Решение № 52 от 12.02.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Търговище, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20233530101370 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК, за договорна лихва, с правно основание чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от кредитора – – „Профи Кредит България“ ЕООД – София, по Ч.гр.д. № 935/2023 г. по описа на РСТ е издадена заповед № 426/20.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжниците: М. Е. С. от гр. Добрич и Я. Д. Д., от гр.

Търговище, солидарно да заплатят на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата о т 110.31 лв., представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода 10.08.2019 год. – 03.09.2019 год. върху главница по договор за потребителски кредит № 3027967914 от 30.01.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2023 год. до окончателното изплащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

Посочено е в заповедта, че вземането произтича от следните обстоятелства:

Неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 3027967914 от 30.01.2018 год., сключен между страните, вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 03.09.2019 год.

Длъжникът- Я. Д. Д. е подала възражение против издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в законния едномесечен срок от връчването и. Съдът е указал на 1 заявителя да предяви иск по реда на чл.415 ал.1 във вр.чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.

Ищецът основава вземането си на сключен между него и ответниците договор за потребителски кредит № 3027967914 от 30.01.2018 год., при следните параметри: Сума на кредита: 5000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 309.11 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 7418.64 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1777.92 лв. и Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 74.08 лв.

На основание ОУ към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121- чл. 127 от Закона за задълженията и договорите Я. Д. Д., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължава да отговаря солидарно с М. Е. С. за задължението по договора при условията, посочени в договора.

Кредиторът изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 30.01.2018 г. превежда парична сума в размер на 5000.00 лв. по посочена от длъжника М. Е.

С., банкова сметка.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 3027967914 солидарните длъжници, дължат на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план. Предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към падежа на последната погасителна вноска, неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 110.31 лв. Договорното възнаграждение се претендира от 10.08.2019 г.

- падежа на първата неизплатена вноска до 03.09.2019г. - датата на предсрочна изискуемост.

Длъжниците не са изпълнявали поетите договорни задължения и са направили шестнадесет пълни и една непълна погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 3027967914, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит:

“Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато Клиентът/Съдлъжника, съответно техните наследници, настойници или попечители просрочат две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.“, на 03.09.2019 г.

ДПК № 3027967914 е обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитора - „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. На длъжника е изпратено уведомително писмо, с което е информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.

Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № 3027967914 е в общ размер на 6905.20 лв. С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 6368.83 лв. Сумата от 413.19 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, 2 че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“. По законната лихва заплатени са 83.18 лв. Сумата от 40.00 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а именно „КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и и други съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД декларира, че е запознат с действащата към датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса, същата се дължи в размер според актуалната към момента на възникване на задължението Тарифа.“.

Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора.

Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.

Ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ.

Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да се установи съществуване на вземането му към ответницата – солидарен длъжник по ДПК, за сумата в размер на 110.31 лв. , представляващо договорно възнаграждение за периода от 10.08.2019 г. - падежа на първата неизплатена вноска – 10.08.2019 г. до 03.09.2019г. - датата на предсрочна изискуемост, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3027967914/30.01.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по делото.

Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител. Постъпила е писмена молба, с която поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен.

3

Възраженията на ответника са следните:

- ДПК е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи: ГПР е посочен в абсолютна стойност 49.89 %, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран изрично е уговорен само годишен лихвен процент 41.17%. Липсва посочване на начина на изчисление на същия и начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.;

- Не става ясно при ГПР от 49,89% какво друго е включено него извън фиксирания годишен лихвен процент от 41,17%, нито дали в него е включен като разход и размерът на възнаграждението за допълнителни услуги, оскъпяващо кредита, поради което не може да се прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен и дали не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК.

- Т.нар. „Споразумение за допълнителни услуги“ е част от договора за кредит, но е обособено като отделно съглашение между страните, за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Видно от съдържанието му, изброените услуги представляват всъщност права, които кредитополучателят има по закон, а и доколкото са свързани пряко с договора за кредит, дължимите суми за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР, а в случая дори не става ясно и каква част от сумата в общ размер на 1777.92лв. се дължи за всяка от услугите.

- Посочените като услуги вьзможности не са свързани с каквито и да е негативни последици за кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на длъжника в тази връзка, сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави, поради което са нищожни, на осн. чл. 26, ал. 1, пр.3-то от ЗЗД.

- Обстоятелството, че тези разходи за допълнителни услуги очевидно не са включени в обявения от кредитора ГПР, съставлява самостоятелно нарушение на закона. Посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя и очевидно без да е включена и стойността на допълнителните услуги е нарушено императивното изискване по чл. 11 ал.1 т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо недействителността на договора изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което доводите на ищеца са изцяло неоснователни.

Редовно призована ответницата се яви в открито заседание лично и с упълномощен процесуален представител – адв. М. П. от АК-Търговище, която поддържа писмения отговор, моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да и се заплатят разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

4

Видно от приложеното Ч.гр.д. № 935/2023г. по описа на РС-Търговище, ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД – София, е подал на 28.06.2023г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответниците – М. Е. С. от гр. Добрич и Я. Д. Д., от гр.

Търговище да заплатят солидарно сумата от 110.31 лв., представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода 10.08.2019 год. – 03.09.2019 год. върху главница по договор за потребителски кредит № 3027967914 от 30.01.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2023 год. до окончателното изплащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съдът е издал заповед № 426/20.07.2023г. по Ч.гр.д. № 935/2023г. по описа на РСТърговище за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника М. Е. С. от гр. Добрич и Я. Д. Д., от гр. Търговище да заплатят солидарно на „Профи Кредит България“ ЕООД – София сумата от 110.31 лв., представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода 10.08.2019 год. – 03.09.2019 год. върху главница по договор за потребителски кредит № 3027967914 от 30.01.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2023 год. до окончателното изплащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, като и направените в заповедното производство разноски по делото – 25 лв. за държавна такса и 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК.