Определение № 1539 от 25.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1875/2023
- Вид
- Определение № 1539
- Подписан
- 25.03.2025
- В сила
- 25.03.2025
- Състав
- Атанас Василев Славов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1539 гр. Варна, 25.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100101875 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е след връщане на делото от Варненски апелативен съд за произнасяне по инкорпорираното във въззивната жалба на Б. И. Д. и уточнено с молба вх. № 1629/05.03.2025 г. по регистъра на ВАпС искане за изменение на обжалваното Решение № 1215/15.11.2024 г. по настоящото дело в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК. Отправено е искане за намаляване на присъдените в полза на Г. П. Г., действащ чрез своя настойник Илия П. Г., разноски за адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Г. П. Г., чрез адв. Д. П., изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е инкорпорирана в депозираната от молителката въззивна жалба, следователно е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявени от Г. П. Г. против Б. Вячесловов Ш. и Б. И. Д. искове с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, а именно – за унищожаване на едностранната упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 2000 за удостоверяване на подпис и рег. № 2001, том 1, акт 114 за удостоверяване на съдържание от Нотариус Янчо Несторов с рег. № 011 на НК и район действие Районен съдВарна, тъй като упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, както и да се прогласи за недействителен по отношение на ищеца Г. П. Г. договора за дарение, обективиран в Нотариален акт № 121 том II, рег. № 6679, дело № 298/2022 г. на Нотариус Мариана Попова с рег. № 759 на НК и район на действие РС-Варна, вписан в Службата по вписванията -Варна, вх. рег. № 35223, дв. вх. № 34904, акт № ХС IV, дело № 21252/26.10.2022 год., с който Г. П. Г. е дарил на ответницата Б. И. Д. следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, ет. 1, а именно: апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение КККР, засягащо самостоятелния обект, е от 03.08.2022 г., разположен в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, без площ по документ за собственост и схема, а по удостоверение за данъчна оценка с площ от 82,35 кв.м., ведно с принадлежащите към апартамента мазе № 3 с площ от 11,06 кв.м. и таван № 1 с площ от 14,92 кв.м., както и 8,2 % идеални части от общите части на сградата, поради липса на представителна власт, на 1 основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
ВОС се е произнесъл като е уважил предявените искове и е осъдил Б. Вячесловов Ш. и Б. И. Д. да заплатят на Г. П. Г., действащ чрез своя настойник Илия П. Г., направените по делото разноски в размер на 9265 лв., от които 8800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В настоящия случай искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ищеца чрез процесуалния му представител – адв. Д. П., в последното открито съдебно заседание на 09.10.2024 г. Представени са списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие от № 23/01.04.2024 г. (л. 231 и 232 от делото на ВОС), съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 8800 лв. за защита по делото.
Съдът, като съобрази постъпилата молба и становището на насрещната страна, намира следното:
Крайният момент, до който може да се направи възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК по отношение на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, е до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Това е така, тъй като възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неразривно свързано с претенцията за разноски. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане (в този смисъл Определение № 36/26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 5936/2014 г., I г.о., ГК). В практиката на ВКС е обобщено трайното разбиране, че възражението за прекомерност може да бъде направено с молбата по чл. 248 от ГПК, когато производството се е развило в закрито съдебно заседание (какъвто настоящият случай не е), при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски – така Определение № 697 от 11.04.2023 г. по ч. гр. дело № 3907/2022 г. по описа на I гр. о. на ВКС и цитираните в него съдебни актове в същия смисъл.
В настоящия случай процесуалният представител на ответницата Б. Д. - адв. В. К., не е направил своевременно възражение за прекомерност по отношение на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение в последното открито съдебно заседание по делото, проведено на 09.10.2024 г. По изложените съображения молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. И. Д., инкорпорираното във въззивна жалба вх. № 31845/11.12.2024 г., уточнено с молба вх. № 1629/05.03.2025 г. по регистъра на ВАпС, за изменение в частта за разноските на Решение № 1215/15.11.2024 г. по гр. дело № 1875/2023 г. по описа на ВОС, на основание чл. 248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2