Решение № 731 от 19.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. К., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510102660 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, от Н. М. Т. с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.К. ул.“ГГ.............,чрез упълномощената адвокат М. Д. от АК- Ст.Загора с цена на иска 409.03 евро.

Правно основание: чл. 26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 10 и чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.2 и във вр. с чл. 22 от ЗПК .Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че сключил с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г. с размер на заема от 409.03 евро /800 лв./, срок на заема 5-пет месеца, като кредита следва да се погаси на 5 месечни вноски всяка от по 176.35 лева,фиксиран годишен лихвен процент по заема 40%, лихвен процент на ден - 0.11%, ГПР -47.08%.Съгласно чл.4 от договора за заем, заемателя се задължава да предостави на Заемодателя в срок от три дни считано от датата на сключване на договора едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или поръчител одобрен от заемодателя.Твърди, че в изпълнение на тези разпоредби, заемателя е сключил на 11.12.2019г. с втория ответник „Файнейшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на възмездно поръчителство № ......., като дължащото се възнаграждение по договора за поръчителство било в размер на 488.25 лв. С оглед съдържанието на посочената разпоредба сключването на договор за поръчителство се превръща в условие за сключването на договора за кредит,което нарушава добрите нрави и води до нееквивалентност на престациите. Освен това възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на повече от 50 % от заетата сума и самата разпоредба на договора била във вреда на потребителя. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция била сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което 1 било свързано с него и на чийто капитал бил едноличен собственик, а именно –„Файнейшъл България“ ЕООД. Ето защо намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Твърди, че същият противоречи какго на императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Счита, че уговорената като възнаграждение за поръчителя сума била в прекомерно висок размер -почти половината сума от отпуснатия заем да се заплати като възнаграждение на поръчителя.Сочи, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като нарушава добрите нрави. Счита,че уговореното възнаграждение за поръчителя води до нееквивалентност на престациите и до явно несъответствие. Твърди, че договорът е нищожен и понеже със сключването на договора се стигало до заобикаляне на закона и до нарушаване на нормативно предвидения размер на годишния процент на разходите.

Счита, че договорът за поръчителство е толкова неясен, че не позволявал на ищеца да прецени икономическите последици от сключването на договора, и поради това бил нищожен.Ищецът моли съда да постанови Решение, с което да прогласи по предявения от ищеца Н. М. Т. с ЕГН ********** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК 131576434 иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г.; да прогласи по предявения от ищеца Н. М. Т. с ЕГН ********** срещу „Файнейшъл България “ ЕООД, с ЕИК: 202513690 иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на поръчителство № ....... от 11.12.2019г.Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление:гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 4046,представлявано от Ангел Маджиров чрез процесуален представител юрисконсулт Мария Златанова, като твърди, че предявените установителни искове са недопустими поради липса на правен интерес за ищеца. Заявява,че ако съда приеме предявените искове за допустими ,да ги отхвърли като неоснователни. Процесният договор за предоставяне на поръчителство бил действителен, тъй като отговарял на приложимите изисквания на закона – бил сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3 на ЗКИ, в рамките на предмета, за който било вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като била спазена и изискваната форма.

„ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3 на ЗКИ с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат да предоставят 2 гаранционни сделки по занятие, сключва договори за предоставяне на гаранция в рамките на дейността, за която е регистрирано.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи: Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г. с размер на заема от 409.03 евро /800 лв./, срок на заема 5-пет месеца, като кредита следва да се погаси на 5 месечни вноски всяка от по 176.35 лева,фиксиран годишен лихвен процент по заема 40%, лихвен процент на ден - 0.11%, ГПР -47.08%. Страните не спорят, че сумата по кредита е усвоена от ищеца. По делото е представен Договор за поръчителство № ....... от 11.12.2019 г. сключен между ищеца и втория ответника „Файненшел България“ ЕООД е Посредством този договор се обезпечава изпълнените на Договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г., като за това ищецът дължи на поръчителя възнаграждение общо в размер на 488,25 лева /249.64 евро/, което се разпределя и добавя към погасителната вноска на Договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното: Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г., с който на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 409.03 евро /800 лв./, срок на заема 5пет месеца, като кредита следва да се погаси на 5 месечни вноски всяка от по 176.35 лева,фиксиран годишен лихвен процент по заема 40%, лихвен процент на ден - 0.11%, ГПР -47.08%. Страните не спорят, че сумата по кредита е усвоена от ищеца. По делото е представен Договор за поръчителство № ....... от 11.12.2019 г. сключен между ищеца и втория ответника „Файненшел България“ ЕООД . Посредством този договор се обезпечава изпълнените на Договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г., като за това ищецът дължи на поръчителя възнаграждение общо в размер на 488,25 лева /249.64 евро/, което се разпределя и добавя към погасителната вноска на Договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г.Основателността на иска предполага наличие на сочените от ищцата основания за нищожност на Договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г., които следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване по делото. Сключеният между страните Договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г., има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищцата основания. Ищеца оспорва действителността договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно 3 нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за кредит. Съдът намира, че направеното искане за прогласяване на недействителността на договора за потребителски кредит е основателно. От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер на ГПР 47,08 %/.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото е предвидена дължимост и на възнаграждение за поръчителство. Липсва яснота дали тези разходи са включени при формиране на ГПР. Следователно неясни остават както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Клаузата в чл.2, т.8 от Договор за паричен заем предвиждаща годишен лихвен процент в размер на 46,08% (възнаградителната лихва) е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Това е така, защото в размера на възнаградителната лихва не е включено вземането за възнаграждение за предоставяне на поръчителство, което е довело до неточно посочване на действителния размер на лихвата и така ищцата-потребител не е могла да прецени реалните икономическите последици от сключването на договора за 4 потребителски кредит. Вземането за поръчителство е следвало да бъде включено при изчисляването на възнаградителната лихва по Договор за паричен заем , тъй като по своята същност представлява допълнително възнаграждение по кредита. Основното задължение на кредитополучателя по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства и да заплати уговореното възнаграждение за ползването им, а не да предоставя обезпечение. Последното е само гаранция за постигане на дължимия по договора резултат. Процесната клауза за поръчителство не обезпечава пряко изпълнението на тези задължения на кредитополучателя, а обезпечава изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение и същата се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за връщане на главница и плащане на възнаградителна лихва съобразно погасителния план. Така уговорената клауза за поръчителство не мотивира кредитополучателя да изпълни задълженията си, а само товари длъжника с допълнителни парични задължения, независимо от изпълнението на основните задължения по договора, които допълнителни парични задължения представляват скрито начисляване на допълнително възнаграждение по кредита. Уговореното поръчителство всъщност представлява разход по кредита. По аналогични съображения е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, и клаузата на чл.2, т.8 от Договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г. посочваща ГПР в размер на 47.08 %. Това е така, защото в размера на ГПР не е включено вземането по чл. 4 (възнаграждение за предоставено поръчителство), което е довело до неточно посочване на действителния размер на ГПР и така ищецът-потребител не е могъл да прецени реалните икономическите последици от сключването на договора за потребителски кредит. Вземането по чл. 4 от договора е следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР в чл.2, т.8 от Договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г. тъй като по своята същност представлява допълнителен разход по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща за поръчителство по кредита (чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК). В случая в ГПР е следвало да бъде включено задължението по чл.4 от договора, тъй като същото представлява допълнителен разход по кредита. Клаузата посочваща ГПР в чл.2, т.8 от Договор за паричен заем № ....... от 11.12.2019г. е нищожна и на основание чл. 21 ЗПК, тъй като е сключена с цел заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С непосочването на действителния ГПР ответното дружество е 5 целяло да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.