Решение № 3027 от 13.07.2026, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 775/2026
- Вид
- Решение № 3027
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- Василка Желева
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.13, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.13, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.48, ал.1, т.10 · Закон за убежището и бежанците
- чл.63а · Закон за убежището и бежанците
- чл.68, ал.1, т.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.70, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.84, ал.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.2 - 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.2 - 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.4 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.2 - 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
РЕШЕНИЕ
№ 3027
Хасково, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20267260700775 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С. С. М., [държава], с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): [населено място], [жк], РПЦ – ****** към ДАБ, против Решение №УПХ 259/12.06.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Жалбоподателката твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Излага доводи, че решението било постановено в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, въз основа на които бил постановен отказът, били незаконосъобразни, тъй като административният оран не бил извърши цялостна и индивидуална преценка на всички относими факти и обстоятелства по случая, както и на причините, поради които жалбоподателката била напуснала държавата си на произход.
В жалбата се сочи, че в хода на административното производство жалбоподателката била изложила подробно обстоятелствата, довели до напускане на страната й по произход. Считала, че евентуалното й завръщане в тази държава би довело до реален риск за живота, сигурността и личната й неприкосновеност, поради което били налице предпоставките на чл.9 от ЗУБ. В решението липсвали ясни мотиви защо молбата е приета за явно неоснователна и защо са приложени основанията на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Видно от съдържанието на решението, административният орган бил обсъждал обстоятелства, свързани със ситуацията в държавата по произход, положението на отделни обществени групи, възможността за получаване на защита и други въпроси, които по своя характер изисквали разглеждане на молбата в производството по общия ред. Липсата на достатъчно мотиви представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като не позволявало да се установи въз основа на кои фактически основания административният орган бил достигнал до своите правни изводи.
Твърди се, че подадената от жалбоподателката молба не била явно неоснователна, и неправилно били приложени разпоредбите на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Нарушен бил и принципа non-refoulеment – забрана за връщане на лице в държава, в която неговият живот, свобода или сигурност биха били застрашени. Административният орган не бил извършил необходимата задълбочена оценка на риска при евентуалното връщане на жалбоподателката в държавата по произход. Неизследването на фактите, свързани както с личното положение на молителя, така и с актуалната ситуация в държавата по произход, представлявало съществено нарушение на закона и било основание за отмяна на административния акт.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът, Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (Т. В.), чрез процесуалния си представител, излага в писмени бележки подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР (с имена С. С.) с вх.№105450-1822/28.05.2026 г. и подадена чрез РПЦ – [населено място] при ДАБ под вх.№749/01.06.2026 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-36888/01.06.2026 г., С. С. М., [държава], е поискала закрила от Република България.
Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-36888/01.06.2026 г. като С. С. М., гражданство [държава], етническа принадлежност *****, родена на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, със средно образование, професия – домакиня, религия – ******, [семейно положение] – съпруг М. А. М., дете А. М. М., роден 199* г., без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за сестрата на чужденката, която е в [държава], и за съпруга й, който е с нея в България.
Под рег.№УП-36888/02.06.2026 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервюта с С. С. М., [ЛНЧ].
С Решение №УПХ 259/12.06.2026 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на С. С. М. като явно неоснователна.
На 16.06.2026 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателката, последната е запозната с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 17.06.2026 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД-05-27/14.01.2025 г. на Председателя на ДАБ, с която Т. В. В., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр.Харманли, е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
Регистрацията на С. С. М. е извършена на 01.06.2026 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 12.06.2026 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при Регистрационно-приемателен център – гр.Харманли към ДАБ, с чужденката е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че чужденката не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от нея причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденката молба за закрила.
При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата не е заявила като причина за напускане на страната си по произход – [държава], някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
В интервюто, проведено на 02.06.2026 г., интервюираната сочи, че е родена в [населено място], [държава], и е живяла само там със съпруга си и неговото дете. Ходила на училище до 12 клас, не била работила. Съпругът й и неговият син се намирали с нея тук в България. В [държава] били една нейна сестра, синът й и дъщеря й. Разказва, че напуснала [държава] през март 2026 г. нелегално, като напуснала страната сама, а съпругът й се намирал в [държава]. От [държава] стигнала до [държава] с кола и с националния си паспорт, там останала три дни, от [държава] със самолет пристигнала в [държава], където останала месец и половина, а от [държава] до България пристигнала по море с параход. Преминала в България на 15 май 2026 г. нелегално с параход, били тръгнали да пътуват за [държава] с кораба, но българските власти ги видели и задържали.
На въпроса за причините, поради които е напуснала страната си на произход и защо не желае или не може да се върне там, интервюираната отговаря, че напуснала страната си заради политически причини, защото били против правителството в [държава], че затворили синът й в затвор, защото протестирал мирно заради това, че нямали права и свободи. Това се случило през 2014 г. През 2018 г. пак го затворили в затвора до сега заради протестите. Когато го посещавала в затвора и му носела храна и лекарства, виждала, че не му ги дават тези неща. Мъжът й и него го вкарали в затвора през 2018 г. за 8 месеца, и той бил против правителството и президента. След като го освободили, мъжът й се криел из страната, постоянно идвали в къщи от службите по сигурността, като я разпитвали за сина на мъжа й и мъжа й, тя била сама и я заплашвали и разпитвали за тях. Не можела да живее спокойно там, страхувала се. Заявява, че ако сега се върнела, щели да я затворят в затвора, защото се опитала да излезе нелегално от страната си. Сочи, че имала проблеми с официалните власти в страната – когато идвали в къщи я питали за мъжа й и започвали да правят обиск на цялата къща.
Интервюираната изрично декларира, че не е членувала в политическа партия или организация, че не е била член на въоръжена групировка, върху нея лично не е оказвано насилие, не е имала някакви проблеми въз основа на етническата си принадлежност и въз основа на религия в родната си страна, не е била арестувана, осъждана или обвинявана в престъпление. Заплашвали я от държавна сигурност, като й казвали, че ако не се предаде мъжът й, нея ще я вкарат в затвора.
Разпечатката съдържа 39 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbbd62e4-815b-47dd-958e-11466600c041