Определение № 26172 от 19.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26172 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513529 по описа за 2025 година

Производство е по чл.274, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалбаq подадена от К. Р. Я.,чрез адвокат Н.Н., против определение от съдебно заседание на 01.09.2025 г. по гр.дело № 25847/2023 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, с което е върната като просрочена частна жалба против определение за допускане на обезпечение от 13.05.2025 г.

С частната жалба се излагат доводи, че за определението на съда за допускане на обезпечение по делото, жалбоподателят бил уведомен с връчването на съобщение от ЧСИ за наложения запор на дружествени дялове в търговското дружество „Био Партнърс“ ЕООД с ЕИК 205131443 и че е обжалвал същото по реда на чл.396, ал.1 от ГПК в законовия срок.

Също така, че без да е компетентен да връща подадена до въззивния съд частна жалба против собственото си определение, районният съд незаконосъобразно приел редовността на връчване на жалбоподателя на съобщение за допускане на обезпечението на по-ранна дата и върнал подадената частна жалба, поради което моли съда да отмени определението му.

Ответникът по частната жалба е депозирал писмен отговор, с който я оспорва.

Софийският градски съд, като взе предвид доводите в частната жалба и съдържащите се в делото доказателства, от фактическа и правна страна прие следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр.дело № 25847/2023 г. по описа на СРС, 30 състав е образувано по искова молба от Н.Н.М. против К. Р. Я., с която е предявен осъдителен иск за обезщетение от непозволено увреждане от извършено престъпление, за което ответникът бил осъден с вл. в сила присъда по НОХД № 13830/2018 г. по описа на СРС, НО, 22 състав. С определение №20993 от 13.05.2025 г. по делото е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор на дружествени дялове на ответника в търговското дружество „Био Партнърс“ ЕООД с ЕИК

205131443 и е издадена обезпечителна заповед № 435 от 13.05.2025 г. Запорът е вписан в ТРРЮЛНЦ с рег.

№20250521103529.

1

От съдържащите се в делото доказателства и от справката в ЕИСС се установява, че ответникът е представляван от адвокат Н.И.Н. (пълномощно л.39 от делото), който от негово име е подал писмен отговор на исковата молба с посочване на адрес, телефон и имейл адрес в ЕПЕП [email protected].

Действително, въпреки дадените указания от съда за връчване на определението по чл.389 от ГПК, от справката в ЕИСС се установява, че е предприето връчване на определението на всички лица (по списък 4 бр.) Така същото е било връчено от съда и на ответника по реда на чл.51, ал.3 вр. с чл.38, ал.2, т.1 от ГПК – на адвоката, чрез ЕПЕП.

Видно от отчета за доставено съобщение през ЕПЕП, връченото определение от 13.05.2025 г. е прочетено от „Н.И.Н., в електронния портал за достъп до информация до съдебни дела на 13.05.2025 г. в 14:32:10 ч и се счита връчено на Н.Н.М. (ищец), чрез адвокат А.К.В.“.

Въпреки допуснатата неточност в съставянето му, отчетът удостоверява прочитането на съобщението за изготвен съдебен акт от адвокат Н.Н., който е пълномощник на ответника.

По делото същественият въпрос е от кой момент следва да се счита за връчено определение за допускане на обезпечение по чл.389 от ГПК. Общото правило по чл. 38, ал. 1 ГПК е, че съобщението се връчва физически на адреса, който страната е посочила по делото.

В отклонение от него в ал. 2 е предвидена възможност по избор на страната за връчване на съдебните книжа по електронен път: 1) на посочен от нея електронен адрес чрез единния портал за електронно правосъдие; 2) чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.); 3) чрез системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.

Единният портал за електронно правосъдие е електронна база данни на съдебните дела, разглеждани от всички съдилища в Република България, която предоставя възможност за регистриран достъп на пълната електронна папка на съдебни дела, както и за извършване на процесуални действия чрез електронни услуги. Достъпът до електронното дело и възможността за извършване на процесуални действия и за получаване на съобщения се разрешава от съда след подаване на заявление от страната или процесуалния й представител. Такова заявление с искане да бъде известяван чрез ЕПЕП за всички съобщения и призовки по делото е подадено от адвокат Н.Н. на 15.02.2024 г. (л.24 от делото), в което е посочен същият имейл адрес за получаване на електронни призовки и съобщения по посоченото дело на СРС (т.3)

В съответствие с така направеното искане и определението за допускане на обезпечение е изпратено на ответника на 13.05.2025 г. чрез ЕПЕП. При това положение в съответствие с нормата на чл. 41а, ал. 1 изр. 1 ГПК, според която, когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2 ГПК, в съобщенията или книжата се считат връчени в деня не изтеглянето му от адресата, това е станало на 13.05.2025 г., поради което правилно и законосъобразно съдът е приел, че определението е редовно връчено на страната и едноседмичният срок за обжалване на определението е започнал да тече от тази дата.

Следователно частна жалба с вх.№ 58118 от 30.05.2025 г. (по регистратура на ЧСИ С.Я.) е подадена извън срока по чл.396, ал.1 от ГПК, изтекъл на 20.05.2025 г.

Възраженията на жалбоподателя, че съобщението за връчване на определението за наложената обезпечителна мярка следва да се счита връчено в деня, в който е връчено съобщението по изп.дело № 20258440401863 по описа на ЧСИ С.Я., на 27.05.2025 г. и частната жалба е подадена в срок са неоснователни, тъй като несъмнено се установи, че същото му е било връчено още на 13.05.2025 г.

В настоящия случай изрично е заявил воля, че желае да получава електронни призовки и съобщения по делото чрез ЕПЕП, поради което с оглед уредената в чл. 41а, ал. 1 2

ГПК фикция, че с постъпване на съобщението на електронния й адрес същото се смята за надлежно връчено, в негова тежест е да проверява регулярно електронния си адрес за получаваните от съда електронни съобщения по делото. В случая с прочитането му страната се е запознала с постъпилото чрез ЕПЕП съобщение за постановеното определение, срокът за обжалване от този момент и твърденията, че е научил за съобщението едва на 27.05.2025 г. е правно ирелевантно. Поради изложеното, като е върнал частната жалба като просрочена на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, съдът е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се потвърди.

Възраженията в жалбата, че районният съд не е компетентен да върне подадената до СГС жалба, върната за администриране с разпореждане на зам.председателя на СГС от 04.06.2025 г. са напълно неоснователни, тъй като съгласно разпоредбата на чл.275, ал.2 вр. с чл.262, ал.2, т.1 от ГПК именно той е компетентен да върне просрочената частна жалба.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 01.09.2025 г. постановено по гр.дело № 25847/2023 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, с което е върната като просрочена частна жалба с вх.№ 58118/30.05.2025 г. (по регистратура на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ) против определение по чл.389 от ГПК от 13.05.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3