Решение № 366 от 13.04.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Перник, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720106248 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. П. Г. срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за оспорване на изпълнението по изп.д. № 428/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д..

Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен лист от 29.11.2012 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 428/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани и поискани своевременно, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като новата давност за вземанията – 3-годишна, според ищеца, е изтекла преди момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо Б. П. Г. за следните суми: 1849,95 – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2012 г. до окончателното и изплащане, сумата от 48,27 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г., както и сумата от 45,16 лева държавна такса и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.11.2012 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7267/2012 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 428/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д..

1

Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на производството пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 428/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 6248/2021 г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „Топлофикация-Перник“ АД от 07.12.2012 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания срещу длъжника Б.Г. (ищеца в настоящото производство), съгласно изп.лист от 29.11.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 7267/2012 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

От приложеното копие на изп.д. № 428/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от 07.02.2012 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С.Д. е извършвала справки за имущественото състояние на длъжника до различни институции и е изпратила ПДИ до длъжниците. На 05.03.2013 г. длъжникът е депозирал молба да изплаща разсрочено задължението по изпълнителното дело, като на 05.03.2013 г. и на 06.11.2013 г. длъжникът е погасил доброволно суми в размер на 100 лв. и 150 лв. От посочените плащания на взискателя са били преведени съответно 64 лв. и 108 лв., а останалата част от сумата е била отнесена за погасяване на такси към ЧСИ. Съобразявайки разпоредбата на чл.

76, ал. 2 ЗЗД, съдът намира, че с изплащането на взискателя на сумата от общо 172 лв., е погасено част от вземането за разноски по изпълнителното дело, съгласно изготвената от ЧСИ Д. сметка.

В последствие по отношение имущественото състояние на длъжника са били извършвани справки, но конкретни действия по изпълнение не са били нито поискани от взискателя, нито служебно приложени от съдебния изпълнител.

2

Към момента на образуване на ИД № 428/2012 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.

№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.

Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 07.02.2012г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 08.02.2014 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г.

Няма данни съдебният изпълнител да е констатирал, че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това обстоятелство обаче е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.

Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт.

Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за 3 изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.

Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:

„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).