Определение № 4268 от 21.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4268 гр. Варна, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Диана К. Стоянова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501619 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Й.К. - ответник по гр. д. № 7745/2025 г. по описа на 35-ти състав на Районен съд - Варна срещу определение № 7071/17.05.2026 г., с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на постановеното по делото решение № 748/02.03.2026 г. в частта за разноските.

Като поддържа твърдението си, обосновано и в молбата по чл.248 ГПК, че е признал иска и с поведението си не е дал повод за неговото завеждане – факт, потвърден и от ищеца в исковата му молба, ответникът - жалбоподател счита, че са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК и не следва да отговаря за разноските по делото. Позовава се и на конкретно сочена съдебна практика. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и по същество да допусне исканото изменение на решението в частта му за разноските и постановяване, че разноските следва да останат в тежест на ищеца, а в условие на евентуалност – чрез намаляване по размер на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна - ищецът И. Д. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Р. Д., ВАК, е представил писмен отговор, в който обоснова становище за неоснователност на частната жалба.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт – чл.248, ал.3, във вр. чл. 258 ГПК.

При тези фактически констатации частната жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява и за основателна.

Производството по гр. дело № 7745/2025 г. на Районен съд – Варна е образувано по предявен от ищеца И. Д. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в *************, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване в отношенията му с ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, седалище град София, че не дължи сума в общ размер от 6205,18 евро (превалутирани 12136,28 лв.), включваща главница, договорни и наказателни лихви по договор за банков кредит, сключен на 10.04.2008 г. с „Обединена българска банка“ АД, законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 14.04.2010 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноските за заповедното производство по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №5332/2010г. по описа на Районен съд - Варна, които вземания са били придобити от „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 06.12.2013г., поради настъпила погасителна давност.

Искът е основан на твърдения, че последното изпълнително действие в хода на образуваното през 2011 г. изпълнително производство е извършено на 18.07.2012 г. като впоследствие не са предприемани каквито и да е било изпълнителни действия в продължение на повече от 13 години. С изрично постановление от 22.06.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По молба от 22.04.2014 г. ответникът – цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е бил конституиран като взискател.

Правният си интерес от воденето на иска ищецът е обосновал с твърдения, че наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора му дава възможност да инициира по всяко време изпълнително производство като само установяването, че вземанията са погасени по давност може да изключи принудителното изпълнение.

С отговора на исковата молба ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД (преобразувано в хода на процеса в „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, вписване рег. №20251202130334) е заявил изрично, че признава иска като е изложил твърдения, че след конституирането му като взискател в изпълнителното дело и последващото му перемиране не са предприемани каквито и да е действия по процесуална принуда или каквито и да е други действия, накърняващи правната сфера на ищеца.

Зачитайки заявеното от ответника признание на иска и изричното искане на ищеца съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил решение в хипотезата на чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК. Приел е, че с пасивното си поведение ответникът е станал повод за завеждане на делото, поради което и независимо от направеното с отговора на исковата молба признание на иска в негова тежест следва да бъдат възложените сторените от ищеца разноски. С оглед на 2 това и на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв е определил възнаграждение на адвоката, осъществил безплатно защитата на ищеца, в размер на 762,99 евро като го е възложил в тежест на ответника.

Молбата на ответника по чл.248 ГПК за преразглеждане на произнасянето по отношение на разноските е оставена без уважение като бланкетно, без посочване на конкретни факти, съдът е приел, че доколкото е налице потенциалната възможност кредиторът да предприеме принудително изпълнение във всеки момент докато изпълнителният лист е в негово държане, то ответникът е дал повод за образуване на производството, поради което признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Освобождаването на ответника от отговорност за разноски поначало е свързано с две кумулативни предпоставки - с поведението си същият да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

В конкретния случай безспорно ответникът е признал иска. Безспорна е и липсата на каквото и да е било предпроцесуално поведение, с което същият да е изисквал изпълнение от ищеца – длъжник или, възползвайки се от издадения изпълнителен лист, да инициира образуване на изпълнително производство с предприемане на действия за принудително събиране на дълга.

Напротив, установено е по делото, а и този факт не е спорен между страните, че последното изпълнително действие е от 18.07.2012г., като извършването му е било инициирано от предходен кредитор. След конституирането му като взискател през 2014г. ответното дружество не е предприемало каквито и да било действия по процесуална принуда като напълно се е дезинтересирало от събиране на вземането. Дори изпълнителният лист не е в негово държане, а е оставен и се съхранява по перемираното изпълнително дело.

Погасителната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, с изтичането на който се погасява правото на кредитора на съдебна защита на едно вземане. Давността не се прилага служебно, а едва след надлежно волеизявление (възражение) на длъжника. В случая от ищеца нито се твърди, нито се установява, че предсъдебно е отправил възражение до кредитора за погасяване на вземанията по давност, като евентуалното му оспорване на този факт не може да се презумира.

При така установените фактически положения не може да се приеме, че от ответния кредитор са извършени действия, дали повод за завеждане на иска. Изрично е и признанието му с подадения отговор на исковата молба, че вземанията му по кредитния договор са погасени по давност. Ето защо обосновано в случая следва да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл.

78, ал. 2 от ГПК и ответникът не следва да носи отговорност за разноски.

Последните следва да останат за сметка на ищеца, настояващ да се внесе сигурност в отношенията между страните като се отрече със силата на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение на погасения по 3 давност дълг.

В заключение обжалваното определение, с което е отказано ревизиране на решението в частта за разноските, се преценява за незаконосъобразно и като такова се отменя.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7071/17.05.2026 г. на Районен съд - Варна, 35-ти състав, постановено по гр. дело № 7745/2025 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, за изменение на постановеното по делото решение № 748/02.03.2026 г. в частта за разноските като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 748/02.03.2026 г. на Районен съд - Варна, 35-ти състав, постановено по гр. дело № 7745/2025 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА, че разноски не се присъждат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, на осн. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4