Решение № 16881 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16881 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110110912 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление в ***********, представлявано от управителя Р. И. М. – Т.а, ЕГН **********, пълномощниците й юр. М.М. и адв. П. В., със съдебен адрес в ********* против Т. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ******** (***) ***.

Твърди се в исковата молба, че на 20.07.2021 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит между „Ю.К.Б.“ ЕООД, в качеството му на кредитор и Т. Р. Т., в качеството му на кредитополучател. По силата на договора кредиторът предостави на кредитополучателя паричен кредит в размер на 500 лв. (петстотин лева). С подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 12 месечни вноски в размер на 51,49 лв. с краен падеж 20.07.2022 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил поетите договорни задължения към „Ю.К.Б.“ ЕООД, като е останало непогасено задължение по кредита в размер на 757,36 лв., от които 500 лв. главница и 257,36 лв. договорна лихва.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2023 г. „Ю.К.Б.“ ЕООД е прехвърлило вземането си към Т. Р. Т. на „ЕОС М.” ЕООД. Цедентът е уведомил длъжника за прехвърлянето на вземането.

„ЕОС М.“ ЕООД е предявило вземането си срещу Т. Т. по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 36151 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162 –ри състав. Заявлението е уважено и със заповед № 20216 от 11.07.2023 г. е разпоредено длъжникът Т. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ******** (***) ***, да заплати на кредитора „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление в ***********, представлявано от управителя Р. И. М. – Т.а, ЕГН **********, сумата от 757,36 лв. (седемстотин петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки), дължима по договор за потребителски паричен кредит, сключен на 20.07.2021 г. между „Ю.К.Б.“ ЕООД и Т. Р. Т. и договор за цесия от 19.04.2023 г., от която а) 500 лв.

(петстотин лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на 1 заявлението – 28.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 257,36 лв. (двеста петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) – договорна лихва за периода от 20.07.2021 г. до 20.07.2022 г., както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което с разпореждане № 10634 от 17.01.2025 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК „ЕОС М.“ ЕООД е предявило иска, въз основа на която е образувано настоящето производство.

След издаване на заповедта за изпълнение, Т. Т. е погасил частично задължението за заплащане на договорна лихва.

С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване спрямо ответника, че дължи сумата от заплащане на сумата от 554,58 лв. (петстотин петдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки), дължима по договор за потребителски паричен кредит, сключен на 20.07.2021 г. между „Ю.К.Б.“ ЕООД и Т. Р. Т. и договор за цесия от 19.04.2023 г., от която а) 500 лв. (петстотин лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 28.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 54,58 лв. (петдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки) – договорна лихва за периода от 20.02.2022 г. до 20.07.2022 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение по въпросите, формулирани в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, представя писмен отговор, с който оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. Прави възражения за изтекла погасителна давност и за недействителност на договора, от който ищецът черпи права, като съдържащ неравноправни клаузи. Твърди, че предсрочната изискуемост на задълженията не е обявена на ответника, както и че не му съобщено прехвърлянето на вземането.

С отговора ответникът не ангажира доказателства и не изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 36151/2023 г. по описа на СРС, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение

По делото са представени писмени доказателства от страна на ищеца, от които се установява, че между "Ю.К. Б." ЕООД, ЕИК ********* и ответника е сключен Договор за кредит 20.07.2021, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заемната сума от 500 лева, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 6.89 % и ГПР 49,44 %, период на кредита в месеци – 12 месеца;; такса за разглеждане – 99 лева, с посочен общ размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита – 617.92 лева.

В договора е уговорено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на 2 индивидуалния договор за кредит, като същата се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план - приложение към индивидуалния договор за кредит. Уговорено е, че размерът на таксата е посочен в индивидуалния договор за кредит, като последната се дължи изцяло - както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да било причина, а когато клиентът избере да заплати договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

Видно от представения Погасителен план към Приложение № 1 към Договора е, че в същия е отразена първата падежна дата е 20.08.2021 г., последната падежна дата е 20.07.2020 г.

Видно от представеното по делото писмо /уведомление/ е, че същото е изпратено до ответника А. К., с което "ЕОС М." ЕООД в качеството му на пълномощник на "Ю.К.Б." ЕООД до К. за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор. Представено е пълномощно от "Ю.К.Б." ЕООД за упълномощаване на ЕОС М. ЕООД да уведомява всички длъжници за сключения на 23.08.2024 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания. По делото не са ангажирани доказателства, че уведомлението е било връчено на ответника.

По делото е приета ССЕ, съгласно която Кредитът е усвоен еднократно на датата на подписване на договора 20.07.2021г. Посочва, че такса за разглеждане на кредита е включена в ГПР. Към датата на подаване на заявлението Задължението на Т. Р. Т. , ЕГН: ********** към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда към 28.06.2023г. е в общ размер на 757,44лева и включва: 3.1. Главница : 500,00лева усвоен кредит по Договор за потребителски паричен кредит № 9319 / 20.07.2021г. 3.2. Договорна лихва : 7,36лева за периода от 20.07.2021г. до датата на 20.07.2022г. /от датата на сключване на договора до датата на крайния падеж 3.3. Еднократната такса: 99,00лева за разглеждане за периода от 20.07.2021г. до датата на 20.07.2022г. 3.4. Неустойка : 151,08 лева неустойка за периода от 20.07.2021г. до датата на 20.07.2022г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК- относно вземането за главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Уважаването на исковата претенция е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки:

Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение, като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения - да установи проведено заповедно производство, да установи качеството си на кредитор спрямо ответника, наличието на валиден договор за цесия, прехвърлянето на спорното вземане на ищеца, да установи факта, че цесията е породила действие /арг. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД/, че е валидно съобщена на длъжника от предишния кредитор.

Следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения, създадени между ответника и "Ю.К. Б." ЕООД по силата на процесния Договор за потребителски паричен кредит.

Ищецът следва да докаже, че уговорената сума е била предоставена и усвоена от кредитополучателя, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница; Следва да докаже, че е настъпила забава в 3 плащанията като кредитополучателя не е изпълнил задълженията си за редовно обслужване на кредита, размер на претендираната главница и падежирането й; Ответникът следва да докаже и своите възражения.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Ищецът основава вземането си въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.04.2023 г. сключен между "Ю.К. Б." ЕООД и "ЕОС М." ЕООД. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.

За успешното уважаване на иска на цесионера спрямо длъжника е необходимо при условията на пълно и главно доказване да се установи, че са цедирани валидни и изискуеми вземания към ответника по посочения договор - в случая Договор за кредит, сключен между "Ю.К. Б." ЕООД и ответника.

Видно от приложения по делото договор за цесия и приложение 1 към него по делото е доказано, че вземанията на "Ю.К. Б." ЕООД към ответника по договора са прехвърлени с договор за цесия в полза на купувача "ЕОС М." ЕООД.

Липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за продажбата на вземането преди подаване на заявлението. Въпреки това, съдът намира, че процесната цесия е произвела действие спрямо ответника, като намира за неоснователни възраженията, сторени в писмения отговор на ответника.

В тази връзка следва да се има предвид следното:

По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба уведомлението, изходящо от цесионера, като пълномощник на цедента за извършената цесия.

Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица.

Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов/ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, II ТО на ВКС/.