Определение № 2268 от 07.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2268 гр. София, 07.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Ерик Василев Касационно гражданско дело № 20258002100437 по описа за 2025 година

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез гл.инспектор М. Т., срещу решение № 147/14.02.2024 г. по в.гр.д.

№ 88/2023 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 260033/16.08.2022 г. по гр.д. № 91/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил за отхвърляне на предявените от Комисията искове по чл.153 и сл. от ЗОНПИ за отнемане от ответницата (проверявано лице) Р. Е. Я. и нейния съпруг И. В. С. на имущество на стойност от 606 994,88 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, а в изложение към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с установената практика на Върховния касационен съд по въпросите: 1.

„Липсата на мотиви по отношение на свидетелските показания относно това, кредитират ли се доверие или не и по какви съображения, води ли до недопустимост и обезсилване на въззивното решение или е основание за отмяна му като неправилно?“ 2.„Задължен ли е при постановяване на решението си, въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?“ 3.„Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представени по делото доказателства, на основание констатациите в СИЕ, или следва да извърши преценка на всички доказателства в съвкупност?“ 4.„При преценка на свидетелските показания, съдът следва ли да преценява същите с оглед и наличните доказателства по делото? При какви условия следва да се приложи чл. 172 ГПК? Как следва да се преценяват дадени свидетелски показания, с които се излагат съмнителни по 1 основания, парични и фактически обстоятелства съобразно събраната официална информация по делото?“ 5.„Може ли съдът да основе решението си само на гласни доказателства, без да обследва събраните писмени такива? Липсата на писмени доказателства, чрез които да бъде доказано, че дадено имущество, в това число и пари, имат законен източник, прави ли ги автоматично имущества с установен законен източник?“ 6.

„Противоречи ли на разпоредбите на специалния закон – ЗОНПИ и на постановеното ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС направеното обследване във въззивното решение по отношение на имуществото на ответниците, в което е направена преценка на притежаваното от тях имущество за всеки по отделно? Съобразявайки се с разпоредбите на ЗОНПИ и тълкувателното решение, следва ли да се доказва несъответствие за всеки един от ответниците или определената стойност за значително несъответствие в размер на 150 000 лв. следва да се търси за всички ответници с оглед заложените императивни разпоредби в ЗОНПИ, че проверка се извършва за определения в закона период от 10 години, спрямо проверяваното лице и свързаните с него такива? Допустимо ли е да се търси превишаване в имуществото на всеки един от ответниците в края на изследвания период и персонално да се определя надвишаване му над стойността от 150 000 лв.?“ 7.„Допустимо ли да е се изследват и търсят облаги от извършеното от проверяваното лице престъпление по смисъла на ЗОНПИ?“. Според касатора е налице и очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК тъй като решението е постановено в противоречие с приложимия материален закон, в явно несъответствие с нормите на специалния закон /ЗОНПИ/.

Ответниците по касация И. В. С. и Р. Е. С., чрез адвокат М. Е. от АК - София, оспорват касационната жалба, като считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което редовна и процесуално допустима.

От фактическа страна, въззивният съд е приел, че проверката срещу Р. Е. Я. е започнала след привличането като обвиняем за извършено от нея на 30.08.2017 г. престъпление по чл.354в, ал.1, пр.2 НК - отглеждане на 119 броя растения коноп (марихуана) в нарушение на чл.27, ал.1 и чл.29, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, за което тя е осъдена с одобрено от съда на 13.12.2017 г. споразумение по НОХД № 2256/2017 г. на РС Кюстендил. При проверката е констатирано несъответствие в придобитото от нея и нейния съпруг имущество, през периода 29.03.2008 г. - 29.03.2018 г., поради което Комисията е направила искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество както следва: недвижим имот в [населено място], общ. Н., ведно с изградените в него паянтова жилищна сграда и стопанска постройка, на стойност 12 129 лева; два поземлени земеделски имота в землището на същото село, на обща стойност 2574 лева; два поземлени земеделски имота в землището на [населено място], на стойност 2304 лева; лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „280 ЦДИ“, с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 11 200 лева; сумата 2655 лева, съставляваща парична равностойност на отчужден незастроен УПИ *-*, в кв.* по плана на [населено място]; сумата 7160 лева, съставляваща парична равностойност на отчужден незастроен УПИ *-*, в кв.* по плана на [населено 2 място]; сумата 417 373 лева - предоставени заеми на ЕТ „П.Дувалийски-ПИАР“; сумата 41 591 лева - извършвани в периода вноски по договор за кредитна карта с „ПИБ“; сумата 74 559,35 лева - вноски по разплащателна сметка с IBAN *; сумата 20 449,53 лева - вноски по отпуснати кредити от „БНП Париба Парсънъл Файненс“; сумата 15 000 лева - направена вноска от трето лице по спестовен влог на ответницата С.. При преценка на събраните доказателства, въззивният съд приема, че престъплението, за което ответницата е призната за виновна, не е източник на облаги и не може да бъде установена по несъмнен начин връзка с придобитото имущество, единствено на база постановената присъда. След анализ на наличното в патримониума на проверяваното лице и нейният съпруг имущество, в началото и в края на проверявания период, въззивният съд достига до извод, че не е налице значително несъответствие по смисъла на закона, тъй като след приспадане на пасивите, имуществото на ответницата в началото на периода е на стойност 16 912 лева, а наличното в края на периода, вкл. от наследство е 15 328,59 лева, респ. за съпруга й е на стойност 16 912 лева и отрицателна величина в края на периода (-41 558,88 лева), предвид установените парични задължения по кредити и трети лица. Липсата на превишение в имуществото на всеки един от ответниците в края на изследвания период, според мотивите на съда, изключва правото на държавата да отнеме посоченото в исковата молба имущество, поради което е потвърдил постановеното решение на първоинстанционния съд, като е присъдил разноски и дължимата държавна такса.

Настоящият състав на ВКС намира че поставените въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Съгласно дадените разяснения в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк.д. № 1/2009 год., ОСГТК на ВКС, като израз на диспозитивното начало, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на касационно обжалване, т.е. въпросът следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на съда, както и да се обоснове наличието на някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая обаче поставените принципно процесуалноправни въпроси, без да обосновават конкретната им връзка с делото, повтарят доводите в касационната жалба, че съдът не е извършил цялостен анализ на доказателствата, не е преценил евентуалната заинтересованост на свидетелите по чл.172 ГПК, не е изложил мотиви за правнорелевантните факти и не е обсъдил всичките оплаквания във въззивната жалба, т.е. формулираните въпроси се основават на несъгласието на касатора с изводите на съда относно свидетелските показания за предоставени на ответниците заемни средства през проверявания период. В конкретния случай, въззивният съд основава своите изводи на подробния и всестранен анализ не само на събраните гласни, но и на писмените доказателства - попълнената през 2015 г. годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ от ответника С. и издаден в тази връзка протокол от НАП; писмените договори за заем също са представени като доказателства по делото /л.1774 и сл. от първоинстанционното дело/; писмените декларации на 11 броя от заемодателите, че към края на проверявания период заемите не са им върнати. Въз основа на целия доказателствен материал по делото, решаващият състав е достигнал до извод, че на ответната страна са били предоставени в 3 заем парични средства от търговец и физически лица, т.е. оплакванията на касатора не кореспондират на обстоятелствата по делото. В този смисъл, въпросите по т.1-5 от изложението към касационната жалба, по своята същност представляват доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да обосноват допускане на касация поради нарушение на правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК, на изискванията за мотивиране на постановеното решение по вътрешно убеждение на съда (чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК), вкл. и дължимата преценка по чл.172 ГПК за достоверност на свидетелските показания.

Отделно от изложеното, не е налице противоречие с основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, относно правомощията на въззивната инстанция и дължимата защита при произнасяне по предмета на спора, обосноваващи основание за допускане на касационно обжалване поради„очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК. Мотивите на съдебния акт отразяват решаващата дейност на въззивния съд, тъй като са обсъдени всички относими доказателства, въз основа на които се приемат за установени фактическите обстоятелства по делото. Решението съдържа конкретните съображения по доводите и оплакванията във въззивната жалба, а направените във връзка с тях изводи на съда са ясни и логично обоснована, което е в съответствие със съдебната практика, формирана с т.19 та ТР № 1/04.01.2001г., ОСГК, в която се приема, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си.

Поставените въпроси по т.6, за правилното приложение на чл.107, вр. §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, когато проверяваните лица са съпрузи, е поставен теоретично, с оглед на което е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото. Отделно от това, разпоредбата на чл.107 ЗОНПИ е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване:

Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито (ал.1), а обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (ал.2). Според касатора, даденото разрешение по тези въпроси е в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, но не посочва практика на ВКС, в противоречие с която е била тълкувана цитираната норма, за да обоснове допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При констатацията на съда за липса на превишение в имуществото на всеки един от ответниците в края на изследвания период, формулираният въпрос не обуславя допускане на касационно основание поради противоречие с установената практика на Върховния касационен съд.

Последният въпрос на касатора също не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като няма връзка с конкретните изводи на съда в обжалваното решение, че не се установява „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, между имуществото и нетния доход на проверяваните лица, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван 4 период. Съдът не е уважил искането за отнемане в полза на държавата на имуществото на ответниците поради наличие на облаги, извлечени от престъплението, а го е отхвърлил поради неустановеност на връзката с осъществената престъпна дейност и липсата на доказателства за превишение в притежаваното имущество на проверяваното лице, обосноваващо значително несъответствие. В този смисъл, повдигнатият въпрос на касатора е ирелевантен към конкретните съображения за отхвърляне на исковете.