Присъда № 31 от 08.10.2021, Районен съд - Разград

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №31/08.10.2021 г.,постановена по НОХД №3/2021 г. по описа на Районен съд - Разград.

Обвинението срещу подсъдимия Р. И. С. е за това, че за времето от 06.09.2010 г. до 06.10.2010 г. в с. Липник, общ. Разград, след предварителен сговор с И.Т.Н. от гр. Русе, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за И.Т.Н. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Д. И. О. от гр. Разград, за това, че ще сключи изгодна сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като е причинил имотна вреда в размер на 32467,50 лв. (големи размери) на “ИМДО” ООД гр.

Разград, с управител М. О. О., представлявано от Д. И. О. – престъпление по чл. 211, пр. 2 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК.

Пред Районен съд – Разград представителят на РП – Разград поддържа обвинението, счита фактическата обстановка за изяснена по несъмнен начин, а авторството - доказано чрез разпита на свидетелите – представители на пострадалото юридическо лице и предлага на съда да наложи на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода в средния, предвиден в закона размер. По отношение на въведените от подсъдимия съмнения, че вероятен извършител на престъплението е негов роднина, който към момента на съдебното следствие е починал, счита, че същото е израз на защитната позиция на подсъдимия и не следва да разколебава извода на съда.

По делото е предявен граждански иск от посоченото в обвинителния акт като пострадало дружество “ИМДО” ООД за сумата 32467,50 лв, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди. Същият е приет за разглеждане при предходното разглеждане на делото и като граждански ищец е конституирано същото дружество. Процесуалният представител на това дружество счита иска за доказан.

Конкретно сочи, че същият не е погасен по давност, тъй като давността е била прекъсвана с всяко предявяване на иска при започване на съдебното производство. Счита, че искът следва да бъде уважен до размера на 35 467,50 лв., тъй като предмет на престъплението е сирене, а не имитиращ продукт, каквато възможност сочи защитата на подсъдимия.

Подсъдимият С. моли за постановяване на оправдателна присъда. Сочи, че свид.О. е открил сиренето си при свид. Е.М., но не го е взел. Сочи, че единствените контакти между него и свид.О. са по повод строителни работи в Община Самуил.

Защитата на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че фактите по делото не са изяснени в степен, че да водят единствено до извод, че подсъдимият е виновен за престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че много от твърденията в обвинителния акт звучат нелогично, че при разследването са допуснати редица пропуски на досъдебното производство, като не е извършена проверка на твърденията за провеждани телефонни разговори. Сочи, че не е доказана користната цел.

Съдът, след преценка на доводите на страните и установи следните фактически обстоятелства: събраните по делото доказателства,

Към м. септември 2010 г. свид. М. О. била управител на Имдо ООД гр.Разград, което се занимавало с производство и търговия с млечни продукти. Дружеството притежавало мандра в с.Липник, общ.Разград, в която се произвеждало бяло саламурено сирене.

Съпругът на свид.О. - свид.Д.О., бил упълномощен от нея да представлява дружеството пред съответните органи, както и в договорни отношения с други лица /пълномощно на л.207ДП/.

През м. септември 2010г. подс.С., който по това време изтърпявал наказание лишаване от свобода, бил в отпуск и следвало да се завърне на 23.10.2010г. Според показанията на 1 свид.О., подсъдимият Р.С. посетил мандрата, собственост на Имдо ООД в с.Липник първо на 06.09.2010 г. При посещението си същият се представил за пълномощник на фирма, занимаваща се с млечни продукти. След това – вече на 11.09.2010 г., същият отново посетил мандрата, вече със свид. И.Н., когото представил като македонски гражданин с името И.Н..

За последния подсъдимият казал на свид.О., че има бизнес в Германия и в разговор между тримата били коментирани количества, които да бъдат продадени. На 20.09.2010 г. подсъдимият се обадил по телефона на свид.О. и заявил, че иска 5 тона сирене, бяло, саламурено за г-н И.Н., за Германия.

На 21.09.2010 г. подсъдимият посетил отново мандрата в с.Липник заедно със свид.Св.М., който управлявал товарен автомобил. Тук натоварили 4 995 кг. сирене, като съставили и съответните придружаващи стоката документи – ЧМР, товарителница /л.14 от досъдебното производство/, инвойс фактура /л.13 от ДП/. Във фактурата е отразена и стойността на сиренето – 13 986 евро /4995 кг. по 2,80 евро/. Като продавач съответно е вписано дружеството Имдо ООД, като купувач и консигнатор - немско дружество. Уговорката била сиренето да бъде продадено в Германия и до 06.10.2010 г. сумата да бъде преведена в касата на дружеството. Сиренето било поставено в тенекии по 15 кг. – сини, с надписи на различни езици от четирите страни на всяка тенекия.

Според показанията на свид.О. подсъдимият подписал в полза на дружеството запис на заповед за сумата 25 000 евро с падеж 06.10.2010 г. /л.12 от ДП/ Този менителничен ефект е предаден от свидетеля на органа по разследване и съдебна графологична експертиза е установила, че същият не е подписан от подсъдимия. След известно време свид.О. получил телефонно обаждане, в което му съобщили, че сиренето не е пристигнало в Германия, а той е излъган от подсъдимия Р.С. и няма да си получи парите. Последното обаждане на подсъдимия до свид.О. е било преди 06.10.2010 г. /падежът на представената запис на заповед/, при което първият казал на втория, че сиренето е в Германия и ще си получи парите. В о.с.з. на 09.04.2021 г. свид.О. е категоричен, че подс. Р.С. е лицето, с което е водил преговорите за сиренето.

За трите срещи на свид.О. с подсъдимия свидетелства и свид.М. О.. Според показанията на същата първия път е дошъл сам, втория път с друго лице и третия път е дошъл с камиона за сиренето. Тя е видяла и товареното на тенекиите и преснимала личната карта и е категорична, че подсъдимият е лицето, което е посетило три пъти мандрата. В о.с. з. на 04.06.2021 г. /л.152/ подсъдимият признава, че личната му карта му е била дадена при напускането на затвора, тъй като причината за отпуска е била заявеното от него намерение да пътува в чужбина с цел лечение.

По същото време свид.И.Н. е бил собственик на „********“ЕООД с адрес гр.*****************, действащо като превозвач /л.26 ДП/. Регистрираният настоящ адрес на подсъдимия е бил в гр.**************/, като в АИС БДС същият е бил записан с имената Р. И. С.. Същевременно на същото лице / с ЕГН **********, но с имена Р. И. Д. е била наложена забрана за напускане на Република България от 17.09.2005 г. /л.36/.

В показанията си, дадени на досъдебното производство /л.62 и сл./, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1т.2 от НПК свид.Л.И., изпълняваща длъжността началник склад готова продукция към „***********“ АД Велико Търново, клон Русе към 2010 г., съобщава, че на 22.09.2010 г. пред склада на предприятието, отвъд рампата пристигнал хладилен камион със софийска регистрация, натоварен със сирене, от който двама мъже с палетни колички са разтоварили сини тенекии със сирене с тегло 15 кг. Разтоварили 11 палета с вместимост 30 бр. тенекии, но единият палет не бил пълен. На въпросите на свидетелката единият от мъжете, който тя описва като едър, висок 1,8, -1,85 м., късо подстриган с черна 2 права коса, около 100 кг., в ежедневни дрехи, отговорил, че сиренето не е за това предприятие, а ще бъде претоварено на друг камион. Още същия ден свидетелката видяла друг камион, този път с чужда регистрация, на който същите двама мъже натоварили сиренето. Това сирене не е било оформено като складова наличност в „***********“ АД Велико Търново, клон Русе.

Свид.Г.М., също служител на „***********“ АД Велико Търново, клон Русе през м. септември /22-ри/ 2010 г. също видял камиона със сиренето и на него му било обяснено, че това сирене не е за това предприятие, а ще бъде претоварено. В показанията си, дадени на досъдебното производство /л.62 и сл./, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1т.2 от НПК и поддържани от свидетеля, същият е посочил и това, че камионът е бил с хладилнаинсталация, че тенекиите са били сини, литографирани, че разтоварващите са били двама, от които единия – едър, късо подстриган, леко мургав, а тенекиите – 10-11 палета, около 330 тенекии.

Пред свид.К. , която също е била служител в „***********“ АД Велико Търново, клон Русе към 2010 г., свид. Г.М. потвърдил, че е видял оставените тенекии със сирене, както и че същите са били претоварени. На същата е известно, че товарът и камионът не са били записани, тъй като на пазача било обяснено, че сиренето е за Е..

В показанията на М.К., починал преди започване на съдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 от НПК, същият съобщава, че е бил пазач в „***********“ АД Велико Търново, клон Русе, съответно на смяна на 22.09.2010 г., че не видял, но чул от колеги, че било имало проблем с претоварване на някакво сирене от камион с българска регистрация на камион с чужда регистрация.

В показанията на С. С. М., починал преди започване на съдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 от НПК същият съобщава, че през 2010 г. е работел за „Вестранскомерс“ЕООД, че същата е имала някакви отношения с „Булгарконсерв“ООД, че на 21.09.2010 г. свидетелят е управлявал товарен камион до Велико Търново. Същият ден е разговарял с лице на име Р. два пъти по телефон. В тези разговори Р. споменал мандрата в с.Липник. От тази мандра свидетелят натоварил сирене по нареждане на неговия шеф Я.Н.. Конкретно за местоназначението на това сирене, съобщава че в разговор на 22.09.2010 г. Р. му казал, че трябва да го закара до гр.Русе. За разтоварването на това място свидетелят имал нареждане и от Я.Н..

Към 2010 г. свид.Я.Н. действително се занимавал с транспортен бизнес. В показанията си съобщава, че получил поръчка за превоз на 7 тона сирене от гр.Разград до гр.София. На следващия ден в телефонен разговор клиентът поискал стоката да бъде закарана само до гр.Русе и там я разтоварили в млекокомбинат.

По същото време свид. Е. М. изкупувал прясно мляко за „***********“ АД Велико Търново.

Спомня си, че са му предложили някакво сирене. Срещата му с тези, които предлагали сиренето, се състояла на бензиностанция в близост до гр.Велико Търново. В о.с.з. на 09.04.2021 г. свидетелят си спомня, че сиренето е било в метални кутии, но не може да каже дали подсъдимият е един от хората, които са му предложили това сирене. В този период свид.Д.О. звънял на свид.М., за да го пита дали знае за някакво сирене, което да е товарено или разтоварвано във фирма „Приста“. В показанията си, дадени на досъдебното производство /л.64 и сл./, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1т.2 от НПК и поддържани от свидетеля, същият е посочил, че обаждането по телефона е било на 21.09.2010 г. а срещата на бензиностанцията е била на същата дата в 17,00 часа, че сиренето е било натоварено в хладилен камион с регистрационен номер, започващ със СА, че 3 сиренето е било в сини литографирани тенекии от 15 кг., подредени в около 10 палета, както и че обаждането от свид.О. е било седмица след тази среща.

Според протокола за разпознаване /л.86 ДП/ свид.Д.О. е разпознал И.Т.Н. като лицето, представил му се като И.Н. при посещението в мандрата с подсъдимия. Свид.Н. в показанията си /тези от 08.10.2021 г. и прочетените по реда на НПК/ сочи, че е съдействал на подсъдимия за намиране на хладилен камион чрез Спедитор нет, тъй като не разполагал с такива.

Според заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза /л.282 от ДП/ стойността на процесното количество сирене е 32467,50лв. При определяне на цената е бил използван методът на пазарните аналози, а потърпевшото дружество е продало сиренето по 5,48 лв. /респ. 2,80 евро/ на килограм. Според заключението на допълнителната експертиза, назначена по искане на подсъдимия пазарната цена на 4 995 кг. имитиращ кравето сирене продукт към м.септември е била 18 981 лв. /л.128/