Решение № 155 от 30.10.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Ямбол, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А. М. Х. от с.********, обл.***, подадена чрез пълномощника адв. Р. А. от АК- Ямбол и по въззивна жалба от Р. И. М. от с.***, обл.****, против Решение № 170 от 03.04.2025 г., постановени по гр.д. № 3093/2024 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. М. Х. против Р. И.

М. и Г. А. Х. иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД да бъде проглА. за нищожен като привиден, сключен при условията на относителна симулация договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по нотариален акт № 124, том VI, peг. № 4178, дело № 589/2013 г. на нотариус peг. № 487 на НК и да бъде обявен за действителен сключеният между Р. И. М.- дарител и А. М. Х.- дарен, договор за дарение от 11.07.2013 г. на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в град Ямбол, ул. „Черно море“ № 17, а именно: ПИ с идентификатор *** с площ 210 кв.м, при граници поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, заедно с изградените в същия поземлен имот: самостоятелна сграда с идентификатор ***, представляваща еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м и самостоятелна сграда с идентификатор ***, представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ 9 кв.м. и А. М. Х. е осъден да заплати на Г. А. Х. направените по делото разноски в размер на 1 500 лв.

Оплакването на въззивника А. М. Х. е за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като постановено в нарушение на процесуалнитие правила. Според въззивникът Х. обжалваното решение не е мотивирано по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК- липсва преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи на съда. Твърди се, че решаващият съд е извел правните си изводи единствено и само въз основа на показанията на свидетелите на ответницата Г. Х., без да са обсъдени и преценени свидетелските показания на свидетелите на ищеца, представените от него 1 писмени доказателства и признанието на иска, направено от ответницата Р. М., като съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не е изложил доводи защо дава вяра на свидетелските показания на свидетелите на ответницата Г. Х., а игнорира свидетелските показания на свидетелите на ищеца, като по отношение на последните се твърди, че са базирани на техни лични разговори със страните по процесната сделка относно волята им за прехвърляне на идеалната част от недвижимия имот, предмет на тази сделка.

Според въззивникът Х., при обсъждане на представените по делото обратни писма, в които е обективирана действителната воля на страните по сделка, съдът не е отчел, че тяхното съдържание се подкрепя изцяло от свидетелските показания на св. П. и св. А., които имат преки впечатления за действителната воля на страните по сделката от тях самите, както и от признанието на иска, направено от ответницата Р. М.. Счита се, че ЯРС неправилно е ценил показанията на свидетелите К. и К., с оглед заявеното при разпита им, че не знаят лично от страните по сделката каква е била действителната им воля за прехвърлянето на процесния имот, нито са видели плащане на продажната цена, посочена в нотариалния акт. Изтъква се, че при извеждането на правните си изводи съдът не е взел предвид и това, че цената на сделката е равна на данъчната оценка на прехвърляния имот, която е различна от пазарната цена на имота, както и не е взел предвид доводите на ищеца Х. и ответницата М., че не познават и не са виждали свидетеля К.. Като не е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, поради което е постановил неправилен и необоснован съдебен акт.

Въззивникът Х. поддържа, че правните изводи на съда относно доказателствената стойност на обратното писмо, не са съобразени и противоречат на практиката на ВКС, според която, ако издаденото от единия съпруг обратно писмо сочи, че в действителност се сключва договор за дарение, че записаната в нотариалния акт продажна цена за имота не е договаряна, не е плащана и не се дължи, то съставлява начало на писмено доказателство, създаващо вероятност за симулация. Поддържа се, че при констатирани от съда различни твърдения на бившите съпрузи относно процесната сделка, ЯРС не е изпълнил задължението си да ги прецени и изследва с оглед всички обстоятелства по делото, в т.ч. и родствените връзки между страните по оспорената сделка и между страните по делото, размера на уговорената продажна цена, доводите в исковата молба за неплащане на договорената цена, които могат да бъдат ценени като индиция, че не е имало обща воля да възникне задължение за плащането й, признанието на иска от ответника- страна по сделката, събраните свидетелски показания. Обжалваното решение се счита за неправилно и като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил всички своевременно заявени в хода на процеса доводи и възражения на страните по делото, конкретно признанието на иска от ответницата М. с отговора на исковата молба, както и нейното признание на верността и автентичността на представените с исковата молба два броя обратни писма, не е взел предвид, че в предмет на доказване по делото е действителната воля на страните, каквато е била към момента на изповядване на оспорваната сделка, че съпругата на ищеца не е участвала в сделката, а меродавна е само волята на лицата, участвали в сделката, че посочената в нотариалния акт за покупко-продажба продажна цена е равна на данъчната оценка на прехвърления имот и не е адекватна на пазарната цена на имота, което е индиция за симулативността на изповяданата покупко- продажба. Твърди се, че ЯРС не е отчел обстоятелството, че Г. Х. не е страна по процесната сделка и не е присъствала при изповядването й от нотариус; че бащата на ищеца му е прехвърлил своята ½ идеална част от процесния имот чрез дарение, което е индиция, че майката е направила същото, както и че признанието на ответницата М. относно волята й да прехвърли своята идеална част от процесния имот на сина си е чрез дарение. По отношение изявленията на страните за плащане на продажната цена, обективирани в процесния нотариален акт за покупко-продажба, въззивникът Х. изтъква, че в частта на 2 нотариалния кат, в която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът- че я е получил, представлява частен свидетелстващ документ за знание и не обвързва съда със задължение да приеме за доказано, че този факт се е осъществил. По тези съображения се моли за отмяна на решението на първата инстанция и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявения иск да бъде уважен изцяло. Направено е искане за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

Оплакването на въззивницата Р. М. е за неправилност на решението, тъй като при постановяването му съдът не е взел предвид направеното от нея признание на иска и представените по делото обратни писма, които са подписани от нея и написаното в тях е истина. Оспорени са доводите на съда, с които не е приел за верни показанията на дъщерята на въззивницата- св. А., като се сочи и това, че съдът не е обсъдил в пълнота показанията на св. П., както и дадените от нея обяснения относно познанството й със св. К., а е приел безкритично и изцяло за достоверни показанията на свидетелите на втория ответник Г. Х..

По изложените в жалбата съображения въззивницата Р. Х. моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявения иск да бъде уважен.

С подадения писмен отговор въззиваемата Г. А. Х., чрез пълномощника си адв.

М. Х. от АК- Ямбол, е оспорила въззивните жалби като неоснователни. Изложени са съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните в жалбите от въззивниците пороци. Счита се, че правилно, обосновано и в съответствие с цитираната в отговора практика на касационната инстанция, районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че представените от ищеца обратни писма са съставени без участието на съпругата на приобретателя по сделката, поради което и спрямо нея те нямат обвързваща сила. Поддържа се, че същите съставляват начало на писмено доказателство, доколкото са непротивопоставими на неучаствалата в сделката съпруга на ищеца, т.к. нямат достоверна дата и следва да бъдат ценени в съвкупност с всички доказателства по делото. Според доводите на въззиваемата, правилно и обосновано съдът не е кредитирал показанията на свидетелите А. и С., тъй като същите не установяват каква е била действителната воля на страните по сделката, а по отношение на показанията на св. А. се сочи, че е заинтересована от изхода на делото, което правилно е взето предвид от ЯРС при оценката на тяхната достоверност. По изложените в отговора на въззивната жалба подробни доводи, въззиваемата моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а решението на ЯРС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Заявена е претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В подадения от А. Х. отговор на въззивната жалба на Р. Х. се излагат съображения за основателност на същата.

В съдебно заседание подадената от въззивника А. М. Х. въззивната жалба се поддържа изцяло от процесуалният представител- пълномощник.

Въззивницата Р. И. М., редвоно призована, не се явява и не се представлява в о.с.з.

Въззиваемата страна чрез пълномощника си в съдебно заседание оспорва въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ямболският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

3

Производството пред първоинстанционния Ямболски районен съд е образувано по искова молба на А. М. Х. от с.******* против Р. И. М. от с.******** и Г. А. Х. от с.*****, с която е предявен иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, за прогласяване за нищожен, като привиден, сключен при условията на относителна симулация договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по нотариален акт № 124, том VI, peг. № 4178, дело № 589/2013 г. на нотариус peг. № 487 на НК и за обявяване за действителен на осн. чл. 17, ал.1 от ЗЗД, сключения между Р. И. М. - дарител и А. М. Х. дарен, договор за дарение от 11.07.2013 г. на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в град Ямбол, ***, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор

*** с площ 210 кв.м, при граници поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***, заедно с изградените в същия поземлен имот: самостоятелна сграда с идентификатор ***, представляваща еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м и самостоятелна сграда с идентификатор ***, представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ 9 кв.м.

В исковата си молба ищецът е изложил, че на 11.07.2013 г. по нотариален акт № 124/2013 г. между него и ответницата Р. И. М. била изповядана сделка за покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от процесния имот за сумата 8 700 лв., като другата 1/2 ид.ч. била вече негова собственост на основание договор за дарение от 2006 г. През 2013 г. ищецът бил в брак с ответницата Г. Х., който бил прекратен с развод през 2018 г. Ищецът поддържал, че сделката покупко-продажба на недвижим имот била привидна- с нея страните прикрили извършено между тях дарение, по силата на което ответницата Р. М. дарила на ищеца А. Х. описания в нотариалния акт имот. Действителната си воля страните по сделката изразили в писмен документ- обратно писмо, подписано на датата на изповядване на сделката -11.07.2013 г., като я потвърдили отново и в писмен документ- обратно писмо, подписано пред нотариус peг. № 322 на НК- Д.Л. на 05.09.2024 г. Предвид тези обстоятелства, ищецът е посочил, че покупко-продажбата се явява привидна и прикрива дарение на недвижимия имот, симулативна е, осъществена при условията на относителна симулация и това съгласно чл.