Решение № 21595 от 28.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21595 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110123360 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. К. М. срещу „С.К.” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв. - частичен иск от сумата от 749,79 лв., представляваща недължимо платени суми по нищожен договор за потребителски кредит № 739461, сключен на 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът твърди, че на 30.09.2021 г. е сключил договор за потребителски кредит № 739461 със „С.К.” АД, като сумата по отпуснатия кредит е в размер на 2000 лв. Посочва, че в чл. 17 от договора е предвидено, че в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора ищецът трябва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки, или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „С.К.“ АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „С.К.“ АД за заплащане на тези задължения. В чл. 27 от договора страните са се съгласили, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл. 17 от договора ще причини на заемодателя вреди, за което заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която неустойка се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. В случай, че посочената неустойка стане дължима, заемателят следва да я 1 заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита.

Ищецът твърди, че му е начислена неустойка в размер на 623,27 лв., тъй като не е представил обезпечение по кредита. Сочи, че в погасителния план е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 2126,52 лв., а общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция, е 2749,79 лв., при срок на кредита - три месеца, фиксиран годишен лихвен процент – 36 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ - 42,58 %. Твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор в размер от 2749,79 лв.

Счита, че сключеният договор за кредит е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2, чл. 10а и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че не е спазена предвидената от закона форма, доколкото заемодателят не е представил необходимата преддоговорна информация. Сочи, че в договора не са посочени данни за изчисляване на ГПР, т. е. липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а освен това посоченият такъв е по-нисък от действителния, който е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е недействителна, освен това вземането по същата е следвало да бъде включено в ГПР, като невключването й води до грешно посочен размер на ГПР и до недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага съображения и че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Счита, че клаузата, с която е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение накърнява и добрите нрави, а освен това с нея се заобикаля изискването на чл.

33, ал. 1 ЗПК, както и изискването на чл. 16 ЗПК за проверка на кредитоспособността на длъжника преди отпускане на заема. Излага съображения и за неравноправност на клаузата на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, както и че с нея се нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е и нищожна – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Твърди, че уговорената клауза в договора за възнаградителна лихва също накърнява добрите нрави. Поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, по подробно изложени съображения. Признава, че на 30.09.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 739461 за сумата от 2000 лв. Посочва, че договорът съдържа предвидените в закона реквизити, като ищецът изрично се е съгласил с разписаните в договора клаузи. Възразява срещу твърденията на ищеца, че договорът, респективно процесните клаузи за неустойка и за договорна лихва са нищожни на посочените основания. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание на 20.11.2024 г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато 2 изменение на размера на иска чрез неговото увеличаване до сумата от 489,99 лв., включваща сумата от 72,53 лв. - договорна лихва и сумата от 417,46 лв. - неустойка при непредоставяне на обезпечение, като искът е предявен в пълен размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че същите са индивидуално уговорени и на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, респективно че е налице основание за получаването, съответно задържането на сумата.

Страните не спорят и с приетия за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелството, че между тях е сключен на 30.09.2021 г. договор за потребителски кредит № 739461, предоставен от разстояние, със соченото от ищеца съдържание, като сумата по отпуснатия кредит е в размер на 2000 лв.

От приетия договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 739461 от 30.09.2021 г. се установява още, че лихвеният процент по кредита е в размер на 36 %, а ГПР – 42,58 %, като общо дължимата сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора е в размер на 2126,52 лв. Срокът за погасяване на кредита е три месеца, вземанията са обезпечени с поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 17, ал. 1, Раздел V „Обезпечения“ от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключването на договора: 1) да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2) да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора третото лице поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на 3 кредитора.

В чл. 27, ал. 1, Раздел VIII „Неустойки“ от договора е посочено, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. В случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят следва да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението.

Ако след предоставяне на обезпечението неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 17, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

По делото е приет и погасителен план, неразделна част от договора за кредит, в който е посочено, че общо дължимата сума по кредита (главница + лихва + неустойка), когато не е осигурена гаранция/поръчител е 2749,79 лв., от която неустойката е в размер на 623,27 лв. и същата се начислява и дължи от заемателя в случай, че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави гаранция или поръчител съгласно ОУ и договора за кредит и се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита. Уточнено е, че ако бъде предоставена гаранция/поръчител след срока, упоменат в договора и ОУ, тази сума ще бъде преизчислена само за дните, в които не е била предоставена гаранция. Посочени са падежните дати по вноските - 30.10.2021 г., 30.11.2021 г. и 30.12.2021 г. и размер на месечната вноска с неустойка – 916,60 лв. (468,65 евро).

От чл. 12 от приложимите Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С.К.“ АД и потребителите, се установява, че преди сключване на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и чл. 14 от ОУ при оценката на кредитоспособността кредиторът взема предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от следните обезпечения - физическо лице - поръчител или банкова гаранция. В чл. 15 е предвидено, че предложеното от потребителя обезпечение не задължава кредитора да одобри 4 обезпечението, както и да предостави поискания от потребителя кредит.