Решение № 447 от 18.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Карлово, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101855 по описа за 2024 година

Производство по иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът М. Л. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. П., бул.

„М.“ *********** твърди, че срещу него бил издаден изпълнителен лист от 27.03.2013 г. Ищецът бил осъден да заплати в по полза на ответника по ч. гр. дело № 40/2013 г. сума в общ размер на 660.20 лева, което вземане било обективирано в горепосочения изпълнителен лист. Сумата от 660.20 лева била формирана по следния начин: 635.20 лева - главница, представляваща неплатени задължения по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта Р. със застраховка живот № ****************************, както и законна лихва върху главницата , считано от подаване на заявлението в съда - 11.01.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева - за разноски.

На 23.04.2024 г. било образувано изпълнително дело под № 684/2024г. по описа на ЧСИ К.П., рег. № **** за събиране на същото вземане.

Взискател по същото бил ответникът по настоящото дело.

Предвид гореописаната фактическа обстановка за ищеца възникнал правен интерес да установи недължимост на вземането на Е.М. ООД, в чиято полза се претендирали сумите по изпълнително дело № 684/2024г. по описа на ЧСИ К.П., което съгласно приложения изпълнителен лист било в размер на 660.20 лева.

От правна страна съображенията били следните:

Твърди, че ищецът не дължи претендираната по изпълнителното дело сума, тъй като същата е погасена по давност. Видно от приложения 1 изпълнителен лист било, че същият е издаден на 27.03.2013 г., а заповед за изпълнение № 20/14.01.2013г. по ч. гр. дело № 40/2013г. влязла в сила преди това. Ако се приемело, че от датата на издаване на изпълнителния лист започва да тече петгодишната погасителна давност, т.е. давността изтекла на 27.03.2018 г.

Изпълнително дело № 684/2024 година по описа на ЧСИ К.П., било образувано на 23.04.2024 г., от която дата била молбата на взискателя за образуване на делото, и било за вземане, което е погасено по давност.

Поради това тези вземания на взискателя-ответник в настоящото дело срещу ищеца се явявали недължими, като погасени по давност, още преди образуването на изпълнителното производство.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на „Е.М.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к. „М.Д“ , ул. „Р.П.К.“ № ****, представлявано от управителя Р. И. М. - Т., че М. Л. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. П., бул. „М.“ *********** му дължи сумата 660.20 лева, представляваща дължима сума по изпълнителен лист от 27.03.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 40/2013 г. КрлРС, както и сумата 635.20 лева главница, представляваща неплатени задължения по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта „Р.“ със застраховка живот № ********., както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление 11.01.2013 г. до окончателното плащане на вземането, включително и сумата от 25 лева за разноски, поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът „Е.М.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к. „М.Д“, ул. „Р.П.К.“ № ****, представлявано от управителя Р. И. М. – Т., оспорва иска.

Сочи, че поради неизпълнение на поетите задължения по горепосочения договор за кредит било инициирано заповедно производство, издаден бил изпълнителен лист по ч. гр. дело № 40/2013 по опис на Районен съд - Карлово, въз основа на който било образувано изпълнително производство под номер на дело № 02143/2013 по описа на ЧСИ *********************** при КЧСИ, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.

Ново изпълнително дело под номер ***** по описа на ЧСИ К. М. П. рег. № **** при КЧСИ било образувано преди да изтече установения давностен срок като още с молбата били поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за които са заплатени и съответните такси. До предявяване на настоящия иск били предприемани регулярни действия по образуваното производство като не настъпили последиците на погасителната давност.

В настоящия случай приложение следвало да намери общият петгодишен давностен срок.

Следвало да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато 2 траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

В решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, било разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.

ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна била молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приемало се, че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Основанието по чл. 116, б.

„в“ ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията.

Обявяването на допълнителни условия към това основание за прекъсване на погасителната давност, които не произтичали от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би било тълкуване contra legem.

Съгласно чл. 116, 6. „в“, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В процесния случай не изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, петгодишна погасителна давност за процесните вземания, обективирани в процесния изпълнителен лист. Следвало да се има предвид, че перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института било, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемцията, така и за давността (така решение № 50118 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.) За правилно изчисляване на установения давностен срок следвало да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на. Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му.

Не на последно място, съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не водела до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД.

Давността не погасявала самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от време, законодателят свързвал друга правна последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника. Възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезирало съда с искане за произнасяне 3 по въпроса за съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовавал на давност, предметът на предявения иск не бил съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Така определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., Ill г. о., ГК.

Тъй като материалното право на кредитора продължавало да съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не можел да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължавал да дължи и можел да изпълни доброволно. Искът за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, тоест че не съществува вземане за сумите, бил недопустим и неоснователен, защото дори да са настъпи последиците на погасителната давност, вземането продължавало да съществува, но придобило едно ново качество - естествено вземане.

Разбирането, че след погасяването по давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи“, категорично противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск е с правно основание чл.

439 от ГПК за недължимост на вземане по принудителен ред, поради настъпила погасителна давност. Посочената разпоредба предвижда възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед релевираните от ответника възражения, той носи тежестта да установи осъществяването на съответните юридически факти, довели до прекъсване на давността.

По делото не се спори и се установява от представения изпълнителен лист, че срещу ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 40/2013г. по описа на КрлРС, и след влизането й в законна сила е издаден изпълнителен лист от 27.03.2013г., с който е разпоредено длъжникът М. Л. М. да заплати на кредитора „Е.М.“ ООД сумата 635.20 лева главница, представляваща неплатени задължения по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта „Р.“ със застраховка живот № ********., както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление - 11.01.2013г. до окончателното плащане на вземането, включително и сумата от 25 лева за разноски. Не се спори, че въз основа на 4 издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 02143/2013 по описа на ЧСИ *********************** при КЧСИ.

Установява се от представеното писмо от ЧСИ К.А. при КЧСИ, че образуваното по неговия опис изпълнително дело № 2143/2013г., е било прекратено на 05.01.2018г. и впоследствие унищожено на основание чл. 13, ал.2 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ. Установява се от представеното съобщение за образувано изпълнително дело въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК изх. №53538/21.05.2024г., че на 21.05.2024г. срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № 684/2024г. по описа на ЧСИ К.П., рег. № **** при КЧСИ. Със същото съобщение ищецът е поканен да изпълни доброволно задължението си и е посочено, че при неизпълнение ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи на дата 27.06.2024г.