Определение № 425 от 14.03.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Плевен, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

Х. СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20254400500158 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от „Кеш Пойнт България“ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу определение № 5190/12.12.2024 г. по гр.д.№ 4090/2024 г. по описа на ПлРС, с което искането на частния жалбоподател по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение е оставено без уважение.Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото.Прави се искане да се отмени определение № 5190/12.12.2024 г. по гр.д.№ 4090/2024 г. по описа на ПлРС, с което депозираната молба по чл.248 ГПК е оставена без уважение, като се постанови друго определение, с което да се измени решение № 1461/31.10.2024 г. в частта му за разноските, като се отхвърли искането на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1 от ЗАдв.В условията на евентуалност се прави искане да се редуцира размера на присъденото адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

За ответника по частната жалба – ЕАД Е.И., пълномощник на Л. В. С., е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище, че счита постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, а депозираната частна жалба за неоснователна.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е 1 неоснователна.

С определение от 12.12.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на „Кеш Пойнт България“ЕООД за изменение на решение № 1461/31.10.2024 г. по гражданско дело № 4090/2024 г. по описа на ПлРС в частта за разноските, като неоснователно.

С решението от 31.10.2024 г., влязло в сила в тази му част, първоинстанционният съд е признал за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.11 от договора за потребителски кредит от 14.09.2023 г., регламентираща неустойка в размер на 2 949.91 лв. за предоставяне на обезпечение, е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД, като дружеството е осъдено да заплати на ЕАД Е.И. сумата от 480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

На първо място в частната жалба по отношение на основанието, въз основа на което е предоставена безплатна правна помощ, се сочи, че по делото са налични два договора за правна защита и съдействие, а в отправеното от ищеца искане за присъждане на разноски не се уточнява по кой от двата договора се претендират те.С разпоредбата на чл.38 от ЗА е предвидена възможност за оказване на безплатна правна помощ в различни хипотези, които обаче не могат да се прилагат кумулативно, а алтернативно -наличието на една от трите хипотези изключва приложението на останалите.

Към ИМ, депозирана от ищцата Л. С., е приложен договор за правна защита и съдействие, в който по отношение на основание и предмет на договора е посочено „процесуално представителство по гр.д.РС Плевен“, а в самата бланка като основание е посочено чл.38, ал.1,т.3 от ЗА.

Адвокатското дружество е юридическо лице.

Впоследствие е представен договор за правна защита и съдействие с посочено фактическо основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА - материално затруднено лице.

Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза - тази по т.2, т.е. дали Л. С. е материално затруднено лице.В този случай нарочно доказване на 2 предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда.

Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основани ( определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о.).

В процесния случай такива доказателства, че Л. С. няма качеството на материално затруднено лице, не са представени от частния жалбоподател.

Практиката на ВКС, на която се позовава частният жалбоподател в частната жалба, е относима към случаите, когато не е уточнена хипотезата (тази по чл.38, ал.1 от ЗА), въз основа на която се претендира възнаграждение за безплатна правна помощ, поради което такова не следва да бъде присъждано, но тя е неприложима към процесния случай, тъй като има посочено основание - по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

На следващо място се сочи в частната жалба, че делото е заведено при условията на злоупотреба с право, като ищецът е депозирал 12 отделни производства срещу две от финансовите институции, част от групата на Ем Ви Файненс, измежду които е Сити Кеш, Кредирект и Кеш Пойнт България с една единствена цел: да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер, като срещу частния жалбоподател делата са три, като договорите, чиято действителност се оспорва със заведените дела, са идентични, такива са и исковите молби, депозирани от ищеца, доказателствените искания, направени с тях, правна аргументация и др.

При упражняване на акцесорното право на разноски и при изрично възражение на ответника по делото за присъждането им с твърдения за злоупотреба с право – съдът дължи преценка за наличие на злоупотреба с процесуални права от страната, на която е оказана правна помощ.

Това възражение е прието от първоинстанционния съд за недоказано.

Присъдените в това производство съдебни разноски са резултат от изхода 3 на делото и от реализиране отговорността на ответника по чл.78 от ГПК и не представляват злоупотреба с процесуални права. Обстоятелството, че ищцата е избрала да упражни процесуалните си права като предяви всеки иск самостоятелно, а не в общо производство, не сочи на недобросъвестност, целяща да генерира разноски.Ищецът сам избира процесуалния ред, по който да защити материалното си право и обема на търсената защита.В процесния случай, дори и да бяха предявени с обща искова молба, отделните искове запазват самостоятелния си характер, тъй като правопораждащите факти са различни – хипотеза, в която ищцата има право да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете, съединени за общо разглеждане, с оглед на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Не е налице сочената от частния жалбоподател злоупотреба с права.Л. С. е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по - слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие.В този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му не би могло да се определи като злоупотреба с права.

Предвид изложеното, в случая следва да се приложат критериите на решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност и съдът не следва да бъде ограничен от посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимуми на адвокатски възнаграждения, с оглед на решението на СЕС по дело С-438/2022 г.

(определение № 2197/8.08.2024 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1356/2024 г. II т.о.).

В процесния случай предявеният иск е с посочена цена на иска 2 949.91 лв.

В чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа са регламентирани възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с определен интерес.

Съгласно тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, когато съдът е сезиран с възражение по чл.78, ал.5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки 4 отделен случай.

В производството по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не са се явили процесуалните представители на страните, но от страна на процесуалния представител на ищцата Л. С. в писмен вид са изготвени необходимите молби, респ. са представени доказателства, за своевременното му приключване от депозиране на исковата молба, като и решението на първоинстанционния съд не е обжалвано.

С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че правилно е определено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 400 лв., което съответства и на чл.36, ал.2 от ЗА, който изисква размерът му да бъде справедлив и обоснован.

Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5190 от 12.12.2024 г. по гр.д.№ 20244430104090 по описа за 2024 година на Районен съд - Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5