съображения моли да се отхвърли предявеният иск.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията , възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства: Предложение за сключване на паричен заем; Договор за паричен заем № 3649770/ 04.10.2019 година; Договор за поръчителство № 3649770 от 04.10.2019 година; Рамков договор за поръчителство от 10.07.2019 година, ведно с извлечение и потвърждение; Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация се установява, че на 01.08.2019 година ищцата Ц.А.Ц. е депозирала писмено искане (по образец) в ответното дружество „Изи Асет

Мениджмънт“ АД за отпускане на заем. На

04.10.2019 година между „Изи Асет

Мениджмънт“ АД гр.София в качеството му на заемодател и Ц. А. Ц. *** в качеството й на заемател е сключен писмен договор за паричен заем ,по силата на който заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 500 лева, която сума заемателят се задължава да върне при следните условия: чрез погасителна вноска в размер на 25.88 лева, при договорен срок от 21 седмици, с брой вноски 21 при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.00 %; лихвен процент на ден при отказ от договора е 0.11 %; общ размер на всички плащания е 543.48 лева ;годишен процент на разходите по заема 46.96 %. Съгласно клаузите на договора заемателят се задължавал в 3 дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения 1./ две физически лица - Поръчители отговарящ на условията подробно описани в договора; 2./ банкова гаранция; 3./ одобрено от Заемодателя Дружество–поръчител, което предоставя гаранционна сделка. Страните са уговорили изрично, че в 14 дневен срок от сключване на договора за паричен заемателят е можел да се откаже от договора чрез уведомление - на хартиен или друг траен носител до заемодателя, без да дължи обезщетение или неустойка, като не е длъжен да посочва и причина за отказа. В този случай заемателят дължи връщане на заетата сума (главницата) ведно с лихва на ден в размера посочен в чл.2, т.6.2, т.е. по 0.11 % на ден всеки ден на ползване до деня на реалното връщане, без неоправдано забавяне, но не по-късно от 30 календарни дни, псчитано от изпращане на уведомление до заемодателя. С подписване на договора заемателят удостоверявал, че е получил от заемодателят заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената и съответно получена сума. Установява се още, че на 04.10.2019 година между „Файненшъл България“ ЕООД гр.София в качеството му на поръчител и Ц.А.Ц. в качеството й на потребител е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство под № 3649770, с който потребителят е възложил на поръчителя да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София, по силата на който договор дружеството „Файненшъл България“